НАЧАЛО » българия

ЕК продължава мониторинга над България поне до края на 2018 г.

fb
3E news
fb
15-11-2017 02:07:00
fb

Поне още една година ще продължи мониторингът на Европейската комисия над България за реформите в съдебната система и борбата с корупцията и престъпността.Това показва докладът на ЕК относно стъпките, предприети от България в изпълнение на ангажиментите си по отношение на правосъдието и вътрешните работи в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), като ЕК съобщава, че към края на 2018г. ще оцени отново постигнатия напредък.

В доклада се разглежда конкретно постигнатият напредък по изпълнение на 17-те препоръки, отправени от Комисията в доклада по МСП от януари 2017 г.

Постигнат е значителен напредък по препоръките, формулирани в доклада от януари 2017г., по-специално по препоръката да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, във връзка с която отсега нататък новият състав на ВСС ще има задължението да демонстрира резултати. Значителен напредък бе постигнат също така по препоръката за приемане изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност, макар че са необходими още усилия.

Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще. Комисията приканва България да предприеме необходимите действия и да изпълни всички препоръки, а към края на 2018г. ще оцени отново постигнатия напредък, пише още в доклада.

Първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс заяви: „Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки, но все още не по всички. Разчитам на правителството на Република България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази Комисия.“

В последния доклад на Комисията от януари 2017 г. беше направен преглед на цялостния напредък през последните десет години и бяха набелязани 17 конкретни препоръки, които да помогнат на България да постигне напредък по изпълнението на всички показатели по МСП. В днешния доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по тези препоръки. Макар политическата несигурност да доведе до някои забавения в изпълнението на реформите в началото на годината, процесът на реформите се ускори от месец май насам. Предстои обаче да се видят окончателните резултати в области, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата с корупцията.

През тази година бяха осъществени важни промени и в съдебната система , по-специално избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет. Въздействието от тази стъпка следва да започне да се проявява през следващата година, е отбелязано в документа.

Във връзка с независимостта на съдебната власт ЕК има 3 препоръки:

- Да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите.

- Да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.

- Да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на Висшия съдебен съвет в отговор на констатациите на Инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от СПСР и/или Съвета на Европа.

Във връзка с нормативната уредба от ЕК препоръчват да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

Като цяло България е предприела конкретни стъпки за изпълнение на препоръка 4 с цел постигане на целите на втория показател. Вече са приети редица изменения на Наказателно-процесуалния кодекс, а допълнителни законодателни предложения във връзка с третия и четвъртия показател са в процес на изготвяне, включително за изменения в Наказателния кодекс. В допълнение към обществения дебат и консултациите със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество успешното осъществяване на тези реформи ще изисква внимателни подготвителни и последващи действия.

По отношение на продължаването на съдебната реформа, ЕК препоръчва:

- Да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети.

- Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията.

- Да се намери решение на положението с натовареността в най-заетите съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие.

- Да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на доклада на СПСР във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

- Да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките, съдържащи се в изследването [върху решенията на ЕСПЧ], включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

За корупцията по високите етажи на властта ЕК има 4 препоръки, а именно:

- Да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба.

- Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.

- Да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация. На основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

- Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство.

При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.

Като цяло България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите препоръки по четвъртия показател – корупцията по високите етажи на властта, съдържащи се в доклада от януари. Въпреки това редица ключови инициативи все още не са приети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия.

Във връзка с корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите, препоръките на ЕК са да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях по следващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски. Да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи.

Следва да бъдат продължени усилията в Министерството на вътрешните работи. Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията за оставащата част от периода на изпълнение на стратегията. По отношение на организираната престъпност препоръките на ЕК са да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за организираната престъпност на високо равнище, за които вече има информация в общественото пространство.

При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията. Да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България в областите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Комисията докладва редовно за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. За изготвянето на докладите допринасят контактите с държавите членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и редица други източници. Заключенията на Комисията и методиката на МСП неизменно получават силна подкрепа от Съвета на министрите.

В предишния доклад по МСП от януари 2017 г. беше направен преглед на 10-те години от прилагането на МСП, заедно с преглед на постиженията и оставащите предизвикателства, и бяха определени основните оставащи стъпки, необходими за постигането на целите по МСП. Комисията
отправи 17 препоръки, които, ако бъдат изпълнени, биха могли да бъдат считани за достатъчни за приключване на МСП, освен ако определени промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка. В доклада от януари беше подчертано също така, че скоростта на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да изпълни препоръките по необратим начин.

Днешният доклад се отнася за периода от януари 2017 г. насам. Той съдържа оценката на Комисията за това какви стъпки са предприели българските органи във връзка със 17-те препоръки и е допълнен от работен документ на службите на Комисията, където се прави подробен анализ, основан на непрекъснатия диалог между българските органи и службите на Комисията. 

мониторингов механизъм
ЕК
България
реформа на съдебната система
борба с корупцията
По статията работи:

Галина Александрова