НАЧАЛО » българия

Еврохолд трябва доста да се потруди, за да убеди западни банки да финансират сделката за ЧЕЗ

В резултатите на холдинга има известен ръст на приходите основно от застрахователния бизнес, но нетната им печалба остава скромна. Дружеството има огромни кредити, а ще трябва да инвестира много средства в енергийна инфраструктура след придобиването на ЧЕ

fb
3E news
fb
14-08-2019 05:21:00
fb

Това е видно от отчетите на компанията, които вчера бяха официално публикувани. Според тях приходите на компанията са с ръст от 31% и достигат 786 млн. лева, но оперативната печалба се покачва минимално и е достигнала 20.1 млн. лева за полугодието.

От публикуваните данни е видно, че бизнесът с автомобили на холдингът отчита драстичен спад със 182%. По това перо компанията е завършила полугодието на 2019 г. с нетна загуба от 323 хил. лева. Въпреки впечатляващия ръст от 2042%, който се отчита при финансово-инвестиционната дейност на холдинга и там нетната печалба достига до 771 хил. лева.

При дружеството майка се отчита спад на оперативната печалба с 43% до 482 хил. лв. Нетната печалба за полугодието също спада с 2% и е за 4 млн. лв., става ясно от консолидираните резултати.

Разделение на финансовите дейности

При подобно финансово развитие на компанията се вижда, че застрахователният сегмент на холдинга се движи в положителна насока, за разлика от търговията с автомобили. За една компания, която желае да придобие активите на електроразпределителния бизнес на ЧЕЗ, са изключително важни няколко неща. Първото е, че финансовите потоци от една дейност не бива да се смесват с друга. Това правило се вижда от работата на застрахователния пазар у нас, коментира пред 3eNews икономистът Румен Гълъбинов.

По думите му финансово-икономическите дейности на холдинга трябва да продължат да си бъдат отделни – едните за застрахователния бизнес, а другите за енергийната сфера. „Ако това успеят да го постигнат, то не виждам проблем те да са купувач на активите на ЧЕЗ в България“, обясни Гълъбинов.

Според него за обслужването на такъв голям бизнес като този на електроразпределително дружество, вероятно от „Еврохолд“ добре са си направили сметката дали могат да поддържат този бизнес. „Много важно е при тази сделка да стане ясно освен собствените им средства какво външно финансиране ще съумеят да привлекат - дали ще се привлекат средства за енергийния им бизнес от световния финансов пазар“, коментира икономистът. Именно за подобна сделка е важно да се види кои световни финансови институции биха подкрепили придобиването на активите. Към момента от „Еврохолд“ са обявили, че възнамеряват да финансират транзакцията със синдикиран заем за 300 млн. евро от германската Дойче банк и японската „Номура".

В анализ на Института за пазарна икономика, публикуван наскоро, бяха зададени няколко ключови въпроса по отношение на подготвяното придобиване на активите на ЧЕЗ. Икономистите попитаха дали потенциалния купувач разполага с достатъчно средства както за завършване на сделката, така и за обезпечаване на лицензионната дейност. Това включва финансиране на първоначалното прехвърляне на акциите, както и последващи предложения за изкупуване на акциите от миноритарните акционери, рефинансиране на дългове.

Важен елемент е инвестиционната дейност на компанията ЧЕЗ. Към момента оттам са предвидили инвестиции в размер на около 184 млн. лв. през периода 2019 и 2020 г. Логично е да се помисли дали новият собственик може да осигури подобни суми за инвестиции, след като заедно с кредитите за сделката с ЧЕЗ задълженията им ще надпвърлят 1 млрд. лева. Ако след придобиването няма ясно разделение, нищо чудно значителна част от паричните потоци от дружествата на ЧЕЗ да потекат в посока покриване на заемите. Резултатът от това би бил катастрофален – или ще доведе до поскъпване на цената на тока, или ще свие до минимум инвестициионната дейност и разходите за поддръжка и модернизиране на мрежата. Да, оборотните средства в една електроразпределителна компания са огромни, но и разходите за поддръжка на мрежата в Западна България са съпоставими с приходите. Икономисти се опасяват още дали сделката няма да доведе и до нарушаване на пазарните отношения в сектора.

За „Еврохолд“ сега е важно да докаже дали има финансовата възможност да инвестира сериозни суми в енергийната мрежа на Западна България, която е част от критичната ни инфраструктура. Освен вложения за нови подстанции и кабелни линии, са нужни и огромни средства за поддръжка на съществуващата система. Към всичко това трябва да се добави и обслужването на кредитите, които ЧЕЗ има да изплаща в момента. При евентуална сделка „Еврохолд“ ще трябва да заделя солидни средства не само по горепосочените пера, ами и за изплащане на кредитите, взети за сделката.

Припомняме, че от ЧЕЗ се съгласиха да продадат енергийния си бизнес у нас срещу сумата от 335 млн. евро. „Еврохолд“ бяха избрани за предпочитан купувач, но огромна част от финансирането на сделката ще дойде от чуждестранни банки.

Към момента от „Еврохолд“ не са получили одобрението на Комисията за финансов надзор за проспекта за увеличение на капитала му на БФБ с 80 млн. евро, чрез които частично трябваше да финансира сделката. Не са ясни и резултатите от проверката на КФН за състоянието на холдинга. За последно по темата от КФН обявиха, че са предали доклад от проверката с установените факти на прокуратурата и ДАНС. Националната агенция за приходите също започна своя проверка.

Fitch следи зорко „Еврохолд“

Припомняме, че наскоро международната рейтингова агенция Fitch постави негативна оценка на три от дъщерните дружества в структурата на „Еврохолд". Авторитетната агенция оцени като рисково за състоянието на компаниите при сделката за активите на ЧЕЗ. Според съобщението, публикувано на сайта на Fitch, агенцията е поставила оценка RWN - „под наблюдение с негативна перспектива", за дългосрочния рейтинг и рейтинга за финансова стабилност на две дружества, опериращи на българския пазар - „Евроинс" и „ЕИГ Ре", както и на дъщерната фирма на „Еврохолд" в Румъния-„Евроинс Румъния - Застраховане и презастраховане".

Румънското дружество имаше проблеми заради огромна ликвидна дупка във финансите си, припомня в. „Монитор“. Затова, под натиска на румънските регулатори, премина през двегодишна оздравителна програма. Именно заради тези проблеми и гръцката национална банка на три пъти - последния от които в началото на тази година - отказа на друга застрахователна фирма от структурата на „Еврохолд" да придобие „Креди акрикол", която в южната ни съседка оперира на животозастрахователния пазар.

По статията работи:

Галина Александрова