Държавата трябва да стимулира строителството на пасивни сгради

България няма стратегия за енергийната ефективност на сградите

 

Стандартът пасивна сграда трябва да стане част от нашето законодателство, нужни са повече стимули за енергоефективното строителство. Около тези заключения се обединиха участниците във втората национална конференция "Пасивни сгради България 2010".

 

България няма ясна визия за развитието на сектора и не е ясно как ще изпълни изискванията на Европейската директива за енергийните характеристики. Тя предвижда до края на 2020 всички нови сгради да са с близко до нулево потребление на енергия. За сградите държавна и общинска собственост, изискването влиза в сила две години по-рано. Държавите членки трябва да изготвят национални планове за увеличаване на броя на сградите с ниско потребление.

 

Един от начините за постигане на тези амбициозни цели, е прилагането на стандарта пасивна къща, убедена е Силвия Бонова от информационна група "Пасивни сгради", организатор на събитието. Според нея дори и без помощта на държавата, стандартът ще се развие от само себе си, както в Европа, тъй като е икономически оправдан.

 

"Над хиляда пасивни сгради в Европа са под пълен мониторинг и са доказали своите предимства, а те са: максимално ниво на комфорт, това, че можем да си ги позволим, че развиват бизнеса на местните предприемачи и са устойчиви", каза Бонова.

 

Пасивна сграда. Що е то?


Най-широко разпространеното определение гласи, че пасивната сграда е онази, в която може да бъде поддържан комфортен вътрешен климат без активни отоплителни или охладителни системи. Казано по-просто, това означава, че сградата се отоплява или охлажда сама, затова се нарича "пасивна".

 

Пасивните сгради са се превърнали в еталон за екологично и качествено строителство. За да си извоюва правото да бъдае наричана "пасивна" обаче, една сграда трябва да отговаря на някои задължителни условия. Така, например, енергията за отопление и вентилация за една година не бива да е повече от 15 kWh/m² (конвенционалните сгради изразходват 150 kWh/m), а общото потребление на сградата за всички нужди не трябва да надвишава 120 kWh/m² годишно.

 

Енергийната ефективност на този тип сгради не е за сметка на комфорта. Нещо повече - хората, живеещи в такива помещения, са по-здрави и се чувстват по-добре. Като други предимства на пасивната къща бяха посочени винаги чистия и пресен въздух, до 10 пъти по-ниските сметки за отопление, осигуряването на енергийна независимост и радикалното намаляване на въглеродните емисии.

 

Пасивната къща - по света и у нас


Преди десет години в Европа има едва 250 пасивни къщи. Днес те са 25 000. България има малък принос към тези постижения -в момента се строи първата къща, отговаряща на стандарта, има проекти за още няколко. Но като цяло страната ни изостава от европейските тенденции - заради остаряло законодателство, липса на държавна стратегия и стимули за бизнеса и почти нулев обществен интерес.

 

Един от основните проблеми е острия дефицит на информация. За повечето от специалистите в бранша - архитекти, инженери, строители - стандартът е или напълно непознат или в най-добрия случай - любопитна екзотика.

 

Словения - късно начало и бърз напредък


Именно върху значението на промоцията наблегна Мартина Збашник Сенегачник от Люблянския университет. Тя обясни как концепцията пасивна къща стига до словенското общество едва през 2005 г., когато лека-полека  в специализираните строителни и архитектурни списания в страната започва да се пише по темата. Постепенно идеята набира скорост, а пионерската работа по първите проекти, както обикновено се случва, е дело на група ентусиасти, които влагат собствените си сили и средства. Така в периода между 2005 и 2008 г. се появяват четири пасивни сгради. Или "почти пасивни", защото, както отбеляза г-жа Сенегачник, те все още не покривали напълно стандарта заради липса на знания и информация.

 

Първите успешни проекти дават тласък на един строителен процес, който за кратко ще доведе до 88 реализирани пасивни къщи в едва двумилионна Словения. Всичко това обаче не би било възможно без активна промоция, включваща всички заинтересовани страни - инвеститори, архитекти, клиенти, специалисти, политици - обясни Сенегачник.

 

И победителят е... Австрия!


Ако възходът на пасивната къща в Словения е успешен, то триумфът й в Австрия - страна с малко по-голямо население от българското - е впечатляващ. С 8500 пасивни жилища, алпийската страна отстъпва единствено на Германия, където те са 14 000. Предвид разликата в населението обаче е ясно кой е истинският световен шампион в категорията.

Стандартът е универсален и може да се прилага навсякъде - от обикновени къщи, през затвор и фабрика, до селцето за спортисти в Инсбрук за Зимните младежки олимпийски игри през 2012 г, обясни Гюнтер Ланг от Австрия, който изнесе презентация с впечатляващи числа и богат снимков материал.

 

Ланг окуражи българските си колеги като призна, че Австрия е имала нужда от 15 години, за да построи първата пасивна къща. Той допълни, че икономиите, генерирани от устойчивата архитектура е начин да се свие разликата в стандарта между Австрия и България, както и да се преодолее енергийната зависимост от руския газ и арабския петрол. За да бъдат постигнати тези цели трябва да се мисли и работи мащабно, завърши той.








Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари