България продължава да нарушава енергийното законодателство на ЕС

 

България продължава да нарушение на регламентите на ЕС за достъп до трансграничните мрежи на газ и електричество. Това е заключението на Европейската комисия след изпратена й информация от страната през миналата година, сочи анализ на Института за енергиен мениджмънт. В края на юни 2009г. Брюксел започна процедура за неспазване на общностното законодателство за вътрешните пазари на еленергия и природен газ.

 

 

Комисията се фокусира върху разпоредбите, които гарантират  честна конкуренция в интерес на потребителите. Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз" не публикуват свободния капацитет на мрежата.Според ЕК реалната конкуренция на енергийния пазар може да има, ако националните граници вече не представляват бариера пред енергийните потоци и се стимулира конкуренцията между пазарните участници от целия ЕС. Първото условие за това е пазарните участници да разполагат с достатъчно информация във всеки един момент за свободния капацитет.

 

 

За да се активизира трансграничната търговия, не е достатъчно само да се публикува информация. Решаващо е също мрежовият капацитет да бъде оптимизиран. Това е постижимо чрез по-добро разпределяне на съществуващия капацитет на мрежата по прозрачен начин. ЕК смята, че трябва да бъдат подобрени трансграничната координация и сътрудничество между операторите във връзка с управлението на претоварванията трябва да бъде подобрено.

 

 

Националният регулаторен орган има важната роля и отговорност да предприеме адекватни действия, с които да осигури съответствие с общностното законодателство в областта на енергетиката. За да се гарантира, че правилата са ефективно приложени, е необходимо и наличието на правила за санкциониране и глоби, каквито – по мнение на ЕК – в България няма.

 

 

Комисията посочва нарушения на Регламента за електрическа енергия, свързани със състоянието на мрежовите такси, които не са в съответствие с изискванията му.Мрежовите претоварвания се управляват по начин, който не съответства на изискванията. Все още не е налице механизъм за управление на претоварванията "в рамките на деня" по отношение на всички междусистемни връзки, нито има обща процедура за разпределяне на капацитета.Регламентът за природния газ е нарушен, защото не във всички точки на междусистемно свързване се предоставят услуги за прекъсваем обратен поток. "Булгартрансгаз" не спазва изцяло изискванията за прозрачност.   Правилата за балансиране и таксите за небаланси не са в съответствие с изискванията на Регламента. Операторът не предлага устойчиви и прекъсваеми услуги при достъпа на трета страна до мрежата.

 

 

Институтът за енергиен мениджмънт напомня, че процедурата по нарушение не са първите срещу България, свързани с енергийното законодателство. През 2008г. започна първата такава процедура за нарушение, когато ЕК установи неизпълнение на директивата 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 година за общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Комисията е преценила, че правилата, задължаващи основните производители на електроенергия в България да продават на НЕК – Обществен доставчик квота от произведената от тях електроенергия на регулирана цена  може да доведат до нарушения в отварянето на пазара на електроенергия. Комисията е констатирала, че съществуват нередности в прилагането на принципа за достъп на трети страни, който се съдържа в Директивата за електроенергията и в тръжните правила на "ЕСО" ЕАД за разпределяне и предоставяне на преносна способност.  

В началото на 2009г. ЕК изпраща мотивирано становище до България, което представлява втори етап в процедурата за нарушение. Страната е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище. В резултат, ЕК е преценила, че нарушението е преустановено и е прекратила процедурата, тоест – въпросът не е  отнесен до Съда на Европейските общности.

 

 

Първа фаза на наказателната процедура е досъдебната фаза, която е с административен характер и се нарича процедура по нарушение – "infringement procedure". Целта е да се даде възможност на държавата-членка доброволно да постигне съответствие с изискванията на Договора и процедурата по нарушението да бъде преустановена.

 

 

Процедурата по нарушение съдържа няколко формални етапа. ЕК може да проведе предварителни собствени проучвания, особено когато процедурата е започната въз основа на жалба. Следващият етап стартира с официално уведомително писмо, с което ЕК приканва държавата-членка да представи вижданията си относно идентифицираното нарушение. В случай, че държавата-членка не изпрати отговор на уведомителното писмо в двумесечен срок или ако отговорът не бъде преценен като задоволителен, ЕК може да премине към следващата фаза от процедурата по нарушение, а именно – изпращане на мотивирано становище към съответната държава-членка. Държавата-членка повторно получава възможност да представи своите виждания, аргументи или предприетите коригиращи действия (за което обичайно разполага с двумесечен срок).

 

 

Ако ЕК прецени, че са налице основания да продължи процедурата, започва следващата, вече съдебна, фаза, а именно – отправяне на случая към Съда на Европейските общности. Ищец по делото е ЕК, ответник – съответната държава-членка. Ако Съдът постанови решение, което е срещу държава-членка, тя трябва да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с решението.

 

 

Ако въпреки решението, държавата-членка все още не е отстранила нарушението, следващия кръг на процеса започва отново по инициатива на ЕК по силата на член 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 228 от ДЕО)/ 143 от Договора за Евратом,










Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари