Брюксел ни препоръча закон за лобизма и етичен кодекс за депутатите

Корупцията в България продължава да се шири, става ясно от обобщаващ доклад на ЕК за това явление в ЕС, което засяга всичките 28 страни-членки и ощетява бюджетите им с над 120 млрд. евро годишно

 

Корупцията в България продължава да се шири, въпреки че отдавна е приоритет за страната и бяха създадени редица антикорупционни структури. България трябва да приеме етичен кодекс за депутатите си и Закон за лобизма, за да се преследват нарушенията в предизборните кампании. България трябва да предпазва институциите за борба срещу корупцията от партийно влияние и да назначава ръководните им кадри прозрачно възоснова на качествата им. Трябва да гарантира случайното разпределение на съдебните дела между магистратите, а в областта на обществените поръчки да наложи възпиращи наказателни санкции срещу корупционни практикина министерствата, областните управи и общините.

Това са част от констатациите и препоръките на Европейската комисия (ЕК) за България в първия й обобщен доклад за борбата срещу корупцията в целия Европейски съюз. В него е представена ситуацията и в нашата страна наред с проблемите в останалите държави-членки.

Докладът на ЕК за корупцията в ЕС бе оповестен днес от пресслужбата на ЕК. Основният извод в него е, че корупцията си остава предизвикателство за цяла Европа. Негативното явления засяга всичките 28 членки на съюза и ощетява икономиката му със 120 млрд. евро годишно.

ЕК пак ни критикува за корупцията във всички сфери и медиите

Изводите за България са добре познатите стари заключения от годишните доклади за праводъсната ни система, която от 7 години насам е обект на мониторинг за сътрудничество и проверка. Последният доклад за страната излезе само преди две седмици и не спести и на сегашното правителство сериозните проблеми с корупцията. И в сегашните констатации за България ЕК посочва, че явлението е обхванало всички обществени сфери у нас - здравеопазване, митнически контрол, полиция, централна и местна администрация и др. Според анализаторите пипсата на санкции е най-сериозната причина за разпространението на корупционните практики. Те препоръчват да бъдат изградени независими и ефективни институции и съдебна система, които ще подсилят прозрачността в публичните отношения.

Еврочиновниците предлагат по-ефективна координация между институциите за борба с корупцията. Сред основните препоръки към държавата е приемането на етичен кодекс за народните представители, който най-накрая да гарантира санкции при изборни манипулации. Необходими са и ясни критерии и при избора на магистрати. А липсата на Закон за лобизма е дава възможност за безнаказаните връзки и срещи между политици и лобисти в България, констатират авторите на доклада.

България е на последното място в ЕС в класацията за световната медийна свобода, отчитат отново от ЕК. И за пореден път ни критикува за липсата на свобода на словото, въпреки че у нас то е гарантирано със закон. Наблюдателите отбелязват, че при финансирането на медиите ни няма прозрачност, липсва изричното условие за отбелязване на платените материали, налице е медийна автоцензура, свързана с корпоративен или политически натиск.

Корупция има във всички държави от ЕС, но при някои е по-малко

„Като цяло корупцията е сериозен проблем за целия ЕС. Подобни практики костват 120 млрд. евро за икономиката на общността“, заяви при представянето на доклада комисарят по вътрешния ред на съюза Сесилия Малстрьом. Тя обясни, че проучването не представлява класация на държавите по тяхното ниво на корупция, а само се отбелязва, че някои държави се справят по-добре от други. Към всички страни-членки обаче се отправят конкретни препоръки. Според еврокомисаря проблемите на България са сериозни, но целта на доклада е само да посочи слабостите на правителствата в 28-те страни-членки, като ги призове да продължат да работят срещу този феномен.

„Държавите са извършили много през последните години в борбата с корупцията, но днешният доклад показва, че това никак не е достатъчно“, подчерта Малмстрьом. Променливите резултати от мерките, предприети от страните показват, че трябва да се направи повече за предотвратяването и наказването на корупционните практики. Във всички държави естеството и равнището на корупцията, както и предприетите мерки за борба и ефектът от тях, се различават. Абсолютно всички страни-членки на ЕС трябва да обърнат по-сериозно внимание на порочното явление, категорични са от Еврокомисията.

Съществени различия в антикорупционните мерки

Големи са различията при отделните страни-членки в областта на предотвратяването на корупцията и използване на превантивни политики. Такива са например етичните правила, мерките за повишаване на осведомеността, лесният достъп до информация от обществен интерес и др. В някои страни ефективната превенция е допринесла за изграждането на добра репутация на държави с ниски равнища на корупция. В други пък изпълнението на превантивните политики е неравномерно и с ограничени резултати.

Различни са външните и вътрешни механизми за контрол. В много държави вътрешните проверки на процедурите в публичните органи, оособено на местно равнище, са слаби и некоординирани. Съществени различия се наблюдават и по отношение на правилата, непозволяващи допускането на конфликт на интереси в управляващата върхушка. В някои страни са недостатъчни механизмите за проверка на декларациите за конфликт на интереси. Много държави в ЕС рядко прилагат санкции за нарушаване на правилата при явен конфликт на интереси, а санкциите в повечето случаи са твърде ниски, гласи докладът.

Малко страни в ЕС преследват и наказват корупцията

Наказателноправните разпоредби, квалифициращи корупцията като престъпление, като цяло са налице и съответстват на стандартите на Съвета на Европа, ООН и законодателството на ЕС. Въпреки това Рамково решение 2003/568/ПВР, засягащо борбата с корупцията в частния сектор, не е отразено еднакво добре от държавите в тяхното национално право, категорични са юристите на ЕК. Ефикасността на правоприлагането и наказателното преследване при разследване на корупцията варират значително в различните държави на ЕС. В някои от тях се наблюдават отлични резултати, а в други - успешните случаи на наказателно преследване са рядкост или разследванията са твърде продължителни, констатират в доклада без обаче да се ангажират с примери.

В повечето държави-членки липсват подробни статистически данни за корупционната престъпност, което затруднява сравняването и оценката между 28-те страни. В някои от тях процедурните правила, включително и тези за отмяната на имунитета на политиците, възпрепятстват разследването на случаите за корупция.

Политическата почтеност – проблем на много държави

Политическа отговорност и почтеността в политиката остава проблем за много държави от ЕС, заключват авторите на доклада. Така например, политическите партии и изборните органи на централно или местно ниво рядко имат етични кодекси, като последните често не са особено строги. При финансиране на политическите партии са налице съществени недостатъци в много от страните. Въпреки че много от тях са приели по-строги правила за партийното финансиране, рядко са случаите на възпиращи санкции срещу незоконното финансиране на политически партии и кампании.

Обществените поръчки и другите уязвими сектори

В държавите-членки рисковете за корупция обикновено са по-големи на местно и регионално равнище, където взаимният контрол и вътрешните проверки обичайно са по-слаби, отколкото на централно равнище. В редица страни градското развитие, строителството и и здравеопазването са най-уязвимите за корупция сектори, обобщават експертите от ЕК. При контрола на държавните предприятия също се наблюдават недостатъци, които повишават уязвимостта им по отношение на корупцията. Дребната корупция обаче продължава да бъде широко разпространен проблем само в ограничен брой държави членки, става ясно от доклада.

Специална глава в доклада обаче е отредена на обществените поръчки като важен фактор в икономиката на съюза, който е изключително податлив на корупция. Около 1/5 от БВП на ЕС се изразходва всяка година чрез публични поръчки за закупуване на стоки, възлагане на услуги и строителни дейности. Еврокомисията призовава към подсилване на етичните норми в областта на обществените поръчки и предлага подобрения в механизмите за контрол на редица държави-членки.

Докладът представя и две обширни проучвания на общественото мнение на Евробарометър. Според тях повече от 3/4 от европейците и 84% от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. 73% от запитаните сънародници коментират, че подобни практики застрашават нормалното развитие на бизнеса им. 56% от анкетираните във всички европейски страни пък смятат, че корупцията е нараснала през последните три години. 4% от европейците и 11% от българите са признали, че миналата година им е поискан поне веднъж подкуп. Едва 9% от българите считат, че действията на управляващите срещу корупционните практики са достатъчни, докато населението в другите държави е по-доволно от взетите мерки.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари