НАЧАЛО » българия

Биологичното разнообразие и земеделието са най-слабите звена на Плана за възстановяване

Планът включва както безусловно важни приоритети, така и безсмислени припокриващи се дейности

fb
3E news
fb
12-02-2021 02:02:46
fb

В новия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост най-слабите звена са биологичното разнообразие и земеделието, посочват екологичните организации. И ако в сферата на енергийните проекти има някои добри попадения, с биологичното разнообразие и земеделието нови предложения или по-добри промени не могат да се открият.

Макар целта на компонента Биологично разнообразие да бъде ефективно управление на Националната екологична мрежа и защита на природни местообитания и видове, не се виждат реално ефективни мерки за реализирането й. Биоразнообразието е част от приоритет „Зелена България“, за който се отделят 34,8% от 12 млрд. лева за България, от които най-много са за енергийна ефективност на жилищни, административни сгради и предприятия.

Според информация на Европейската комисия България има повече нужда от средства за биологично разнообразие, но е необходимо увеличаване на капацитета и въвеждане на точни показатели за ефекта на конректните мерки за опазване на биологичното разнообразие, околната среда, климата и чистия начин на хората. Въпросът е как се оценява социалното, икономическо и екологично въздействие, ако няма индикатори. Евроекспертите посочват негативния пример със строителството на пътища в националните паркове.

Планът предвижда да се актуализира стратегическата рамка в областта на биоразнообразието. Също така предвижда да се интегрира екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000“. За тези реформи са предвидени 32.3 млн. лв. инвестиции, изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост.

 Повечето пари отиват за безсмислени картирания

„Планът включва както серия от безусловно приоритетни и много важни мерки като развитие на капацитета на органите за управление на Натура 2000 и ясно дефиниране на техните цели, така и серия от напълно безсмислени в настоящия контекст картирания на екосистемните ползи, за които ще отидат голяма част от парите,“ коментира Стефан Аврамов от Българска фондация „Биоразнообразие“.

Картирания и проучвания на екосистемните ползи има направени за териториите извън „Натура 2000“ в миналия планов период. Нищо не последва като резултат от това картиране, а освен това няма разлика в екосистемните ползи в и извън „Натура 2000“, допълни Аврамов. Докато не бъде приложен поне един реален финансов модел от тези проучвания, няма смисъл да се инвестират пари за допълнителни картирания, смята експертът.

Самият план отчита, че основните рискове за биологичното разнообразие в България са свързани със загубата на местообитания в резултат на развитието на градовете и инфраструктурата, неустойчивото селско стопанство и експлоатацията на видовете от икономическо значение.

България все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за възстановяване на видове и местообитания.

В тази връзка, създаването на ефективна управленска структура за „Натура 2000“ и укрепването на капацитета на администрацията и другите органи, занимаващи се с тази мрежа, остава предизвикателство.

Ключовото значение на горите и пасищата за климата

Подобряването на знанията за екосистемите и екосистемните услуги в „Натура 2000“ ще създаде условия за устойчиво и балансирано икономическо развитие. Ще даде възможност за опазването на биоразнообразието чрез прилагане на решения, базирани на природата, които ще генерират нови работни места и поминък за местните общности. Това е особено важно като се има предвид, че горите и пасищата имат ключова роля за поглъщането на парниковите газове, на CO2. Те са обект на опазване и възстановяване в Натура 2000, като е доказана връзката с доброто им състояние за постигане на целите на декарбонизацията. Разрушаването и увреждането на тези територии би довело до освобождаване в атмосферата на въглеродните емисии.

Планираните реформи за 32 млн. лева

Планът планира актуализиране на стратегическата рамка в областта на биоразнообразието. В детайлизираната стратегия на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 от 2 декември 2020 г.,  „Чист въздух и биоразнообразие“  са основна цел. Това ще бъде постигнато както с мерки в НАТУРА 2000, така и извън екологичната мрежа чрез изграждане на „зелена“ и „синя“ инфраструктура за постигане на добро природозащитно състояние на видовете и природните местообитания. Според Плана това трябва да се е случило до четвърто тримесечие на 2020 г. До 2025 г. ще се подготвят конкретни планове за действие в изпълнение на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Конкретните мерки и интервенции ще бъдат включени в тригодишни планове за действие, които ще бъдат актуализирани на годишна база не по-късно от края на всяка календарна година. Всеки план за действие (без първия) ще съдържа отчет (и оценка на въздействието) за изпълнението на мерките по отделните приоритети – в т.ч. и по приоритет „Чист въздух и биоразнообразие“ – за периода от началото на действието на стратегическия документ до средата на календарната година, в която се изготвя. В рамките на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат разработени 5 такива тригодишни планове за действие.

Общият планиран ресурс е 32.3 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2025 г.. Средствата ще са за  интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Предвижда се създаване на специализирани бази данни за екосистемите, екосистемните услуги и зелената инфраструктура в мрежата НАТУРА 2000 и тяхната визуализация в съществуваща информационна среда, включително по групи икономически дейности. Ще се изготви оценка на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги, монетарно остойностяване на икономическата им стойност и оценка на състоянието на елементите на зелената инфраструктура в мрежата НАТУРА 2000. Ще се разработят специфични за защитените зони от мрежата „Натура 2000“ цели и мерки за опазването им, с фокус върху прилагането на решения, базирани на природата, осигуряване на подкрепата на обществеността чрез включването ѝ в процеса на взимане на решения.

Направление земеделие с ресурс от близо 900 млн. лв. няма екологична оценка

Предложеният проект за възстановяване на мелиоративните системи в направление Земеделие няма екологична оценка и такава не се планира да бъде направена. А този проект със сигурност ще има много сериозно влияние върху влажните зони, Натура 2000 и природата в България. Ако бъде приет от ЕК в този си вид, това ще противоречи на всички указания и няколко европейски директиви, обясни Стефан Аврамов.

Направление земеделие цели повишаване на устойчивото управление и използване на водите и на конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на хидромелиоративната инфраструктура. Това води на теория до положителните ефекти като подобряване устойчивостта на икономиката към климатичните промени и опазването на околната среда.

Реформите включват актуализиране на стратегическата рамка на аграрния сектор. Но също така реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд и устойчиво управление на водите, адаптиране към климатичните промени. Но друга важна реформа ще бъде дигитализация на процесите от фермата до трапезата. Инвестициите в двете реформи ще бъдат за 871 млн. лв., изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Очаква се да изпратим финален вариант на Плана за възстановяване и устойчивост в началото на март, след което ще очакваме финалната оценка и на Европейската комисия. Докато текат обсъжданията на Плана у нас, междувременно текат и постоянни разговори с експертите на Европейската комисия.
 

земеделие
биологично разнообразие
План за възстановяване и устойчивост
картиране
напояване
хидромелиоративна инфраструктура
По статията работи:

Рая Лечева