НАЧАЛО » анализи

To hub or not to hub

Хъбът е правила, процедури, прозрачност и отвореност - точно обратното на това, което имаме у нас.

fb
3E news
fb
15-12-2014 04:17:00
fb



Анализ на Илиян Василев, The Blog of Ilian Vassilev

Последните седмици буквално взривиха новинарските рубрики с амбициозни изказвания на политици от целия регион в насока превръщането на страните им в газови хабове. Топ правителствени и корпоративни ръководители в Гърция, Румъния, Словакия, Турция, Хърватска се изказаха по темата - затруднявам се да назова страна, чието правителство да не е излязло с една или друга подобна инициатива през последните две седмици. България не остана назад с предложението за газов хъб на входа на несъстоятелия се Южен поток в Провадия.

Не съм сигурен кой е дал тези съвети, но очевидно не си е дал труда да вникне в същността на понятието хъб - какво включва и какво предполага. Какви са шансовете, ползите и рисковете от непремерени политически амбиции в бизнеса, какъвто беше Големият енергиен шлем, които не само не се реализират, а затъмняват и отлагат реалните стъпки в сферата на газовата и в по-общ план обща енергийна сигурност на България. Трябва да си даваме сметка, че пласирането на гарнирани с геополитически наркотик грандидеи от заинтересовани "приятелски" лица, представлява един от вероятно най-перфидните начини за отклоняване на внимание и ресурси от реални и постижими прагматични цели, които не винаги раждат големи заглавия в медиите.

Ще започна с това, че това дали ще станем или не газов хъб не зависи от декларация или намерение на политически лидери, а изисква легитимация и признание от пазара и основните играчи. Превръщането на страната в ключово звено на газовия пазар не зависи от прилагателните, които ще употребим, нито от пиар похватите или големите заглавия в медиите, а от оптималното позициониране и развитие както на хардуера - допълнителна интегриращата и свързваща инфраструктура - интерконектори, газохранилища, газопроводи и в последна сметка реални количества природен газ, но и на софтуера - адекватна законодателна и регулаторна база, политики, развити търговски платформи.

С други думи признанието, което пазарите дават на даден възел в европейския газов пазар – това, което най-често се има предвид под понятие хъб - е пряка функция от оценката за свързаност, за ликвидност и за търговска зрялост. Без достатъчно и диверсифициран газ, каквито и вербални
акценти да слагате върху една или друга страна на националните системи, те ще останат толкова значими и потребни, колкото кажат търговци, продавачи и купувачи на газ.

То и днес няма пречка да реперираме търговските си договори с Газпром за транзит и доставка, към която и да е от газовите борси - Баумгартнер, Британската балансираща точка, Точката за виртуална търговия в Италия и т.н.

Можем да правим и виртулни сделки, но не правим.

Можем да търсим договор с Газпром, базиран на спот цени, можем да търсим и по-ниски цени и ако не постигнем съгласие да отидем и спечелим на арбитраж, но не искаме.

Можем да работим за местен добив, който едновременно ще добави ликвидност и ниски цени, но си имаме мораториум върху шистовия газ и изгонихме вероятно най-големия инвеститор, който някога е идвал в България.

Хъбът е правила, процедури, прозрачност и отвореност - точно обратното на това, което имаме у нас.

Да оставим на страна, че при обявено от Газпром и президента Путин прекратяване на проекта Южен поток е най-малкото нереалистично да се очаква, че идея за газов хъб с участието на руски газ до Варна, едва ли срещне разбиране в Москва.

След години на нищоправене в сферата на енергийна сигурност и отсъствие на свързаност и усилен капацитет за газосъхранение, без помен от законова и регулаторна база, без газова търговска платформа /последното е функция на алтернативни доставки и достатъчна ликвидност/, без дори търговски капацитет и структури във водещата българска газова компания - говоренето за хъб може да се изтълкува и като признак на когнитивен дисонанс.

Булгаргаз, нашият национален газов шампион, продължава да се държи като счетоводна къща и да стои вкаменена без никаква активност или стратегия за оцеляване при либерализиран пазар. Тя не реализира нито реални, нито виртуални сделки с газ в и извън страната извън договора с Газпром. Не реализираме дори относително най-лесния проект за разширяване на капацитета на газохранилищата си, което е ключов стратегически актив на страната. За какъв хъб може изобщо да става реч?

Проектът за Чирен беше торпилиран с техниката на парламентарното филибустерство - толкова много добри намерения, изобилие от проформа активност по принцип и нищо по същество. Надуха изкуствено проектната стойност до стратосферните 250 милиона евро със съзнанието, че няма как Европейската банка за възстановяване и развитие да се съгласи да финансира подобен проект. След това се разсърдиха на банката и започнаха да правят обструкции, накрая закриха проекта - за по-добри времена. Посланието е - разширението на Чирен ще стане или по нашия начин - с дебела корупционна компонента - или няма да стане. И не стана.

Приблизително същата е схемата при интерконекторите - странни проектни решения, тупкане на топката и заложени проектни бъгове.

Да се върнем към последствията от спирането на Южен поток.

Първо, добрите вести - откъдето и да мине Южен, вече Турски поток - България има всички шансове да реализира рязко увеличен обем и да натовари сегашни и перспективни мощности за транзит и газосъхранение. Приходите от това със сигурност ще надвишат като устойчивост,
вероятност и размер потенциалните приходиот несъстоялия се руски проект - Южен поток. Повишаване на свързаността и капацитета на интерконекторите, магистрастралните транзитни и газопреносната мрежа, както и газохранилищата - реално ще ни позиционира като значим и ключов фактор на картата на регионалната енергетика. Това дали ще попаднем в категорията "хъб" - няма особено значение, ако реализираме максимално потенциалните си ползи.

Второ, не особено добрите вести - от гледна точка на функцията на хъбовете. Те са там, където има едновременно значително потребление или значително предлагане. България не може да предложи нито значително потребление, нито значително и диверсифицирано предлагане - поне докато нямаме значителен местен добив на природен газ или не започнем активно да търгуваме - сами или чрез стратегическите си партньори - с газ, в това число и като купуваме синьото гориво отвън.

Реализацията на Южен поток - колкото и това да изглежда абстрактно към днешния ден - нямаше да промени с нищо шансовете ни да се превърнем в разпределителен център или газов хъб.

Ако питате Булгаргаз, ние нямаме право изобщо да търгуваме руски газ с трети страни, дори и това да бъдат количества, които не можем сами да консумираме !?.

Тезата на Булгаргаз, разбира се не е вярна - Европейската комисия излезе със специално тълкуване по повод на реверса на руски газ към Украйна като потвърди, че всяко количество природен газ, попаднало на територията на Европейския съюз, е собственост на купувача, който може да го препродава свободно.

Някак по дефолт се приема, че всички газови потоци в региона се ориентират в две направления - турския и италианския пазар. Това е реалност, която само на пръв поглед не може да се промени. Газовият пазар в региона се намира в състояние на изключителна волатилност - не само поради технологичните революции и изобилието от проекти за пренос - газопроводи, интерконектори и терминали, но и поради множеството проекти за проучване и добив на нефт и газ в целия регион, в акваторията на Черно и Средиземно море.

Скъпите проекти за газопроводи и доставки от далечни дестинации, стават все по-проблемни, защото безвъзвратно мина времето на дългосрочните нефтеноиндексирани контракти, които гарантираха устойчиви и високи приходи за дълги години. Днес никой не може да предвиди дългосрочното бъдеще и затова отималните енергийни стратегии се фокусират върху много вариантност и еластичност на предлагане и потребление.

Недиверсифициранията пазар на Централна и Източна Европа, и особено ако към него добавим и такъв голям консуматор като Украйна, представлява естествена точка на притегляне за всички търговци и добиващи газ компании. Това, което Италия и Турция не могат да предложат е ново търсене, защото и двата пазара са задоволени и диверсифицирани - сега и в обозримо бъдеще. Обратно, Централна и Източна Европа, които все още имат монополен доставчик и природният газ струва по-скъпо, са най-перспективният регион за пласиране на нови количества от нови доставчици от добиващи компании, газопроводи или терминали.

В този устрем към нови маршрути и доставчици, би било непростително да се недооценява възможността както Газпром, така и на други руски добиващи газ компании да сменят "силовата" парадигма при евентуална смяна на властта в Кремъл. Европейският съюз няма нужда от реципрочна на кремълската политика на открито фаворизиране на един или друг източник или маршрут, а на конкурентен и либерализиран пазар.

Идеята, че Турция ще успее да реализира газов хъб на границата с България и Гърция, от който европейците да купуват, като сами си построят свързваща инфраструктура, „виси“ с много въпросителни и се възприема от болшинството аналитици с откровен скепсис най-малкото по две причини.

Първата причина е отсъствието на значителни газосъхранителни капацитети по маршрутите на "новия" Южен поток. Идеята, че както при Южен поток през България, проблемът ще се реши с лупингова система е теоретично възможна, но икономически неизгодна бизнес опция - особено в сравение с капацитетите и еластичността, която дава преносната система на Украйна. Ако реализираме проектите си за газосъхранение и имаме 2 - 2,5 милиарда кубически метра капацитет на своя територия и с истинска, и с висок транзитен капацитет свързаност – възможност за изход и вход в нашата система от много точки - то България с нищо няма да бъде по-малко значим фактор от която и да е друга страна в региона.

Втората е, че смяната на маршрута не променя с нищо базисната финансова пречка, която торпилира Южен поток -невъзможността той да бъде финансиран от пазарите след отказа на събрания специално за проекта банков консорциум да се ангажира при нерешени въпроси между Русия и Европейския съюз.

И в това няма толкова политика, колкото здрав разум. Поставете се на мястото на газовите компании и потребителите. Много по-логично е за Европа и за нас, вместо да купуваме руски газ от хъб в Турция и да платим за дългия маршрут и за разходите по изграждане на инфраструктурата, да го купим на руско-украинската граница - при всички случаи ще ни излезе и по-евтино, и по-сигурно като защита срещу прекъсвания на достаките. Украинската газопреносна система е без конкурент в това отношение в цяла Европа.

Така че вместо да си губим времето в суетни геополитически флиртове с поредните гранд проекти, трябва прагматично да се опитаме да реализираме достъпното, оптималното и реалистичното, което ще ни позволи да капитализираме максимално географското си положение и газовите активи, като реализираме всички текущи и бъдещи проекти. Само тогава може да придадем смисъл на амбициите си да бъдем фактор в енергийната мрежа на Европа, при това по начин, който да ни прави предсказуми и желани партньори и на Запад, на Изток, на Север и на Юг.

Приказката за хъбове и за бизнес чрез геополитика нямат добър край. Както се убедихме от съдбата и сметката, която плащаме по несъстоялия се Енергиен шлем.

Южен поток
газов хъб
пазар на газ
Булгаргаз
газови интерконектори
По статията работи:

Галина Александрова