GGP: Гарантирането на доставките е ключов аспект в Енергийната стратегия на ЕС

Figure 1: U.S. LNG exports to Europe (in billion cubic meters) - European Commission, 2018 (5).
3 Виж всички снимки

Edouard Lotz

 

Гарантирането на доставките е сред ключовите аспекти в енергийната стратегия на ЕС. Тази цел беше въведена в Договора от Лисабон от 2007 г. в член 176А:

„Политиката на Съюза в областта на енергетиката се стреми, в дух на солидарност между държавите-членки, да ... гарантира сигурността на енергийните доставки в Съюза“ (1).

Тъй като значителна част от енергията, консумирана в Европа, се внася от Русия, от решаващо значение е ЕС да намали зависимостта си. Договорът от Лисабон обещава да предостави на ЕС пътна карта за изграждане на устойчива енергийна мрежа на нейната територия, както и за разнообразяване на каналите за внос.

Понастоящем потреблението на европейския енергиен микс се състои от:
  - 35% от течните петролни продукти
  - 23% от природния газ
   - 15% от въглища
   - 13% от ядрената енергия
   - 13% от възобновяема енергия

 

През 2016 г. 54% от енергията, консумирана в Европа, е била внесена под форма на изкопаеми (фосилни) горива, докато останалите 46% са били произведени в страната. Вижте Фигура 1 за допълнителна информация.

 

Изключително важно е ЕС да диверсифицира доставчиците си (2), тъй като Европа внася повече от половината от необходимата енергия. Диверсификацията на доставчиците на енергия не само води до сигурност на европейския енергиен пазар, но и позволява по-висок ливъридж за договаряне с доставчиците, за да доставят енергия на достъпна цена за своите граждани (3).

Диверсификацията на европейските доставки на природен газ е осъществима също така и благодарение на шистовата революция в Северна Америка, която се случва през последното десетилетие. Например, в в Пермския басейн
(Permian Basin, found beneath parts of Texas and New Mexico), нивата на добив на петрол и газ са изненада за всички прогнози на анализаторите на пазара на петрол, включително и за EIA (американската агенция за енергийна информация към министерство на енергетиката на САЩ). (Фигура 2).

Днес Съединените щати са най-големият производител на нефт и газ в света, изпреварвайки както Саудитска Арабия, така и Русия. Поради неотдавнашния скок в производството на природен газ в САЩ, в цялата страна се строят терминали за втечняване на природен газ с цел износ за Европа и Азия. Първият превоз на течен природен газ (LNG) от САЩ е доставен в пристанище Sines в Португалия през април 2016 г.

Внос на втечнен природен газ в ЕС от САЩ

От 2016 г. вносът на втечнен природен газ на ЕС от САЩ е достигнал 2,8 млрд. куб. м, като в Европа са доставени повече от 40 танкера на LNG
(от САЩ). Почти липсващ на европейския пазар преди 20 години, стратегическото значение на LNG нараства година след година. През 2017 г. в Европа са внесени 55 млрд. куб. м втечнен природен газ, което представлява 14% от общия внос на газ извън ЕС за тази година през 2017 г., което представлява ръст от 12% в сектора спрямо нивото на вноса през 2016 г. (4). Въпреки това, най-голямата част от вноса на европейски втечнен природен газ все още идва от Катар, Алжир и Нигерия.

 

Сегашният свободен капацитет в различните инсталации за регазификация на втечнен природен газ е близо до 150 млрд. куб. м, а проектите, които са в процес на изграждане, трябва да добавят кпацитет от над 15 млрд. куб м до 2021 г. В резултат на това се очаква вносът на LNG от САЩ за Европа да се увеличи 8 bcm (млрд. куб м) до 2022 г. (Фигура 1).

Чрез новият доставчик на LNG в САЩ, ЕС може да подобри диверсификацията на доставките си и да изгради по-устойчив пазар в газовия сектор. ЕС е готов да приветства нови икономически партньори в този конкретен сектор и да стимулира конкуренцията между различните доставчици. В резултат и други страни са насърчени да следват този път.

"През юли 2018 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президентът на САЩ Доналд Тръмп направиха съвместно изявление във Вашингтон в което повториха желанието за установяване на силно сътрудничество между двете страни и увеличаване на вноса на LNG за ЕС."

 

От европейска гледна точка, тези отношения имат за цел да укрепят енергийния пазар и да гарантират сигурността чрез диверсификация на доставките на газ. Тази стратегия бе последвана от подкрепата на институциите на ЕС за инфраструктурни проекти за LNG в Западна Европа, с ангажименти за над 638 милиона евро.

Въпреки че пазарът на
LNG нараства силно в Европа, нивото на предлагане от такъв източник все още е ниско в сравнение с вноса на руски газ. 32% от европейските петролни продукти и 40% от европейския природен газ се внася през тръбопроводи от Русия - основен доставчик на енергия за Европа.

Природен газ: Каква е ролята на руската държавна компания "Газпром"?

Газпром се ангажира с доставка на природен газ за цяла Европа, която е и най-големият й пазар. Всъщност европейското потребление на газ през 2018 г. достигна рекордни стойности с повече от 530 милиарда кубически метра (bcm) или 477 милиона тона петролен еквивалент. Въпреки пазар от такъв мащаб (представляващи милиарди долари приходи за компанията) може да настъпи политическа криза, която може да доведе до временно прекъсване на доставките на природен газ. През 2009 г. конфликт между Украйна и Русия за цената на газа доведе до недостиг на доставки в Източна Европа. Поради това зависимостта на ЕС от руския газ се възприема като заплаха, която има потенциал да наруши стабилността на европейския енергиен пазар (Фигура 2).

За да се избегне подобна криза, през 2016 г. беше предложен нов регламент, който насърчава регионалната солидарност чрез увеличаване на общите резерви от газ, както последващо свързване на мрежите за природен газ в региона. В случай на недостиг на газ в една държава-членка, съседните държави ще трябва да осигурят възможност за запълване на евентуален дефицит, защитавайки по този начин икономиката. Мерките са насочени към повишаване на устойчивостта на европейския газов пазар, както и към по-голяма взаимосвързаност на инфраструктурата между страните (фигура 3).

 

Заключения

Тъй като намиращата се в близост Руска федерация може да упражнява контрол върху ЕС с вноса на природен газ, за ​​Европа е наложително да се стреми към енергийна сигурност, както и да осигури конкурентен пазар на газ. Налице са много варианти за ЕС.

Жизненоважно е да се изгради стратегия за LNG-партньорството между САЩ и ЕС. Това би могло да намали дела на вноса на газ от един доставчик. Диверсификацията на доставчиците обаче се счита за недостатъчна поради големия дял на руския внос на газ. Затова е от съществено значение да се търси едновременно и втори вариант, фокусиран върху вътрешната устойчивост.

И накрая, ЕС следва сериозно да обмисли прилагането на член 176А от Договора от Лисабон, който се състои в модернизиране на сегашната газова инфраструктура в Европа и разработване на по-стабилна мрежа, която би могла да разреши проблем при всеки бъдещ недостиг на газ. Тези стратегии ще повишат енергийната сигурност в ЕС.

По Global Gas Perspectives

 

 

Edouard Lotz

Edouard Lotz is a student on ESCP Europe’s MSc in Energy Management (MEM) and Vice President of the School's Energy Society.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари