НАЧАЛО » анализи

2018 г. в енергетиката: Продажби, газови проекти и опции за нова за ядрена централа

Сделката с ЧЕЗ остана във фокуса на обществото, а изненадата дойде от ТЕЦ "Варна"

fb
3E news
fb
29-12-2018 10:26:00
fb

Енергетиката през 2019: Продажби, газови надежди и светло ядрено бъдеще
Сделката на ЧЕЗ определено ще се проточи, а ТЕЦ „Варна“ отново става ключова в енергетиката

Продажби, намерения за строителство и газови надежди. Може би това са трите основни ключови фрази в българската енергетика през 2018 г. На родна почва нещата винаги са динамични, граничещи дори и със скандала, особено в областта на енергетиката. Отминалата година отново се представи подобаващо и традицията в това отношение бе спазена - трудна година за въглищните мини, нови надежди за ядрени и газови проекти и липса на финансиране. За капак на това имаше и няколко сделки, които отново повдигнаха темата за сложните политико-икономически взаимоотношения у нас.

Вечният проект АЕЦ „Белене“

Спокойно може да се каже, че това е година на възхода за надеждите в строежа на втората ни ядрена централа. Обещания се даваха на килограм, но финал на проекта не се предвижда скоро. Дори напротив: енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че се подготвя нова процедура за търсене на инвеститор за АЕЦ „Белене“. Предвижда се процедурата да протече в девет етапа, като евентуално в края на следващата година може да има избран кандидат-инвеститор. Целта е държавата да участва в проекта, като апортира всичките му активи в нова проекта компания. Новото дружество ще бъде собственик на бъдещата централа, където се очаква да дойде и инвеститора с парите. Оператор на блоковете може да бъде АЕЦ „Козлодуй“.

Инвеститорът ще получи лицензирана площадката и закупено ядрено оборудване за строителство на два блока по руска технология. Кандидатът няма да получи дългосрочни договори за продажба на електроенергията от централата, нито пък ще има държавни гаранции за изграждането ѝ. Очаква се едрият бизнес у нас също да се включи с миноритарни дялове в проекта, а според министър Петкова до една трета от строителството на централата също ще бъде възложено на български фирми.

Планирано е луксът АЕЦ „Белене“ да струва до 10 млрд. евро, като според управляващите е възможно изграждането да струва и до 9 млрд. евро като ще продължи едва 8 г. Ще бъде невероятно това да бъде спазено, особено при направени вече три първи копки на проект, проточил се вече 30 г.

И въпреки тежките условия към момента кандидати за инвеститори има: това са руската „Росатом“, Китайската национална ядрена корпорация CNNC, Корейската хидро и ядрена корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската „Фраматом“. Последната може да бъде са доставчик на оборудването. Американският гигант General Electric също изяви наскоро желание да участва като доставчик в проекта.
За момента никой не обяснява откъде може да дойде финансирането за строежа на АЕЦ „Белене“. Вероятно отново инвеститорът, ако се появи такъв реално, ще търси мостово финансиране от международни банки, както и от експортни кредитни агенции.

Няма яснота и дали ще се търси архитект-инженер за проекта. Договорът с последния такъв – „Уорли Парсънс“, бе скандално прекратен, а впоследствие компанията осъди НЕК за над 32 млн. евро неустойки. Отделно „Парсънс“ вече бяха получили през годините по проекта „Белене“ още 265,8 млн. евро.
Като теглим чертата накрая излиза, че само за последните две години за авантюрата „Белене“ данъкоплатците са дали близо 640 млн. евро.

Вечно закъсалата НЕК

Сагата с АЕЦ „Белене“ продължава да тежи финансово и на Националната електрическа компания (НЕК). Дружеството преживява поредната си тежка финансова година, въпреки че причината за това не са само пасивите покрай ядрената централа. НЕК отново се очертава да завърши година с огромна финансова загуба, а задълженията на дружеството растат. Само до края на септември тази година НЕК беше на червено със 153,4 млн. лв. Отчетената загуба за периода януари – септември 2018 г. показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние, обясняват от НЕК. Въпреки увеличения обхват на компенсаторните механизми те не са достатъчни за покриването на всички разходи на дружеството, признават от Обществения доставчик. НЕК продължава да изпитва затруднения при обслужването на задълженията си към доставчици, както и по кредитите си, които са за над 4 млрд. лева. Никоя банка в момента не желае да отпусне кредит на силно закъсалото дружество и това налага единствено компанията-майка БЕХ да спасява с пари дружеството.

Факт е, че през тази година приходите на НЕК ще се повишат заради сериозния износ на електроенергия, но това няма да бъде достатъчно да покрие огромните разходи. Ситуацията допълнително се утежнява от високите цени на квотите вредни емисии, които НЕК трябва да купува на двата американски ТЕЦ-а „AES Гълъбово“ и „Контур Глобал Марица Изток 3“.

Глътка въздух НЕК може да получи от следващата година, когато дружествата произвеждащи зелена енергия преминат към свободни продажби на енергийната борса. Очакванията са това да се случи от началото на 2019 г.

Енергийната борса: без сериозен опит в кризи и само с трима доставчици на ток

Сътресения през годината имаше и при работата на Българската независима енергийна борса. След законови промени реално БНЕБ пое контрола по сделките на свободния пазар на ток. Дружеството има десетки активни търговци на ток, но едва трима производители са ангажирани да доставят количества за борсата. Това са АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК като и трите са държавни фирми под шапката на БЕХ.

Въпреки ограничените опции в предлагането търговците на ток се опитват да предложат различни гъвкави решения за клиентите си. Но ниските цени на електроенергията у нас, съчетани с ограничения брой производители на няколко пъти изправиха на нокти потребителите и търговците на ток. Още през октомври цените на борса стигнаха рекордни нива от около 200 лв./мвтч, а това накара бизнеса да поиска спешна среща с министър Петкова, стигна се дори и до временно спиране на мощности. Същите стойности бяха достигнати и в началото на декември. От БНЕБ последно обявиха, че причината за това е голямото търсене в началото на зимния сезон. КЕВР пък обеща да направи проверка на борсата, но резултати от нея едва ли ще има преди март следващата година. Покрай екстремно високите цени пък някои предприятия вече започнаха да съжаляват, че са излезли на свободния пазар на ток.

Наскоро министър Петкова пък отчете, че от началото на 2018 г. досега на борсата АЕЦ "Козлодуй" е провела 127 търга , които включват различни енергийни продукти. От тях 48 са завършили без да е проявен интерес към тях. ТЕЦ "Марица-Изток-2" е провела 65 търга, от тях 28 са завършили без да се продаде ток. НЕК е провела 24 търга, от тях 4 са завършили без интерес за продажба на електроенергия, посочи енергийният министър. БНЕБ работи като цяло успешно, а отчетът за деветмесечието на дружеството показва над 3 млн. лв. печалба за компанията.

Борсовата търговия у нас те първа ще се развива, но цените със сигурност няма да останат на желанието исканите от КЕВР нива. Причината е, че в региона цената на електроенергията е средно с около 20% по-висока, отколкото в България.

ТЕЦ „Варна“ – енергийното бижу на Сокола

Цени от 200 лв./мвчт може да притесняват бизнеса, но са добре дошли за възкръсналата ТЕЦ „Варна“. Централата вече работи на природен газ, но видно от отчетите не обича много да плаща за него. Компанията през тази година стана официално собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Това е първата подобна директна инвестиция, която прави Сокола в родната енергетика. Доколко е инвестиция те първа ще се види. Факт е обаче, че централата спечели вече няколко търга за студен резерв, което ѝ гарантира стабилни приходи, независимо от високата цена на електроенергията от ТЕЦ-а. Търговете бяха спечелени по странен начин след като държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ се отказа доброволно от участие в търга с аргумента, че не може да осигури мощности за студения резерв. Но енергийното бижу на Ахмед Доган за щастие точно в този момент вече започваше работа.

Компанията обаче за момента не проявява особен интерес да работи на свободния пазар на ток. Може би очаква цените на електроенергията у нас да достигнат регионалните нива, за да бъде по-лесно продаваема тази енергия.

Намеренията на бившите собственици на централата – екс транспортния министър Данаил Папазов, бяха три от блоковете на централата да работят на природен газ. Дали инвестициите в тази насока ще ги продължи почетния лидер на ДПС те първа ще става ясно.

Сделката за ЧЕЗ - цяла година в изчакване 

Сделките имаше и по други фронтове в енергетиката. Отдавна е ясно, че чешката компания ЧЕЗ иска да продаде активите си в България. Сделката бе на път да се осъществи още през март месец с българската компания „Инерком“. Само съобщението за тово предизвика бурна политическа реакция у нас, стигна се дори да създаването на спецкомисия в парламента, която изслуша всички страни, разследва, каквото разследва и на  рактика показа, че всичко около сделката е чисто.

Работата по сделката обаче замръзна, след като Комисията за защита на конкуренцията блжкира покупката със странното становище, че ще се получи окрупняване на фотоволтаичния пазар у нас. Определението бе оспорено официално както от ЧЕЗ, така и от "Интерком".

В същото време сделката се води по чешкото законодателство, а финансистите на „Инерком“ обясниха многократно, че финансирането ще бъде чрез кредити от банкови институции в Лондон, които са на световна величина. А обжалванията у нас пречат на „Инерком“ да влезе във владение и да плати сделката. Кашата вече е пълна след като ЧЕЗ обяви като резервен вариант евентуално започване на преговорис индийска компания, която е вторият класиран кандидат съвместно с българската „Фючър Енерджи“. Родната фирма обаче междувременно внезапно фалира и бе изхвърлена от енергийния пазар.  А индийската е напълно непозната за страната и Европа, без какъвто и да у опит и познания за нашите пазари.

Междувременно " Инерком" се раздели с фотоволтаичния си бизнес, така отпадна единственото обстоятелствж, посочено от КЗК като проблем за сделката.ЧЕЗ удължи срока за плащането, а ВАС реши, че КЗК е задължена да преразгледа решението си предвид новите обстоятелства. Антимонополната комисия започна ново производство по сделката. Очакванията са за бързо и коректно решение на КЗС което да отпуши сделката.


Въглищният сектор, без който страната ни не може

Огромни главоболия на екипа на Теменужка Петкова създаде Европейската комисия в сферата на екологията. Европа настоява да приведем въглищните ни централи съгласно най-новите еврорегламенти, а това означава нови милиарди инвестиции в ТЕЦ-овете, които не е ясно как и кога ще се изплатят. Държавата поиска безсрочна дерогация за спасяването на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, но подобен предложение едва ли ще бъде одобрено в Брюксел. Все още обаче екоминистерството не е преценило дали подобно искане може да се заяви и за двете частни американски централи в региона. Те работят по същата технология и използват същите нискокачествени въглища от Мини „Марица Изток“.

Проблем освен екологичен е и социален – в случай, че затворят ТЕЦ-овете след десетилетие хиляди работници ще останат без работа. А това никое правителство не може и не иска да си позволи. Все по-силна става тезата, че въглищните централи трябва да бъдат затворени, за да се направи място за строежа на АЕЦ „Белене“. Спекулациите по тази тема те първа ще продължават, но е факт, че никой и в момента не знае колко точно тежки метали като живак или вредни газове излъчват комините в района на Гълъбово и Димитровград. Просто никой от екоинспекцията не желае да направи подобни замервания. Резултатите сигурно ще бъдат отчайващи за мениджмънта на централите.

И тук идва новия икономически казус: квотите за вредни емисии, които купуват централите, поскъпнаха рязко през последната година. Това събори финансово държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Другите две мощности поне нямат проблем с това, защото НЕК плаща за техните квоти.

Заради големите разходи за деветте месеца на годината загубата на държавната ТЕЦ достигна 266 млн. лв. Така на БЕХ се наложи спешно да извади средства за покупката на нужните квоти, в противен случай централата нямаше да може да работи. Кризата там те първа ще се задълбочава и в тази насока, но енергийното министерство успокои, че работна група ще реши и този въпрос на ТЕЦ-а. До момента единственото решение на групата е БЕХ да даде още пари, или пък да се вкара нова компонента в сметките за ток на хората, чрез която всички дружно да плащаме за замърсяването на централата.

Освен държавната ТЕЦ в района на Гълъбово и Раднево са разположени и две други централи, които са значително по-модерни и успешно работещи през годините. Американските централи на AES край Гълъбово и на "Контур Гобал" край с. Медникарово бяха модернизирани и в момента отговарят на най-съвременните европейски изисквания. Компаниите също така създават и хиляди работни места за хората от региона, а модернитие им системи за управление продължават да се дават като пример за добри практики в други енергийни обекти. Ако повечето централи у нас бяха така модернизирани вероятно и главоболията на енергийното министерство в момента нямаше да бъдат толкова големи. Просто през годините контрастът между държавната ТЕЦ и частните инвеститори във въглищните централи става все по-значителен.

Българските газови надежди за хъб

В газовата сфера също се очертават сериозни рокади. Държавата се зае да променя енергийната стратегия в нейната газова част заради очакванията, че „Турски поток“ може да мине през страната ни. След като преди няколко години ЕК не позволи изграждането на „Южен поток“ сега по неговото трасе е на път да премине една от тръбите на турския газопровод. Това може да се случи с целофаненото име Газов хъб „Балкан“. В проекта за хъб освен руски газ от Турция се очаква да се включат и добивите в дълбоководната част на Черно море. Открити находища там за момента няма. Другите доставки се очаква да бъда от строящия се газопровод между Гърция и България. Там количествата гориво се планира да бъдат от Азербайджан и отново през Турция и Гърция да достигат до нас.

„Турски поток“ за момента обаче си остава по-скоро политически проект в частта му към Европа. Руската „Газпром“ вече изгради една от тръбите по дъното на Черно море, а сега строи и втора. Така Москва може да спре още догодина транзита на газ през наша територия и да доставя директно на Турция. Това обаче оставя нашата страна без доставки, защото нямаме алтернативен източник.

При тази ситуация може да разчитаме на благословията на Анкара и Москва да преценят, че част от газопровода „Турски поток“ може да мине през България. Това обаче хич не се нрави на САЩ, които са твърди противници не само на този проект, но и на тръбата „Северен поток 2“.
В тази нажежена газова атмосфера България трябва да намери начин да отстоява своите позиции, за да не се наложи след две години да се молим за доставки на природен газ.

И експертите ни прецениха, че към момента е най-удачно държавната „Булгартрансгаз“ да започне проучвания и строителство на нов газопровод от турската граница до варненската компресорна станция „Провадия“. Оттам пък ще се изгражда ново газово трасе през цяла Северна България достигайки до сръбския град Зайчар. Цялото това съоръжение ще бъде в основата на газовия хъб Балкан. То се оценява от „Булгартрансгаз“ на над 2,8 млрд. лева. Идеята е част от средствата по проекта да бъдат отпуснати от Брюксел, а проекта да се изплаща чрез транзитните такси. За догодина са планирани повечето от строителните дейности като доставки за хъба се очаква да правят Гърция, Румъния, Турция, местния ни добив и дори Катар. Всичко това засега си остава обаче само политическо говорене без реално покритие от страна на компании.

В тази смяна на посоките за доставка на природен газ страната ни има и нелеката задача да води преговори за цени с руската „Газпром“. След делото между ЕК и „Газпром“ и постигната договорка експертите на „Булгаргаз“ се очаква да намерят начин да предоговорят в наша полза цените за доставките на синьо гориво. Специалистите обаче не бързат с тези постъпки и дори действат доста предпазливо, въпреки че имат подкрепата на Брюксел за това. Към момента са договорени само технически детайли, но не и реално намаление на цените. През следващата година е планирано да има нов кръг от преговори, а защо не и подписване на някой меморандум между „Булгаргаз“ и „Газпром“.

Паралелно с това ЕК окончателно се произнесе по газовото дело БЕХ Газ. То бе заведено след жалба на „Овергаз“ за отказан достъп до газопреносната мрежа на страната ни. Дългогодишните усилия на правителството да докажат, че БЕХ и „Булгартрансгаз“ са невинни достигнаха все пак някакъв успех. Глобата бе факт, но поне бе намалена до 77 млн. евро, а идеята на управляващите е да запазят собствеността върху газопреносната система. Дали това е успешен ход за правителството те първа ще се прецени, но вероятно сега вече „Овергаз“ доста по-лесно ще може да транзитира синьо гориво из страната ни.

Поскъпване на парното през годината с над 20%

От доставките на природен газ зависи не само индустрията, но и топлофикациите в страната, заедно с малка част от битовите потребители. Именно обаче топлофикациите доста често създават финансови проблеми на държавния газов доставчик „Булгаргаз“. Всъщност те са и едни от основните длъжници на компанията.

Задлъжнялостта идва главно от проблемите на столичната „Топлофикация София“, която е най-големия потребител на синьо гориво. Столичното парно обаче все още не работи напълно ефективно, а и доверието на потребителите в получаваните сметки, е сравнително ниско. Така борчовете на Топлофикация към „Булгаргаз“ се задълбочават и отново се налага БЕХ да спасява газовият доставчик. Казусът с дълга стои от години, но Столичния общински съвет не предприема мерки за разрешаването на въпроса.

За сметка на това само през изминалата година парното в столицата е поскъпнало с поне 20%, сочат докладите на КЕВР. Причината за това идва основно от поскъпването на синьото гориво. Цената за зимата към момента се запазва, а дори е възможно напролет да има леко намаление, сочат разчетите на „Булгаргаз“.

Флагманът АЕЦ „Козлодуй“

Освен с проблемите си родната енергетика все още има с какво да се похвали. Флагманът на ядрената ни енергетика АЕЦ „Козлодуй“ успя да завърши модернизацията на 5-и блок на централата. В момента се правят сходни ремонти и по 6 блок, за да може и той да продължи да работи успешно в следващите десетилетия. Според графика очакванията са през 2019 г. модернизацията да приключи и Агенцията за ядрено регулиране да издаде нов лиценз на АЕЦ ‚Козлодуй“, че 6-и блок е безопасен да работи в следващите десет години. Такъв лиценз вече бе даден на 5-и блок на централата. Прогнозите на специалистите са, че двата блока могат да продължат да работят без проблеми до средата на 40-те години на този век. След това обаче ще трябва да бъдат разглобени и погребани.

На фона на разходите по модернизацията обаче централата успява да си докара добри доходи от свободния пазар на ток. За деветте месеца на 2018 г. централата е на печалба от над 170 млн. лв. като тенденцията е да се увеличи още до края на годината.
На фона на добрите резултати обаче остава неясно защо точно сега бе сменен шефа на централата. Новият изпълнителен директор е Наско Михов, който е дългогодишен специалист от областта. Репутацията му обаче е доста спорна с оглед работата му като директор на Топлофикация София. Той бе шеф на дружеството след скандала с Вальо Топлото. На поста изкара едва няколко месеца и остави столичното парно в тежко финансово състояние.

Износът на електроенергия е на завидно добри нива

Другият стабилен доход за държавните дружества идва от износа на електроенергия. Електроенергийният системен оператор регистрира до момента ръст в износа на ток с близо 40% спрямо миналата година. Приходите от ръста са както за производителите, така и за търговците на ток. Като цяло обаче никой засега не е оптимист, че приходите им ще останат стабилни и за в бъдеще, особено ако се разчита само на износ.

Същото умерени скептици са и производителите на зелена енергия у нас. Към момента няма нови проекти, в които да се инвестира, защото възвръщаемостта им не е достатъчна добра за компаниите. В същото време обаче Европа си постави нови, по-високи цели за зелена енергия – през 2027 г. се планира 27% от енергията на Стария континент да идва от зелени източници. Това означава, че България ще трябва да търси нови стимули, за да върне ВЕИ инвеститорите обратно у нас. Това са въпроси, с които енергийното ведомство те първа ще се занимава.

Успешна или не е 2018 г. никой няма как да даде еднозначен отговор. Част от проблемите на енергетиката ни се задълбочават, а за други уж се намира някаква форма на решение. Или се обещава такова. Но през следващата година, я която има избори, те първа ще започнат обещания и първи копки на много обекти, включително и в енергетиката.

енергетика
обзор
2018
ТЕЦ "Варна"
ЧЕЗ
АЕЦ "Белене"
НЕК
квоти вредни емисии
ТЕЦ "Марица изток 2"
АЕЦ "Козлодуй"
Булгартрансгаз
Булгаргаз
Турски поток
природен газ
газопроводи
топлофикация
парно
поскъпване
По статията работи:

Георги Велев