НАЧАЛО » анализи

„Южен поток” ще бъде построен, въпреки възможни промени в структурата на собствеността и маршрута

fb
3E news
fb
16-04-2014 01:09:00
fb

Напрегнатата ситуация в Украйна и влошаващите се отношения между Русия и Украйна, както и с ЕС и САЩ може да повлияят на проекта за газопровода „Южен поток”. Простият анализ показва, че дори растящото напрежение между Брюксел и Москва няма да попречи на завършването му.

Някои критици отбелязват, че жизнеспособността на проекта заплашва позицията на наднационалните органи на ЕС. Засега обаче всички факти са в полза на „Южен поток”.

Доставките на природен газ за ЕС сега се обезпечават основно за сметка на следните доставчици: Русия (около една трета от обема), Алжир, Катар, Норвегия и Нидерландия.

По данни на Международната агенция за енергетика:

От Русия доставките на газ през 2010 г. са били в обем от 144,5 млрд.куб метра, през 2011 г. – 156,6 млрд.куб метра, през 2012 г. – 148 млрд.куб метра, през 2013 г. – 167,2 млрд.куб метра.

Транзитът през Украйна през 2010 г. е бил в обем от 93,9 млрд.куб метра, през 2011 г. – 99,1 млрд.куб метра, през 2012 г. – 78,9 млрд.куб метра, през 2013 г. – 82,3 млрд. куб метра.

Доставките на природен газ от Северна Африка са както следва: 2010 г. – 71,6 млрд.куб метра, 2011 г. -56,5 млрд.куб метра, 2012 г. – 60,4 млрд.куб метра и 2013 г. – 48,5 млрд.куб метра.

Посъпилият газ от Азербайджан и Иран през 2010 г. е 12,3 млрд. куб метра, 2011 г. – 12 млрд.куб метра, 2012 г.- 11,6 млрд.куб метра и 2013 г. – 13 млрд.куб метра.

Количеството на втечненият природен газ  през 2010 г. е 86,7 млрд.куб метра, 2011 г. -86,2 млрд.куб метра, 2012 г. – 63,7 млрд.куб метра и през 2013 г. – 45,8 млрд.куб метра.

При това Нидерландия съобщи неотдавна, че добива на газ ще бъде намален значително, което е свързано с екологични причини и необратимо намаление на запасите, тъй  като властите в страната смятат да съхранят обемът от запаси за обезпечаване на вътрешното потребление колкото се може по-дълго. И стойността на норвежкия газ ще расте, тъй като разработката на нови запаси става все по-трудна и скъпа, а Великобритания, която е голям вносител на газ от Норвегия планира да увеличи обемът на доставки до 30%.

Едновременно Катар неотклонно увеличава експорта към азитаските страни, където може да получи до 80% по-висока цена.

Освен това Алжир увеличава собственото си вътрешно търсене, като в същото време се опитва да запази тесни връзки с „Газпром” за реализация на бъдещи съвместни проекти, а обемът на извлекаемите запаси, съдейки по всичко е достигнал максимално ниво.

Целият обем от запаси в Алжир съставлява около 4 трлн. куб метра, което е еквивалент на 5-6 годишното потребление на Украйна или в Турция. Тоест тези запаси точно не решават проблема на ЕК от дългосрочна стратегическа гледна точка.

Също така Азербайджан, който е дълбоко въвлечен в отварянето на „Южен коридор” и доставки за Турция и ЕС чрез системата от тръбопроводи TANAP-TAP има само 1 трлн. куб метра като доказани запаси при ръст на вътрешното потребление. Тоест газ може да бъде предложен на Грузия, Турция и дори Гърция и България, но доставката му за ЕС страната няма да може да осъществи в средносрочна перспектива.

Други големи играчи,  такива като Туркменистан и Узбекистан се ориентират към гигантския китайски пазар, а също така са тясно свързани с Русия както в икономически, така и в политически план.

Всъщност, само Иран, с доказани запаси от 30 трлн. куб метар може да играе съществена роля на европейския пазар. Но натискът от страна на западните страни и Саудитска Арабия едва ли прави възможно плодотворно  сътрудничеството между Европа и Иран, а и самите власти в страната разглеждат китайския и индийския пазари като алтернативни. Освен това през 2025 г. вътрешното потребление може да нарасне до 400 млрд.куб метра, а прекратяването на проектите за ядрена енергетика ще доведат до последващ ръст на газа за вътрешните нужди.

На шистовия газ също трябва да се гледа като стратегическа възможност. Има голям брой страни, които теоретично имат потенциал за използване на шистови запаси.

Такива страни като Плоша, Румъния и Украйна притежават този потенциал според предварителните изследвания. Трябва обаче да се разбере, че предварителните изследвания не гарантират реални запаси, а шистовата революция, за която може някои да мечтаят едва ли ще се случи още веднаж. В Европа има много голяма плътност на населението, ограничени количества прясна вода, икономиката е тясно свързана с недвижимите имоти, туризма, селското стопанство, а тези сектори може да пострадат силно при наличието на добива на шистов газ.

Ако в САЩ стойността на разработката на находища се компенсира с големи изгодни кредитни линии, то в Европа това трябва да става на фона на икономически проблеми и трудности при достъпа до капитал.    

Ограничения в средносрочна перспектива може да има при експорта на шистов газ от САЩ за Европа. Засега от 20 потенциални износители  на втечнен природен газ, само 6 са жизнеспособни. Те обаче се сблъскват с проблеми,  като липсата на подходяща инфраструктура в САЩ и Европа; стойност на доставките на газ; въздействие върху вътрешните цени в САЩ; по-високите цени в Азиатско-Тихоокеанския регион, което го прави по-изгоден за износителите; ограничени запаси. В САЩ сега обемът от запаси от шистов газ съответстват на 13-годишно текущо ниво на потребление, а това едва ли може да се използва като аргумент за стабилно дългосрочно намаляване на зависимостта от руския газ.

Разпределение на силите

Страните от Югоизточна Европа не се противопоставят категорично на строителството на „Южен поток”. Сръбското правителство неотдавна обяви, че строителството ще започне още през второто тримесечие на 2014 г., независимо от укринската криза и възраженията на Европейската комисия.

По думите на представители на правителството на Сърбия, дестабилизацията на ситуацията в Украйна прави проекта още по-актуален, откогато и да било. Информационният поток от Белград  показва, че голяма част от политиците и корпоративния сектор поддържат строителството на „Южен поток”.

В България ситуацията е аналогична. Министерство на енергетиката и икономиката съобщи за необходимостта от реализацията на проекта за газопровода.

Не може да не споменем и Италия. От една страна тя играе важна роля в противодействието на „Южен поток”, тъй като това е заплаха за ENI, но от друга страна, развитието на този проект е крайно изгодно за нея. При това италианският корпоративен свят е в тесни връзки с Русия, а това има изключително важно значение.

Причината е достатъчно проста, въпреки че тя се споменава рядко. Италия, както и Германия нямат достатъчно количество енергийни ресурси, имащи важно значение, но тя зависи от използването на устойчив, безопасен и евтин приток на природен газ. Тоест достъпа до руския газ – това е „въпрос на живот и смърт”.

Самият „Газпром” може да работи за засилване на позициите на „Южен поток”. В европейските енергийни кръгове вървят от известно верем слухове, че газовият гигант ще се откаже от 50% от участието си по сушата (което преминава през България и Италия) в полза на други компании от ЕС. При това положение „Газпром” може да избегне изискванията на Третия енергиен пакет, тъй като в трета страна практически ще се появи достъп до пропускателната способност на тръбопровода.

Като алтернатива може да се използва половината от мощността на „Южен поток” за 31,5 млрд.куб метар чрез свръзването им с TANAP-TAP. Тогава почти целият обем ще преминава през този коридор. Във всеки случай „Южен поток” ще изиграе ключова роля за прекратяването на транзита през територията на Украйна.

„Южен поток” фактически получи тласък за сметка на случващото се в Украйна, тъй като дори скептично настроените европейски партньори са наясно, че не трябва този регион да се разглежда в качеството на надежден транзитен маршрут за промишлените центрове в ЕС.

Реални надеждни алтернативи за Европа няма, а конкурентите изистават съществено, затова може с уверност да се каже, че този газопровод ще бъде построен, въпреки възможни и съществени промени в структурата на собствеността, мощността и маршрута.

По Vestifinance.ru

 

 

 

Южен поток
МАЕ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева