Ще има компании с интерес за газови сондажи в дълбоките води. Въпросът е да подадат обвързващи оферти

Пътят от търга до добива е много дълъг и предполага устойчива рамка на взаимно сътрудничество в рамките, на което публичните и корпоративни интереси намират своята оптимална свързаност


Анализ на Илиян Василев, The Blog of Ilian Vassilev


В последните дни на 2014 година не бих искал да анализирам спорни теми, но времената са такива – шансовите идват и си отиват, а ние все оставаме на брега на нереализираните си мечти.

Сагата Южен поток

Виждаме изключителна активност – поне медийна и политическа – по проекта Южен поток. Дадохме разрешителни и в това има значителен смисъл. Защото прехвърляме топката в полето на Газпром и чакаме формалното прекратяване на договора –първо по линия на междуправителственото споразумение. В Москва смениха тона и вече се успокояват, че нямало опасност да бъдат предявени претенции за пропуснати ползи от страните, през които трябваше да мине проекта Южен поток.

Хубавото в предприетия от премиера Борисов ход е, че дори най-отявлените привърженици на руските грандпроекти ще разберат, че Русия няма пари, за да го построи. Това касае както сегашния маршрут, така и турския – през европейската част на страната - и всички свързани гранд идеи за хъбове и огромни количества транзитиран газ. Винаги е възможно да се прекара нова линия на проекта Син поток, но това е друг мащаб и друга приказка.

В информационния поток между пропагандандата и информационното претоварване по темата Южен поток, обаче прозират по-важни и нетолкова забележими елементи. За тях говорихме с Васко Начев на брифинга миналата седмица. Опасността за нас идва не от това, че ще ни заобиколи виртуалният Южен поток, а от това, че силите, които успяха - поне на теория - да накарат азерския газ да заобиколи Централна и Източна Европа, сега са мобилизирани, за да накарат и потенциалните нови количества от азерски газ /от находището Абшерон/, иракски, ирански и прочие алтернативен газ отново да мине по южния маршрут и да излезе в Южна Италия, като остави руския газ без конкуренция на пазара на ЦИЕ. Този път обаче ще им бъде по-трудно.

 

Търговете за проучване в блокове Силистар и Терез – нов шанс за България

С интерес се очаква търгът за проучвателен лиценз в двата блока – Силистар и Терез. Радостното е, че българската страна изглежда решена да си извлече поуки от предишните провалени търгове и да направи възможното да проектира националния интерес върху корпоративния дневен ред на големите енергийни компании в света.

Има доста неща, които вероятно би трябвало да се променят – особено предвид влошената обстановка със спадащите цени на суровния нефт и силно свитите инвесиционни програми за 2015 година. Не престават и постоянните опити за вкарване на „бъгове“ в тръжните процедури и неизпълними условия, които могат да откажат енергийните грандове. Ниските и спадащи цени на петрола едва ли могат да окажат решаващото значение, което политическият риск, регулаторната и законодателна рамка и най-вече институционалният капацитет могат да имат.

Защото пътят от търга до добива е много дълъг и предполага устойчива рамка на взаимно сътрудничество в рамките, на което публичните и корпоративни интереси намират своята оптимална свързаност.

Бъдете сигурни, че ще има атаки и срещу сондирането и проучването в дълбоки води. Надявам се този път правителството да отстои позициите си и националния интерес.

Със сигурност ще има компании, които да заявят интерес и да закупят тръжните книжа – остава да направим всичко възможно те да подадат обвързващи оферти.



За цените на природния газ у нас

Не искам да бъда на мястото на ДКЕВР, защото са попаднали в незавидната роля да посредничат между политически амбиции по проекта Южен поток и нормалното обществено очакване за съществено съкращаване на цената на природния газ –каквито са явните тенденции в Европа.

Има много обяснения – веднъж в нежеланието на Булгаргаз да търси по-ниски цени /да сте чули сегашното ръководство да е поискало такива от Газпром?!/ и най-вече желанието на свързаните с Южен поток политици и бизнесмени да не „клатят лодката“ на Газпром, за да не застрашат интересите си в проекта Южен поток.

Кой беше казал, че Южен поток ще ни излезне безплатно?

Сметнете сами – в момента цените, които плащаме за природен газ, са най-малко с 30-35 долара/хкм (за хиляда кубически метра) върху количество от 2.6 милиарда кубически метра или около 80 милиона долара. Тези милиони могат да бъдат спестени и да се отразят в по-ниски енергийни сметки и да облекчат трудното финансово положение на Булгаргаз и на Топлофикациите.

Пазят се по-висши интереси по Южен поток, който така или иначе няма да се състои. Гоним дивото, изпускаме питомното.

Слава богу, от следващата година преставаме да се занимаваме с гранд проекти и с мечти за милиарди долара ползи. Дано се заемем с малките проекти с конкретни ползи за обикновения потребител, за енергийните ни компании, за бюджета, за регионите.

Това ви желая през следващата година – малки, но реални ползи. Да слезем на земята. И бъдете здрави.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари