Екофонд с дарения може да опази горите и да върне хората в Балкана

Плащанията за екосистемни услуги се прилагат от десетилетия в страни като Франция и Дания

В специален фонд се събират доброволни дарения на местни бизнеси и големи фирми, които обичат природата, искат да я опазят и да се възползват от нейните ресурси- гори, води, типични породи. Те сами ще определят за какво ще отиват средствата в техния регион, разказа Юлия Григорова от WWF. 

В България за пръв път ще се приложи новото разбиране за опазването на природата- плащанията за екосистемни услуги. Те са нещо изключително просто- всички, които ползване природата и нейните най-важни ресурси- горите, земята, водата да поемем своята отговорност затова че ги ползваме, изчерпваме или унищожаваме. За това обаче трябва да оценим безценните й ресурси. 

Териториите от Природен парк „Българка”, Природен парк „Врачански Балкан” и на защитена зона Западна Стара планина по Натура 2000 са пилотните защитени територии за прилагането на тази нова грижа за природата.

Международната екологична организация WWF заедно с още пет български организации и четири международни партньора изпълняват българо-швейцарски проект, който струва 1 млрд. швейцарски франка. Целта е да се види дали схемата за екосистемни услуги работи. По никакъв начин средствата от фонда няма да се ползват от екологичните сдружения, всички пари ще идват от местния бизнес, който ще решава как и къде да вложи парите.

А причината местните бизнеси да се включат е мисълта за природата без да очакват конкретни резултати. Най-големите болки на местните са незаконните сечи на гори, които опазват района от свлачища, съхраняват читотата на водата. В много от тези региони вече всяка година има режим на водата, голяма част от реките пресъхват. Сред проблемите са още обезлюдяването на района, изчезването на пасищата, опазване на характерния генофонд- старите породи вече ги няма.

Всъщност най-важната идея на този проект е инициативите да имат ползотворен ефект върху природата. 

С парите от фонда могат да се реализират няколко важни инициативи- ще се купят местни породи, които ще се дарят за отглеждане на хората в района, коментира Юлия Григорова. Няколко стари овчари имат интерес и ще се грижат за тях, има и млади хора, които ще се върнат в района да се занимават със земеделие. Освен това ще се подкрепя популяризирането на местните занаяти и типични храни. Ще се изработят картички, които ще се предлагат в къщите за гости и всеки посетител, закупувайки ги ще дава своя лев за развитието на туризма и популяризирането на туризма в региона. Една голяма компания с верига ресторанти в страната ще започне да предлага от 1 ноември типични местни храни по оригинални рецепти, а на място ще продава и дълготрайни продукти-сладка, мед и други хранителни продукти. Цялата идея е под надслов „Кулинарните тайни на природата”. Процент от събраните средства ще отива за решаване на проблемите на местно ниво- връщане на местните породи, опазването на горите чрез залесяване,  чистотата и увеличаване оттока на реките чрез грижата за старите гори, обясни още Григорова. Това са пилотни инициативи в този край, въпросът е да имат наистина ефект за района, което трябва да се види в края на проекта през 2016 година.

Какво означава всичко това напрактика, успяхме да усетим в Балкана на Трявна, в близост до Природен парк „Българка”, един от районите където се изпълнява проекта.

Най-големите проблеми-

незаконните сечи, засушаването, загубата на местните породи

Красив, но тъжен Балкан, който постепенно губи своите чеда. В с. Горно Дамяновци са останали три махали, но малкото кореняци се опитват да развиват туризъм, защото сгушеното в гората селце има какво да покаже- най-ценнното- красива гледка, чист въздух и приятни разходки. Къщата за Гости на Ели и Наско ни посреща в типичен старинен стил с усмивка, с удобна механа, с фъч и ореховки местно производство. След малко към нас се присъедини и Юри, реставратор и овцевъд. Какви ли грижи може да имат тези хора, които живеят в един своеобразен природен рай? Какво общо може да имат те с така странното наименование плащания за екосистемни услуги? Оказва се, че трудностите съвсем не са малко и постоянно ги свалят на земята. А техният хъс ги прави главни герои в мисията за възраждане на природата.

Без ток и вода

Избихме сонда за вода, за да осигурвяме вода на своите туристи, защото каптажите, от където черпим вода не са достатъчни и стигат само за едно семейство, разказва Ели, която прави уникални бижута и сувенири от естествени материали, а мъжът й е ковач. Не позлват европейски субсидии, защото имат достатъчно работа покрай своя бизнес, че не намират време да се занимават с  тежката бюрократична машина.

Искаме да няма сечи, да имаме повече ресурси, да възродим местните породи. Затова доброволно даряваме средства в този фонд, коментира Ели.

Постоянно имат проблеми с тока, защото мрежата не може да поеме натоварване над 135W, с което повечето от уредите не могат да работят. Така провалихме миналата година една група туристи, която не успя да се наслади на посрещането на Нова година, обясни Юри. Тук се намира единствената сертифицирана с три звезди къща, която заради административни пречки не може да заработи ефективно. Реставрацията й още тече, но шотландските инвеститори вече губят надежда. А Юри е поставен пред дилемата дали да не замине да коси левади в Шотландия. За това решение роля изиграват и неудачите в неговата страст- овцевъдството. Той отглежда характерната за района среднопланинска дъбенска овца. Още каракачаните заради хранителната стойност на нашите пасища са идвали тук от Бяло море да пасат стадата с целите си семейства. А сега пасищата пустеят и изчезват.

Загубата на пасища и безумията в планината 

„От овцете съм тръгнал и към овцете се връщам”, лаконичен е той.  Пасищата рязко намаляват, унищожават се от фирми, които започват уж да отглеждат лешници, а всъщност единствено усвояват европейските субсидии.

„За какви субсидии да участвам, пробвал съм, но 2 часа се занимавам с овцете, 6 часа попълвам документи”. „Наскоро от общината взех под наем пасище, за което си платих наем и след като тресирах се оказа, че има много дървен материал”, каза Юри. Заради това от общината му го отнемат без да му върнат и парите за наема и сега пасе овцете около пътя.

В природния парк се сече, а какво щеше да бъде ако не беше природен парк, разсъждава Юри. В парк няма  ограничения за собствеността и в парк „Българка” 40% от горите са частни и сечите постоянно се увеличават. Около 60% са сечите в частните гори, коментира бившият директор на парка Мая Радева, която отчита, че една от причините да бъде уволнена е предложението й нови сечи да се извършват само с около 20% на десетилетие, за да може да се поддържа горския генофонд и да се опазват старите гори.

По официални данни сечите в частните гори в парка са се увеличили три пъти за последните 10 години.  А контрол в частните гори липсва, сечите се регулат от частни лесовъди, които правят разчетите в полза на собствениците на тези гори.

Разбираме, че сърцето на Юри е тук, но безумията, които се случват са на път да го прогонят. Той също е с две ръце за възстановяването на изгубените планини пълни със стада, за спирането на сечите в гората, затова е част от тази идея.

Цената на природата 

За хората в планината е ясно, че природата е най-важна. Когато слизаме в града обаче се оказва също, че опазването на ландшафта има значение и за бизнеса в Трявна. Хотелът, който ни посрещна се намира на върха на града и печели все повече посетители не само заради доброто обслужване, грижата за семейството, но и заради красотите на природата, с която е обграден. Той черпи природни ресурси и дължи успеха си на лечебните качества на въздуха, който лекува редица белодробни заболявания. Затова хотелът също се присъединява към тази инициатива. В Трявна няма туристически информационен център. Това точно до входа ще направи информационен център, в който всички туристи ще могат да разберат какво могат да правят в района, за да го опознаят. Ще могат да купят и местни храни.  Содената питка е типична за този край, целият ни престой беше овкусен с този незабравим вкус.

Пейзажът и природата са най-важни, не очакваме нищо, разказва собственичката на сладкарницата за кафе на пясък в Трявна в центъра точно до часовниковата кула. Затова съвсем доброволно просто се включват в проекта и с удовлствие даряват пари за природата.

Това важи и за единствения дизайнер на народни носии в Трявна Райна Ганчева. Тя има много работа, но най-чести клиенти са чужденците или българи, които живеят в чужбина. За нас бутиковите народни облекла са скъпи. Според Райна обаче всеки трябва да има по една носия вкъщи, защото това е нашето традиционно облекло, защото това е нашата същност и история и е срамота да ги захвърляме и оставяме в миналото. Както на историята, ние сме длъжници на природата, затова даряваме, смятат местните. Всички ли мислим така обаче.

От WWF са категорични, че парите от фонда ще отиват за дейности за опазване на природата, около които се обединят всички дарители, а самите хора не се съмняват. Всички бизнеси,  с които работим са щателно проучени, не допускаме да участват компрометирани компании, но и не можем да ги спрем, ако искат да участват. Преди всичко обаче става дума за начин на мислене, а компаниите, които разрушават природата нямат мислене  за съхраняването й и за включването й в подобни проекти. Една от идеите е това закърняло мислене да се промени.

Дали ще има ефект предстои да видим. Дотогава всеки трябва да помага както може.

Изпълнителната агенция по горите до края на годината ще направи оценка на екосистемните услуги в горите и какви плащания са необходими за въвеждането на задължителни плащания за тези, от които зависи тяхното ползване и опазване.

Чуждият опит в плащанията за екосистемни услуги

Вител е малък град в Североизточна Франция. Най-голямата в света компания за бутилиране на минерална вода „Перие Вител” (сега „Нестле уотърс) започва да плаща на местните фермери, за да опази качеството на натуралната вода „Перие”, което било влошено заради  по-високите нива на нитратите-резултат от  селскостопанските практики като интензивно торене и лошо стопанисване на животинските отпадъци. В края на 80-те години на XX век от традиционно стопанство, което се изхранва със сено започва да се иползва царевица, за която се използват повече торове  и да се ползват по-интензивни практики в земеделието.  В резултат големия брой добитък и лошото стопанисване на животинските отпадъци се превръщат в заплаха за водния ресурс на района. Заедно с Френския национален институт по земеделие през 1992 година се създава дружеството Agrivair като посредник за прилагане на специална схема за плащане на екосистемна услуга (ПЕС) схема.  На 26 ферми, разположени върху 1700 ха са предложени субсдии за  за покриване на първоначалните разходи за преход към по-слабо интензивно селско стопанство. Сред условията включват отказване от царевицата за фураж и възприемане на екстензивното, пасищно животновъдство.  Така чрез пасищата за покрият собствените си нужди от фураж и да намалят броя на животните до глава добитък на ха. За отказа от агрохимикали  и модернизиране на селскостопанските порстройки се разпределят допълнителни субсиди. Разходите, направени от „Перие”  са за 24 млн. евро за първите седем години от прилагането на програмата. Това прави средна цена от 1.52 евро на кубичен метър произведена бутилирана минерална вода. Резултатът си струва- нивата нанитратите в повечето от половината кладенци намаляват.

Река Варде се влива в Но Вау в северната част на защитеното от UNESCO Ваденово езеро. Това е единствената голяма речна долина в Дания, чието устие не е регулирано с диги и шлюзове. С времето естествените блата в региона били подложени на интензивна селскостопанска дейност и се превърнали в основен производител на тревни смески за храна на животни. Изкопани са над 1700 ями за дрениране на влажни зонии са използвани големи количества изкуствени торове за увеличаване на добивите. Това въздейства пагубно на блатните екосистеми. Хабитатите на блатния дърдавец са в опасност, цените на тревните смески падат. Затова Министерството на околната среда и Министерството на земеделието започват проект по програма LIFE+ за възстановяване на влажните зони.Отделните собственици участват доброволно с 20-годишни договори , които съдържат  списък с изисквания за ползване на земята- ограничения за паша и косене и забрана на разораването им, ползването на торове и пестициди. Спазването на тези изисквания се възнаграждава с 400 евро на ха годишно, сума, която преди това стопаните са печелили от производството на тревни смески.  До края на проекта вече 250 стоапни участват в проекта и 2488 ха земя са с възстановени водни режими. Това е win-win концепция, при която печелят едновременно земеделските стопани и околната среда. Благодарение на първоначалната инвестиция от 1,7 млн. евро по LIFE+ стопаните могат да продължат да обработват земите си през следващите 20 години с помощта на агроекологчиното финансиране, което ще вкарва в региона 1 милион евро годишно. Количеството на азот във водата е намалено, а ливадният дърдавец, застрашен вид и в цяла Европа се възвръща след 30 годишно отсъствие.

Това са само част от примерите за прилагане на плащанията за екосистемни услуги от страна на бизнеса, но и от страна на държавата каквито могат да съвсем реално да се случат и у нас.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари