„Турски поток“ разруши газовите амбиции на България и Украйна, според руска агенция

Предлагаме този текст с несъществени съкращения, тъй като предлага гледна точка, която винаги трябва да се има предвид. Макар и не широко споделяно подобно твърдение вече се споделя и от някои български експерти. В същото време трябва да уточним, че по информация на ТАСС по бъдещето на втората тръба от "Труски поток" ще има допълнителни уточнения. Амбициите пък за изграждане на газов хъб на границата с Гърция могат да се нарекат засега опит за скарване на България и Гърция. Все пак, развръзката предстои.


Москва и Анкара подписаха междуправителствено споразумение за строителството на газопровода „Турски поток“. Благодарение на това Турция засилва значително позицията си на световния пазар на енергоносители, а България, напротив, губи шансовете си да създаде газов хъб на територията си. Газопророът ще стане също така алтернативно трасе за доставките на руски газ за страните от Южна Европа, заобикаляйки Украйна, пише руската агенция Прайм.
Прието е да се смята, че основен бенефициент на строителството на „Турски поток“ са „Газпром“ и Русия. Реализацията на проекта обаче съвпада не само с интересите на турските потребители на газ, но и дава възможност за утвърждаване на позициите на страната на международното поле. Една от стратегическите цели на Турция е засилването на позициите на страната като международен енергиен хъб. Турция и сега е енергиен мост между Изтока и Запада. През Босфора и Дарданелите на световния пазар се доставят огромни количества петрол и нефтопродукти от Русия и страните от Каспийския район. През турската територия минават петролопроводите Баку-Тбилиси-Джейхан и Киркук-Джейхан, по които на световните пазари се експортират горива от Каспийските страни и Северен Ирак. Сега в рамките на проекта „Южен газов коридор“ се строи газопровода TANAP за доставка на газ от Азербайджан за страните от Южна Европа.
„Турски поток“, по двете тръби, на който ежегодно е се транспортират 31,5 млрд.куб м газ се вписва идеално в тази стратегия. Предполага се, че половината от количеството ще е за страните извън Турция – за страните от Южна Европа: България, Сърбия, Гърция, Босна и Херцеговина, Македония и Словения. Това само ще засили зависимостта на ЕС от Анкара, пише още агенцията.
„Ние се движим в посока осъществяване на плановете на президента на Турция за създаване в страната на голям енергиен хъб“, подчерта Владимир Путин след подписване на междуправителственото споразумение по проекта.
Изявлението на руския президент явно бе предназначено не само за участниците във форума, но и за тези, които игнорираха това събитие – преди всичко за ръководителите на България и ЕС, коментира агенцията.
Москва също няма да загуби. Първо, доставките ще се осъществяват по кратко трасе, което значително намалява издръжката за транспорт. Второ, пускът на строителството на новия газопровод е особено важен в условията,  когато се решава съдбата на проекта „Северен поток-2“, който САЩ и коалицията от източноевропейските страни начело с Полша се опиват да блокират.
Пускът на проекта слага кръст на амбициите на България за създаване на голям газов хъб на Балканите. Премиерът Бойко Борисов положи лично много усилия за това, като в продължение на много години беше горещ привърженик на политиката на ЕС, насочена към ограничаване на сътрудничеството с Русия в енергийния сектор.
София разчиташе на създаване със съдействието на Брюксел на газов хъб „Балкан“ на своята територия като компенсация за отказа от проекта „Южен поток“. Не можаха да се намерят обаче доставчици да този проект. Единственият реален доставчик на газ със значителни количества остава Русия, която така и не изрази интерес към проекта.
Надеждата за доставка от гръцкия LNG-терминал в района на град Александруполис, който преди това трябва да се построи остават мрачни.
Премиерът на България, Бойко Борисов напуска срещата на ЕС в Брюксел. България и Украйна станаха събратя по нещастие на газовия пазар. Не се оправдаха надеждите за откриване на големи газови находища на собствения шелф. Властите в страната разчитаха да намерят газ на блок Хан Аспарух на дълбочина от 2 хил.м. Както по-рано заявяваше Борисов, запасите от блока могат да са над 100 млрд.куб м, което да даде възможност България мигновено да се превърне от вносител в износите на газ. За усвояване на блока бе създаден консорциум от западни компании начело с френската Total, но първият сондаж се оказа „сух“, а разходите от 100 млн.долара за сондиране – да се отпишат.
Впоречем, дори ако бе открит природен газ, усвояването на находището вероятно би било отложено за по-късен срок.
По данни на WoodMackenzie, добива на газ на дълбочина от 2 хил. м би бил рентабилен при цена на петрола от 70-80 долара за барел. В тази връзка ExxonMobil, която откри газово находище на шелфа в съседна Румъния бе принудена да преустанови по-нататъшните дейности до подобряване на ценовата ситуация на пазара. Total реши да последва примера на Exxon Mobil и отложи вторият сондаж за неопределен срок.
В тази ситуация единственият източник на газ за бъдещия хъб остава газопровода TANAP, през който София ще може да получава газ от не повече от 1 млрд.ку м годишно. Но това не стига дори за удовлетворяване на вътрешните нужди.
По данни на „Газпром експорт“, през 2015 г. газа за България е бил от 3,2 млрд.куб м. От него 3,11 млрд.куб м са внесени от Русия, а останалите 90 млн. куб м са собствено производство, като техният обем постепенно намалява. Така, страната е обречена да купува газ от Русия.
Строителството на „Турски поток“ нанася сериозен удар на икономиката на Украйна, която всяка година получава от порядъка на 2 млрд.долара от транзит на руски газ. От Киев разбират, че намаляването на транзита свива приходите в бюджета, затова призоваха западните страни да забранят сътрудничеството с „Газпром“ и турските компании, които се нуждаят от специална техника за полагане на тръбопровода по морското дъно.
Транзитът на руски газ през Украйна за чужбина през миналата година се е увеличил с 8% до 64,2 млрд.куб м. Ако „Турски поток“ бъде пуснат на пълна мощност – 31,5 млрд.куб м, то това е равно на намаляването с толкова и на транзита през Украйна, пише изданието като припомня и глобата от 3 млрд.долара определена от антимонополната комисия на Украйна срещу „Газпром“.
Ако украинската страна иска да получи глобата си в натура и да вземе част от газа от експортната тръба, то това ще постави под заплаха транзита за ЕС и ще предизвика недоволството от страна на Брюксел.
Единственото, на което може да се надява Киев е увеличение на сумата на претенциите от страна на „Нафтогаз“ към „Газпром“. Многомилиардните искове на компаниите сега  разглеждат в Стокхолмския арбитражен съд.

Андрей Карабьянц, по Прайм, със съкращения







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари