Реформата в горите стопи с 60% печалбата на държавните стопанства

МЗХ крие от месеци, че приходите на горските предприятия са паднали от 10,4 на 4,2 млн. лв

 

С над 60% е намаляла печалбата на шестте държавни горски предприятия за 2013 г. в сравнение с 2012 г. и от 10,4 млн. лв. постъпленията им от дърводобивна дейност са се свили на 4,2 млн. лв. Въпреки това заплатите на горските служители за миналата година са били увеличени 3-4 пъти. И докато приходите от работата им спадат с над 6 млн. лв., разходите им за фонд „Работна заплата“ са нараснали също с 6 млн. лв. Спрямо 2012 г.

Това показват данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за дейността на шестте държавни горски предприятия за 2013 г. От три години насам те функционират като самостоятелни дружества със стопанска дейност, за които отговаря ИАГ. Агенцията е структура към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), за която винаги е отговарял ресорен зам.-министър на земеделието. Когато новото правителство дойде на власт през юни миналата година, на този пост бе назначена инж. Валентина Маринова.

За 7 месеца държавните предприятия затънаха

Като дипломиран лесовъд с научни звания и професионален опит в бранша Маринова пристъпи още миналото лято към реформиране на сектора. Само за 7 месеца обаче бизнесът на шестте държавни стопанства сериозно затъна. Освен драстично намалелите приходи, в момента из цялата страна залежават стотици тонове неизкупена дървесина, добити по времето на инж. Маринова, които гният под открито небе, изложени на дъждовете и вече за нищо не стават.

Обяснението на зам.-министъра е, че нямало как от есента да се предвиди вътрешната и външна пазарна конюнктура, т.е. че едновременно ще се случи хем зимата да е мека, хем румънската дървесина да измести нашия експорт на пазарите в Гърция и Турция. На въпроса на 3eNews какви количества дървесина залежават непродадени в страната и се съсипват Маринова обясни, че не знае, защото такава информация не постъпвала при нея.

Земеделското министерство крие отчета от месеци

За тези резултати ръководството на МЗХ е премълчавало месеци наред, докато истината не лъсна преди седмица. Информацията е била поискана от ИАГ по официален ред от депутати от ГЕРБ – членове на парламентарната комисия по земеделие. Това съобщи бившият шеф на аграрната комисия в предишното Народно събрание Десислава Танева. Тя показа графиката с отчетните данни за 2013 г. от дейността на държавните горски фирми, изпратена на всички депутати от земеделската комисия.

Това стана повод председателят й Светла Бъчварова от БСП веднага да свика извънредно заседание на комисията миналия вторник. В парламента бяха привикани за обяснения всички държавни шефове от горския сектор, като се започне от ресорния зам.-министър Маринова, ръководството на ИАГ и директорите на шестте предприятия. Спас Панчев от „Коалиция за България“ прочете критично слово от името на комисията, в което без да посочва доказателства, ги обвини в порочни практики, корупция, незаконна сеч и безстопанственост. Като свърши с четенето Панчев напусна заседанието без да изчака обясненията на изпълнителната власт.

Депутатите изненадани, искат още днес доклад от МЗХ

Бъчварова смъмри остро представителите на Агенцията по горите, че нищо не се разбирало от отчета им, защото представлявал голяма и объркана таблица с насипни данни, а не обобщен и анализиран доклад, както подобавало. „Аз съм професор по икономика и знам добре как се правят такива отчети!“, отсече тя. И постави задача на Агенцията по горите да изготви нужния отчет в срок до 7 май, като този път го направят разбираем, ясен и аналитичен.

Изненадващо, но на заседанието изобщо не стана въпрос за корупционната схема, изнесена преди няма и месец от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. По негови данни държавните стопанства, покровителствани от МЗХ, извършват от миналото лято насам нерегламентирана сеч в горите и делят незаконните приходи от продажбата й с висши чиновници в министерството. Според него веднъж месечно Маринова привиквала в София директорите на шестте предприятия, за да й се отчитат с парите.

Защо никой не сезира прокуратурата за корупционната схема?

Ръководството на земеделското министерство така и не направи официално изявление. От него най-малкото се очакваше да отхвърли обвиненията или пък да разпореди вътрешна проверка и в случай, че престъпната схема се потвърди, да подаде сигнал в прокуратурата. Запитан от журналисти, министърът на земеделието Димитър Греков обясни, че за първи път чува за подобни схеми и препоръча на всеки, който знае нещо по въпроса, да внесе сигнал в прокуратурата. Буквално със същите думи и апели си послужиха пред медиите и шефът на комисията Светла Бъчварова, и зам.-министър Маринова. Всички на свой ред приканват хората, които разполагат с повече информация, да се обърнат към прокуратурата.

Директорите на горските предприятия естествено също отрекоха за подобна схема и даже се обидиха от името на всички горски служители, че някой си позволява да ги нарича крадци. Шефът на Югозападното горско стопаство Пейчо Върбанов каза: “Изобщо не може да се говори за незаконна сеч от страна на държавните дружества и да се наричат крадци хората, които работят при нас и всеотдайно се грижат за горите. Горските служители са герои, а не крадци. И става въпрос за регламентирана, планирана санитарна сеч, която на места е нормално да излезе и извън очертанията на маркировките, но все пак и ние сме хора и можем да сгрешим“.

„Не ги попитахме (представителите на МЗХ и ИАГ) в комисията, защото си знаехме, че нищо няма да ни отговорят“, призна по-късно и Цвета Караянчева от ГЕРБ. Запитана кой все пак ще подаде сигнал впрокуратурата, след като всички управляващи призовават за това, но не го правят, Каратанчева отговори: „Може би ние (ГЕРБ) ще подадем сигнал в прокуратурата. Да, ние ще подадем сигнал.“

Кой отговаря в момента за горите?

Междувременно след Седмицата на гората в МЗХ е имало някои структурни промени и зам.-министър Маринова реално вече не отговаряла за горите, а само за сектора по рибарство и аквакултури, съобщи още Десислава Танева. Формално Маринова отговаряла за Изпълнителната агенция по горите, но вече не и за държавните предприятия. Самата тя нито отрече, нито потвърди новината. Но все пак призна, че вече не се разпорежда със сметките на държавните горски предприятия. Маринова не можа да отговори кой сега е принципал на горските дружества. И допълни: „Ами не знам. Сигурно е министерството.“

„Не е ясно обаче кой управлява тези търговски дружества и пред кой вече се отчитат“, коментира Танева. По правило техен принципал е министърът на земеделието, от което би следвало, че това е министър Греков. Досега с бюджетните сметки, свързани с тях, се разпореждаше Маринова, но кой вече го прави, от МЗХ също не обясниха.

Защо зам.-министър Маринова още не е уволнена?

„При такъв управленски гаф задължително трябва се търси отговорност от ресорния зам.-министър на земеделието Валентина Маринова. Най-малкото веднага трябваше да бъде уволнена за липсата на менаджерски качества при тези толкова слаби резултати. Една частна компания никога не би държала на работа служител, провалил се по този начин“, категорична е Танева.

По повод сериозното увеличение на фонд „Работна заплата“ на горските служители тя заяви: „Адмирирам, че след 2011 г. се вдигнаха 3-4 пъти работните заплати в горския сектор, защото за да не крадеш, което е много лесно при природни дадености, ти трябва да си поне добре платен. Но не адмирирам увеличение на заплатите при толкова влошени резултати.“ И посочи данните, според които за 2012 г. общият фонд за заплати е бил 98 млн. лв. при средна брутна заплата от 980 лв. През 2013 г. общият фонд за работна заплата е нараснал на 105 млн. лв. , а средната заплата е стигнала 1050 лв. „Няма логика, когато една система се управлява при по-ниски печалби – с 6 млн. по-малко, да се вдигат възнагражденията“, убедена е Танева.

Кой позволи на бизнеса да купува дървесина по ценоразпис?

Според нея обаче най-сериозната управленска грешка на Маринова е, че е разпоредила да се продава дървесината по ценоразпис. „Никога не се е коментирало продажбата на дървесина по ценоразпис. Тази възможност по принцип бе дадена за продажба на дървесина на социално слабите и на местното население, за да се снабди с дърва за огрев на допустими цени. Но какво всъщност стана - близо 25% от продажбата на дървесина се извършва поценоразпис. Това е на много по-ниски цени от тези, които се постигат по време на тръжните процедури. Това означава, че избягваш публична процедура, състезание с конкуренти и отдаване на най-добра цена“, възмущава се депутатът от опозицията.

Танева показа отново справката на ИАГ за продажбата на дървесина от държавните горски стопанства. За 2012 г. от продадените 4,8 млн. кубика дървесина - 1,1 млн. са били по ценоразпис. За 2013 г. са продадени общо 4,7 млн. кубика дървесина, от които по ценоразпис – със спусната тарифа от МЗХ, са продадени 1,2 млн. кубика. „Значи хем имаме намаление на общите продажби, хем имаме увеличение на продажбите на ниски цени по ценоразпис“, прави извод Танева. И допълни, че директорите на горските предприятия са споделиха, че имат сериозни проблеми с реализацията на дървесината и спада на цената. Имало обаче предприятия, като например Северозападното, където средната цена на кубичен метър е паднала с 1 лев, а в други е спаднала с 10 лв. за кубик. „Това за малка територия като България не е много нормално“, заключи тя.

Как е възможно да се добива без анализ на пазара?

„Директорите поставиха и проблема с липсата на реализация, включително и на международния пазар. Никой дори не отвори темата, че при условие на излишък на дървесина и ниска цена, не трябва да планираш добива в такива обеми, че да имаш търсене и да получиш по-висока цена. Безспорно няма да можеш да наемеш допълнителен персонал и работници и да изпълниш социални ангажименти по отношение на временна трудова заетост, но ще продадеш национален ресурс на по-висока цена и ще генерираш по-висок приход за държавата“, разсъждава бившият шеф на земеделската комисия. И заключи, че „всичко това говори категорично за политики на управление, в които има политическо влияние, а не ефективен мениджмънд, насочен към по-ефективни резултати.

Комисията по земеделие е стигнала до извода, че при тази ситуация отново са наложителни промени в Закона за горите. Те ще бъдат изготвени на основата на обстойния секторен анализ, който днес се очаква от Агенцията по горите. „Парламентарната комисия по земеделие поиска от министерството на земеделието и храните (МЗХ) обобщен анализ, който да бъде представен на депутатите в срок до 7 май. Целта е да се види какви са проблемите и да се направят съответните промени в Закона за горите, за да се отстранят пропуските в системата“ Това заяви председателят на земеделската комисия Светла Бъчварова.

Отново ще променят Закона за горите

На въпроса какви промени трябва отново да претърпи закона, след като само преди няколко месеца пак бе преправян Танева заяви: „Лошото е, че вече до такава сепен се е изгубила обществената отговорност към ценните ресурси на държавата, че се налага всичко да е ясно и конкретно написано в законите, за да няма след това заиграване с наредбите с цел злоупотреби.“ Това ставало с неприемането на съответните наредби, които конкретизират определени дейности или чрез включването на текстове в наредбите, които на практика заобикалят философията и принципите на закона.

Според нея законът трябва да постигне ясни пазарни принципи. Това означава възлагане при публични тръжни процедури на частния бизнес на всякакви лесовъдски, лесокултурни и дърводобивни дейности. Увеличаването на продажбите по ценоразпис е типичен пример как се заобикалят принципите на закона. Фирмите отиват в склада и си купуват големи количества от добитата дървесина по спуснат отгоре ценоразпис с ниски цени, вместо държавното стопанство да организира търг и бизнесът да наддава за определени количества. „Разбирам да има такова нещо за социална дейност и за местното население, но тази вратичка се използва от големи търговци и ползватели, за да се сдобият с евтина дървесина. Това вече е чиста безстопанственост, за да се облагодетелства определени частни фирми“, възмущава се Танева.

Накрая заключва, че основното в горския мениджмънд е планирането на обемите на дърводобива, прогнозата на пазара и цените за получаване на добър резултат. Тези пазарни принципи според нея са напълно погазени от ръководството на МЗХ, натоварено с тази задача.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 2 0
    1
    горски
    "Фирмите отиват в склада и си купуват големи количества от добитата дървесина по спуснат отгоре ценоразпис с ниски цени, вместо държавното стопанство да организира търг и бизнесът да наддава за определени количества." - това го пише човекът, въвел порочната практика за продажба на дървесина на борсите, където цените бяха по ниски от тези в ценоразписа. Пък все пак ценоразписа дава минимални защитни цени.
    Напиши отговор