Пазарът на горива в България между родното законодателство и европейските предизвикателства

Промените в климата и в частност намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб, което е свързано и с мащабната трансформация в енергийния сектор, включително и при горивата е най-голямото предизвикателство с което ще трябва да се справи Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Това стана ясно от презентациите на международните експерти в рамките на конференцията, която се проведе в София във вторник, 14 май. В същото време на родна почва БПГА ще трябва да се справи с няколко нелеки задачи. На първо място ще трябва  да продължи да отстоява позицията си по отношение на родното законодателство. В частност т.нар. малки търговци и дистрибутори на горива, че трябва да се позамислят и да разберат, че секторният закон и Наредбата за регистрация не целят да ги заличат, а да сложат ред и да ги ориентират в новите европейски изисквания, свързани с горивата. Това се отнася и за ТОЛ-таксите. Само тогава ще се постигне и консолидацията, за която говори и която си поставят като цел и председателят на БПГА Живодар Терзиев и изпълнителния директор на асоциацията Андрей Делчев. Както припомни Андрей Делчев при стартирането си членовете на асоциацията са само 5, но днес вече са 16, а вратите на БПГА остават отворени.

 

Родни предизвикателства

На пръв поглед секторът от януари се сдоби със Закон - Закон за административно регулиране на икономическите дейности свързани с нефт и продукти от нефтен произход, известен повече като Закон за горивата. В същото време Наредбата за регистрация, която трябва да отвори пътя за да може законът да заработи все още не е готова. Крайният срок е 28 юли и министъра на икономиката Емил Караниколов обеща срокът за влизането й в действие да бъде спазен. В същото време обаче намекна за нови поправки за Закона, както и за чисто нов такъв. Действията на министъра предстои да се разберат с наближаването на датата на публикуването на Наредбата. Проблемът както става ясно обаче не е само в нея.

От анализа на Светослав Бенчев от БПГА става ясно, че в цялостното законодателство, касаещо сектора има какво да се пипне. В презентацията си „Основни нормативни и административни бариери“ той обърна внимание на административните бариери поне в 5 съществуващи закона. Една от пречките е свързана със закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Според Бенчев поне 100 млн. лв. не могат да бъдат реинвестирани в българската икономика поради факта, че обслужват разходи около съхранението на резерва. Припомняме, че законът за задължителните нефтени запаси изисква съхранението им за извънредни ситуации за 60 дни, но за сметка на т.нар. икономически оператори. Това, както стана ясно от думите на Бенчев представлява около 5 стотинки на литър, включени в цените на горивата. В същото време обаче има икономически оператори, които не съхраняват горива.

Честите промени в законодателството и липсата на устойчивост в сектора носят най-съществени проблеми и финансово носят щети на сектора, обясни още Бенчев.  Като най-пресен пример той посочи закона за акцизите и данъчните складове.  „Най- актуален пример: ЗАДС бе изменен през месец април т.г., без обществено обсъждане, чрез ПЗР на Закона за банковата несъстоятелност – въведени са изисквания към част от лицата, както и се правят промени относно складовите наличности.

За последните 10 години, в които започна изграждането на системите за контрол на Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите, ЗАДС и ЗДДС са променяни съответно 46 и 40 пъти. Наредба № Н-18 – 23 пъти, а нормативните актове по прилагането на ЗАДС, свързани с БАЦИС – Заповеди на Директора на АМ и Наредбата  и Правилника за прилагане на ЗАДС – вървят към трицифрено число.

Цената на тези операции за петролните компании надминава 210 млн.лв. – изграждане , поддръжка и съобразяване с измененията в текстовете.

Необходимо е тези промени в изискванията да приключат или да се ограничат до минимално нужните в следващите години.

Следва да се създаде и установи практика, според която всяка промяна да бъде публично обсъждана, както и съпроводена с финансовото й отражение и това с участието на индустрията“ коментира експертът от БПГА, като посочи необходимостта от разработване на бъдеща стратегия за сектора.

Липсата на ред в сектора според данните де изчислява на поне 30 процента сив сектор. Това стана ясно от презентацията пред участниците в конференцията на петролната и газова асоциация на старши изследователят от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов.

Той представи начина по който легалният сектор при пазара на цигари се е справил с контрабандата, но бе категоричен, че пазарът на горива е много по-различен и аналогия е трудно да се направи. Все пак по думите му, анализ през данните на НАП поне на пръв поглед показва, че сивият сектор варира в рамките до 30 процента или до близо 1 млрд. лв.

Само преди няколко месеца с цел борба със сивия сектор правителството въведе всеобщо видеонаблюдение на движението на горивата, но както коментира по-рано и председателят на БПГА Живодар Терзиев – данните са същите, като установените и досега.

 

Алтернативни горива и очаквания за бъдещето

Парижкото споразумение за климата и визията на Европа чрез вече приетите макар и все още частични стратегически документи са най-голямото предизвикателство пред което ще се изправи в бъдеще сектора.

Както обясни Jean-Pierre Debruxelles, Senior Policy Executive, FuelsEurope това е  огромно предизвикателство за всички страни от Европа и разбира се в най-голяма степен за секторите енергетика, горива, но също и за различните икономически дейности.  Работим върху един всеобщ план за трансформацията и се надяваме той да е готов до октомври, обясни той. Debruxelles не спести и това, че тази трансформация ще има своята социална цена. Важно е да се приеме от обществото, особено предвид това, че ще изисква и нови професии, а и нови програми за енергийна бедност, тъй като определени социални групи не трябва да бъдат изолирани и да имат достъп до енергия за отопление и охлаждане, до транспорт.

По-късно Debruxelles, обърна внимание на нисковъглеродните горива. Той посочи, че организацията в свой доклад обяснява за направено проучване на  над 80 технологии, като са се спрели на тези от тях, които заслужава да се доразвият. По медиите се говори толкова много технологии, които могат да се използват,  но в действителност нещата не са толкова прости, тъй като изискват огромни инвестиции както за изследвания, така и и за разработка. Имаме налични технологии, имаме 7 области в които може да се работи за намаляване на въглеродния отпечатък и в областта на течните горива. Единадесет са възможности, които са разгледани в доклада от 2018 г., обясни той.

Един от първите източници са водораслите, с възможност за биогорива в бъдеще. Водородът чрез електролиза е също една от възможностите. Решение са и енергийните спестявания. На следващо място се нарежда възможността за алтернативни горива от боклук, от отпадъци, следва отработеното олио. На шесто място експертът постави възможността за алтернативни  горива от пластмаса. Метанолът, който може да се съчетае с технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид също е сред алтернативите, като тук се нарежда и технологията за използване на електричество за генериране на течни горива чрез електролиза за намаляване на въглеродния отпечатък. Това са само една малка част от възможностите. По думите на Debruxelles необходима е цялостна браншова стратегия и сътрудничество и то тясно с други сектори. Колкото до това какви ще са точно новите технологии за алтернативни горива ще реши пазарът, категоричен бе експертът.

 

Михаел Сатлер от OMV в презентацията си  „Нуждаем се от еволюция, а не от революция“, обърна внимание на прогнозата, че се очаква електромобилите да са 11 % към 2030 г. , но изкопаемите горива ще си останат основният източник

„Това според нас означава, че на компании от нашия сектор ще бъде наложен допълнителен товар. Не казваме, че разходите трябва да бъдат понесени от производителите на автомобили, но държавата трябва да помисли как да намали тези разходи за развитие на зарядна инфраструктура , което пък е пречка за навлизането на тази технология. Казахме че няма вълшебна пръчица за решаване на проблемите, но като компания трябва да изследваме всяка технология поотделно за да видим коя ще е най-ефективна за нас“, каза той, като бе категоричен, че „декарбонизирането на системата така или иначе трябва да се случи“.  Той изрази убеденост, че електромобилите ще са ефективни , но за превоз на къси разстояния и постави въпрос и за разширяване на възможността за използването на вече съществуващата технология за метан и доусъвършенстването й, докато се правят и чакат други по-съвършени технологии. В този аспект Сатлер разгледа и експериментите на автомобилната индустрия.

Кристиан Хьолингер  от Shell спря на бъдещето на транспорта с втечнен природен газ (LNG). Както видяхме освен за електромобилите има бъдеще и за изкопаемите горива. От бъдещето на LNG в транспорта се интересуват големите спедиторски фирми, като една от целите им е да престанат да използват дизелови камиони. Те имат цел намаляване на емисиите  е до 30 % през 2030 г. , обясни той.  Според него, един камион на втечнен газ е много по-евтин, с по-малко шум, а технологията вече е налична. Камионите на втечнен природен газ са много по-подходящи за регионален транспорт, но за това е необходима и инфраструктура и компанията работи с определени страни за движение по съответни свързващи коридори. Предварителните очаквания са до 2030 г- поне 10 % от тежкотоварните камиони да са на LNG.

 

Над 8 млн. автомобили на газ в ЕС и през последните години броят им нараства бързо, повечето са леки автомобили и микробуси, обясни изпълнителният директор на Европейската LPG асоциация Самуел Маубан. Той посочи, че страната ни се нарежда на пето място в Европа по използване на автомобили на газ.  В България днес има  половин милион газови автомобила. В цяла Европа има достатъчно добре развита инфраструктура за зареждане – над 45 хил. са газстанциите в Европа, посочи Маубан, като коментира, че и LPG-асоциацията залага на развитие на съответни технологии. В този аспект той припомни, че пропан-бутанът е със сравнително ниски емисии и по-малки разходи, с по-достъпна като цена спрямо другите горива и технологиите могат да се усъвършенстват, а в бъдеще вероятно ще се произвежда и биогаз, като очакванията са производството да е от порядъка на 10 % през 2030 г.

 

 

 

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари