НАЧАЛО » анализи

Няма време: Ако иска работещ енергиен пазар, България да заяви в ЕК нотификация на механизмите за резервиране на капацитет

fb
3E news
fb
28-03-2019 06:12:00
fb

След леко раздвижване на либерализацията на електроенергийния пазар през последните години и старта на независимата енергийна борса /БНЕБ/, от известно време процесът почти замръзна. А свободната търговия на електрическа енергия вместо да стимулира конкуренцията и да се отрази благоприятно на ценовите равнища, стана източник на напрежение и скандали, породени от подозрения за манипулации на борсовата търговия.

Затова българското правителство най-после трябва да реши по какъв модел ще структурира и ще продължи освобождаването на електроенергийния пазар и да направи бързи и решителни стъпки за реализирането му. Още повече, че новите промени в европейското законодателство вече са факт и България няма избор – трябва да прояви реактивност, бързина и гъвкавост за пренасянето им в местното законодателство. И точно тук най-важното е търсенето на баланса – ползите за едни участници на пазара да не ощетяват други, т.е. да има справедливо разпределение на ползите и на рисковете в отношенията между производители, търговци, доставчици и потребители- индустриални и битови.

 

Какво реши Европа

Европейският парламент във вторник гласува новите правила, заложени в Четвъртия енергиен пакет на Европейската комисия, получили публичност още от декември 2018 г. - цел за постигане на 32 % дял от ВЕИ. (В настоящия интегриран план страната ни е заложила 27 %).

От съобщението на Европейската комисия от 26 март, става ясно, че ЕП е приел и преразглеждането на правилата на електроенергийния пазар. Тук са заложени и новите норми за емисиите от централите на въглища, както и новите виждания за резервиране на капацитет.

Както е известно новите правила са базирани на поетите ангажименти по Парижкото споразумение за климата и постигане на пълна декарбонизация на икономиката през 2050 г. В центъра са поставени потребителите на електроенергия, като в частност става въпрос и за възможността за ползване на електроенргия от собствени възобновяеми източници.

„Днешното одобрение на новия дизайн на пазара на електроенергия ще направи енергийните пазари по-гъвкави и ще улесни интегрирането на по-голям дял от възобновяема енергия. Един интегриран енергиен пазар на ЕС е най-рентабилният начин за осигуряване на сигурни и достъпни доставки за всички граждани на ЕС“, заяви еврокомисарят по енергетиката Алиас Канете.

„Особено съм доволен, че постигнахме съгласие по общата рамка за механизмите за капацитет, която ще гарантира, че тези механизми ще бъдат в съответствие с нашите цели в областта на климата в бъдеще, като се вземат предвид законните проблеми на сигурността на доставките ", коментира още Канете.

 

На пръв поглед нищо притеснително, но....

На пръв поглед в думите на еврокомисар Канете и в съобщението на ЕК няма нищо притеснително. Напротив, те дори изглеждат изключително оптимистични. Разбира се, ако не става въпрос за защита на значението на базовите мощности на дадена страна, свързани с националните особености. Нещо, което в дизайна на Четвъртия енергиен пакет остава някак на малко по-заден план, но за което страната ни успя да постигне напредък в рамките на европейското председателство.

В частност става въпрос за защитата на мощностите на въглища, които са в основата на осигуряването на работата на енергийната система в България за един относително дълъг период от време. Това касае съответно и преминаването от механизма на студен резерв към механизма за капацитет. В този смисъл е странно продължаващото мълчание от българска страна по този въпрос. Следва да се има предвид, че огласяването на всяка стъпка, предприета от страната ни, може да се окаже от полза.

„Субсидиите за мощности за електроцентрали, изпускащи повече от 550 g CO2 / kWh, ще бъдат премахнати съгласно новите правила“, заявява Канете. „Новият дизайн на пазара също допринася за целта на ЕС да бъде световен лидер в производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, като дава възможност за по-голяма гъвкавост, за поемане на нарастващия дял на възобновяема енергия в мрежата. Преминаването към възобновяеми енергийни източници и повишената електрификация е от решаващо значение за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. „ се казва в съобщението.

Уточнява се, че „Предложените мерки съдържат и такива, които гарантират, че държавните интервенции, предназначени да гарантират наличието на достатъчно енергия, се използват само когато са наистина са необходими и по начин, който не нарушава вътрешния пазар на електроенергия“.

Очакването е новите правила, описани в директивата, да поставят потребителите в центъра на прехода, като им бъде осигурен по-голям избор и по-голяма защита. „Потребителите ще могат да станат активни участници на пазара благодарение на достъпа до интелигентни измервателни уреди, инструменти за сравнение на цените, динамични договори за цените и енергийни общности на гражданите. В същото време енергийно бедните и уязвимите потребители ще се радват на по-добра защита“, обещават в прессъобщението си от ЕК.

Обещанието е ревизираният регламент за електроенергията да отвори електроенергийните пазари и за възобновяеми енергийни източници, както и за съоръженията за съхранение на енергия.

В тази връзка и от гледна точка на потреблението, свързано с новите постановки се „въвеждат по-строги и хармонизирани правила за механизмите за капацитет, като по този начин се съчетават целите на ЕС за сигурност на доставките и намаляване на емисиите. Засилената регионална координация ще подобри функционирането на пазара и по този начин ще повиши конкурентоспособността, като същевременно направи системата по-стабилна.

Регламентът за готовността на риска увеличава устойчивостта на електроенергийната система на ЕС, а Регламентът за Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) засилва ролята на ACER за координиране на регулаторните органи на държавите-членки“.

Съобщението от Европейската комисия за пореден път поставя въпроса как страната ни ще защити правата си по отношение на сигурността на системата по механизмите за капацитет.

 

АОРБ също постави въпроса за нотификация

България да поиска нотификация на механизмите за резервиране на електроенергийната система преди новия регулаторен период в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. За това настояват в писмо до Министерство на енергетиката от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). В сряда по време на обсъждането на новите промени в Закона за енергетиката, председателят на АОРБ Васил Велев обърна внимание на значението на механизма за студен резерв за прогнозируемостта на индустрията.

В писмото на АОРБ до министъра на енергетиката Теменужка Петкова, относно управлението на студения резерв се казва:

„На 26.02.2019 г. ЕСО ЕАД съобщи, че не може да оповести в изпълнение на чл.36а от ЗЕ и Наредба 01/14.03.2017 г. своето предложение за утвърждаване на нови цени за мрежовите си услуги достъп и пренос за новия регулаторен период 01.07.2019 – 30.06.2020 г. Сред изброените причини е и необходимостта Министерство на енергетиката да утвърди средногодишния размер на студения резерв за предстоящия период, респективно – да бъдат проведени търгове за осигуряване на определения студен резерв. Съответно, след това КЕВР ще определи цената за разполагаемост за студен резерв, с което ще бъде в крайна сметка и определен пределният размер на разходите за студен резерв.

Прилаганият в България механизъм е от типа „стратегически резерви“, но това е само един от практикуваните в европейските страни механизми, при това ограничено разпространен и със съществени недостатъци предвид бъдещето на електроцентралите, работещи с въглища като основна горивна база.

Не на последно място искаме да припомним, че през януари 2017 г. имаше производители на електроенергия с договори за „студен резерв“, които не успяха да реализират ангажимента си в критични за системата дни и Министерството на енергетиката беше принудено да забрани износа на електроенергия, което е обект на наказателна процедура от ЕК.

Направиха се у нас усилия и за прилагане на друг познат от европейските практики механизъм от типа на „схеми за прекъсваемост“, ориентиран към управление на електроконсумацията на големи индустриални потребители на електроенергия.

Най-разпространеният механизъм в европейските страни обаче е от типа „търгове за капацитет“, с богато разнообразие от конкретни решения за поддържане на стандартите за надеждност на електроенергийната система. Споделяме мнението, че именно разработване на конкретни механизми от този тип следва да е приоритет за ЕСО ЕАД и Министерство на енергетиката.

При всички случаи, какъвто и избор за приложим механизъм или набор от механизми да направи Министерство на енергетиката, доколкото ЕС ги определя като държавна помощ, следва да се пристъпи към нотификационна процедура. Впрочем, нотифицираните процедури се отнасят за многогодишен период. Следователно – целенасочени усилия от страна на нашата администрация по стартиране и реализиране на нотификационна процедура ще бъдат категорично възмездени, дори и само от това, че ще са относими за значително по-дълъг период от време, в сравнение с установената у нас практика студеният резерв да се определя ежегодно от Министерството на енергетиката.

Одобряването на избрания механизъм ще означава, че Европейската комисия е приела за достоверни направените оценки за адекватността на производството на електрическа енергия, както и за нуждата от допълнителни заплащания, за да се поддържат необходимите стандарти за надеждност. Това за нас, крайните потребители, означава предвидимост, надеждност и доверие в либерализирания енергиен пазар.

Предвид гореизложеното, АОБР категорично настоява България да поиска нотификация на механизмите за резервиране на електроенергийната система преди новия регулаторен период в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г.

 

Докато решим „студен резерв“ или „капацитет“

Страната ни от години работи по схемата за осигуряване на „студен резерв“ от различни ТЕЦ-ове с цел гарантиране на увеличено потребление в определени периоди от годината. През последните години тази схема показа деформации и продължава да предизвиква проблеми. Към настоящия момент обаче схемата за „студен резерв“ продължава и няма информация да се обсъждат идеи и да се предприемат конкретни мерки за промяната й. Очакванията, че в промените в Закона за енергетиката ще бъдат предприети стъпки в тази посока засега не се оправдават. В същото време европейските изисквания вървят с изпреварващи стъпки и е на път да се породи един вид „параграф 22“.

Разбира се, има известно време до съгласуването на новите правила, гласувани от ЕП със Съвета на ЕС, но то е много кратко. Влязат ли в сила новите изисквания, това означава, че от 2025 г. въглищните централи в комплекса Марица Изток няма да могат да получават подкрепа, за да осигуряват разполагаемост след 2025 г. При положение, че в момента няма алтернатива за осигуряване на системата, особено през зимата, това може да ни изненада лошо.

Решението на Брюксел на практика означава край на плащанията за студен резерв за въглищните централи в България след 6 години. Освен че застрашава стабилността на централите, това поставя в риск и енергийната система.  С плащанията за студен резерв досега се гарантираше, че през зимата и в кризисни ситуации ТЕЦ-овете могат да се включат, за да стабилизират.

 

Затова България в най-кратки срокове трябва да отправи искане за одобрение от Европейската комисия, като предложи ясен и защитим механизъм за заплащане на капацитет, с който да докаже необходимостта от допълнителни плащания за да се поддържане на стандартите за надеждност на електроенергийната ни система.

 

Прессъобщението на ЕК: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-19-1836_en.htm

 

Вижте още : https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/clean-energy-all-europeans

 

 

електроенергиен пазар
резервиране на капацитет
четвърти енергиен пакет
студен резерв
АОРБ
ЕК
ТЕЦ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева