НАЧАЛО » анализи

Зависимостта от един доставчик на газ и новите еконорми за ТЕЦ са основните рискове за енергийната система на България

fb
3E news
fb
18-07-2019 03:56:00
fb

С 11 гласа „за“, 2 „против“ и 7 „въздържал се“ комисията по енергетика към Народното събрание прие Доклад за състоянието на националната сигурност в частта „Енерегийна сигурност“ през миналата 2018 г. 

Сериозните предизвикателства за енергийната сигурност на Република България продължават да са свързани с постигането на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и запазването й на позицията на транзитна страна по отношение на газовите потоци в региона, се казва в доклада.

Като рискове и потенциални заплахи са посочени почти всички сектори в енергетиката: високата степен на зависимост на страната от един доставчик на енергоресурси; недостатъчната междусистемна свързаност на газопреносната мрежа на страната ни със съседните страни; въведените еконорми към централите, изгарящи твърди горива в изпълнение на изискванията на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността; повишението на цените на квотите за емисии парникови газове; генерирания тарифен дефицит в сектора; ядрената енергетика; високата задлъжнялост на ТЕЦ-овете към „Булгаргаз“ и БЕХ; аварийността на топлофикационните мрежи; прехвърлянето на активите на ЧЕЗ.  

В тези сектори обаче страната ни осъществява съответни проекти. Реализирането им се очаква да се отрази положително върху енергийната сигурност на България. Известно е, че тези проекти са дългосрочни и на практика документът прави своебразен прочит на напредъка по дадените проекти. 

Висока степен на зависимост на страната от един доставчик на енергийни ресурси

Най-съществен риск за националната сигурност в сектор „Енергетика“ е обусловен от зависимостта на страната от един доставчик на природен газ. Местният добив на природен газ за 2018 г. осигурява под 1 % от общото потребление на страната, се казва в доклада.

В него се коментира и състоянието на подземното газохранилище в Чирен и процесите с разширяването. В отговор на въпрос на депутата от БСП Таско Ерменков докъде са стигнали дейностите по разширението на хранилището по време на обсъждането в комисията представител на министерство на енергетиката обясни, че в етап на приключване е 3D сеизмиката, след което започва процесът по реалното разширение на ПХГ „Чирен“. Освен това се търсят и възможности за изграждане на още едно газохранилище предвид осъществяването на стратегията за газов хъб „Балкан“.  

Проектът за разширение на подземното газохранилище в Чирен предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд. куб м и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. куб м газ на ден. „Повишените технически характеристики ще позволят хранилището да бъде използвано не само за нуждите на българския пазар, както е понастоящем, но и за посрещане пиковото потребление на страните от региона“, се казва в доклада, като се уточнява, че проектът е в подготвителна фаза.

В доклада за състоянието на националната сигурност в сектор „Енергетика“ се коментира опасността за страната ни след осъществяването на газопровода „Турски поток“ , което съответно води и до прекратяване на дейностите по транзит на природен газ през България. „От финансова гледна точка конкретните заплахи са свързани със значително намаляване на приходите от транзит за дружеството, които приблизително са около 200 млн. лв. годишно“, се казва в доклада, като в допълнение се коментира и икономическия риск. „От стратегическа гледна точка е налице риск от заличаване на Република България от газовата карта на Югоизточна Европа“, се казва в доклада. 

В същото време се коментират и предприетите стъпки за намаляване на по-напред посочените рисковете за националната и в частност енергийната сигурност чрез реализирането на идеята за газов хъб „Балкан“ , върху която, както е известно стъпва и 10-годишния план за развитие на мрежата на „Булгартрансгаз“. В тази връзка трябва да припомним, че газовото дружество обмисля и вариант при който Трансбалканския газопровод да не излиза от строя, а да заработи като реверсивен.  В документа е описан и напредъка по всеки от интерконекторите, изграждани от страната ни и които са част от цялостната стретегия за газовото развитие през следващите години. 

Еконормите към ТЕЦ-овете

Рисковете за електроенергийната ни система от въвеждането на изискванията на ЕС по отношение на еконормите за големите горивни инсталации и по-точно за ТЕЦ-овете в Източно-Маришкия басейн също попадат в доклада. „Приетите нови емисионни нива могат да доведат до значителни разходи и/или до преустановяване на експлоатацията на някоя от централите. Това е свързано с изключително неблагоприятен ефект върху енергийния сектор на страната, който разчита на този вид въглища за производството над 41 % от общото количество електрическа енергия. Лишаването на електроенергийната система от основни електрогенериращи мощности ще постави под въпрос безопасното й функциониране и диспечиране, както и възможността да бъде покрит електрическият товар на присъединените консуматори. Това представлява сериозен риск за електроенергийната на страната“, се казва в документа. Освен това се подчертава, че този риск ще се отрази върху конурентоспособността на икономиката и заетостта, тъй като в сектора са заети около 33 хил. работници и около 120 хил. съпътстващи и обслужващи производства.

Предприетите мерки за продължаване на дейността на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, предприетите стъпки за дерогация също са тема на доклада за миналата година. В него се описват и предприетите мерки за осигуряване на работата на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в условията на значителното повишение на цените на квотите за емисии на парникови газове. „В изпълнение на първата краткосрочна мярка, през периода ноември-декември 2018 г. БЕХ закупи квоти за емисии на парникови газове на стойност 359 502 хил. лв. за покриване на задълженията на ТЕЦ „Марица Изток 2“ за 2018 г. Към 31 март 2019 г. закупените квоти бяха прехвърлени по сметките на централата“, констатира докладът. Посочва се и анализирането на възможността за компенсиране на разходите за критична инфраструктура на ТЕЦ „Марица Изток 2“. „В процес на подготовка е капитализиране на задълженията на ТЕЦ „Марица Изток 2“ към БЕХ. Води се кореспонденция с ЕК за възможността тази мярка да се реализира на принципа на пазарния инвеститор“, заявяват авторите на доклада. В него се посочват и европейските мерки, предприети от енергийното министерство като цяло за защита на ТЕЦ-овете в страната ни.

В тази връзка сериозно внимание в документа се обръща на цените на квотите за емисии на парникови газове и значението на централите за страната ни особено през зимния сезон.

В областта на ядрената енергетика в документа се посочва постигнатото по отношение на удължаването на живота на действащите 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и състоянието и напредъка по проекта за АЕЦ „Белене“ (припомняме, че докладът е за 2018 г.). Припомняме, че в момента тече процедурата за стратегически инвеститор и към края на август тази година вече се очаква да има повече яснота по въпроса.

 

 

Венцислав Караджов
уведомление
НАП
Комисия за защита на личните данни
По статията работи:

Маринела Арабаджиева