Къщи на свлачища

След трагедията в района на Варна хора не само загубиха близки, загубиха ги нелепо заради човешки грешки, които не са наказвани с години. След потопа загинаха 12 души, три от които деца. 

Истината е, че приливната вълна можеше да бъде спряна и това го твърдят уважавани експерти. Първо, отдавна се знае, че Варна е свлачищен район. Второ, местната власт и държавните институции, които се занимават с горския и водния сектор, не може да не знаят, че на свлачищни терени не се строи, защото са потенциално опасни, че в отводнителни дерета не се строи, защото те служат за поемане и омаломощаване на приливните вълни при силни дъждове.

Защо гората над квартал „Аспарухово” е била безнаказано изсечена? Защо деретата не се чистят? Нещо повече, там години наред са строени къщи и бараки, а незаконните сметища са превърнали тези местности в бентове. Вече е напълно ясно, че трагедията в "Аспарухово" е била предопределена. Просто е било въпрос на време и на по-силен дъжд, за да тръгне пороят на безхаберието и безнаказаността и да помете хора, пътища и сгради.

Варненският случай не е изолиран. Подобни гледки на опоскани гори, планини от боклуци и неззаконни строежи - от масивни къщи, до бидонвили, могат да се видят из цяла България. И хората, и институциите, и медиите вече толкова са свикнали с това, че дори не го сятат за интересна тема за обществена дискусия.

Време е да спрем да сечем гори, да строим на дюни и на свлачища. Това е отговорност не само на държавата, но и на цялото ни общество, коментираха и от партия "Зелените" на пресконференция вчера.

Болните места са много и нерешените въпроси създават безпрецедентни трагедии.

Поуките от "Аспарухово"

Първо страшно много разрешителни за строеж в свлачищни терени. Сега експерти на "Геозащита" и БАН ще обследват новите свлачища във варненския квартал "Аспарухово", за да се предотврати вторична трагедия, каза кметът на Варна Иван Портних. Започнала е евакуация на семействата, които обитават сгради с конструктивни проблеми или в райони със свлачища. Пари за справянето с тях обаче няма, трябва да бъде изготвен проект и да се кандидатства за средства от държавата.

Единственото дере, по което водата от хълмовете над квартал Аспарухово може да достигне по морето, е застроено и накрая превърнато в улица, която е единственият подход на водата. Част от постройките може би са незаконни, но останалата част, включително и улицата, най-вероятно по документи са напълно в ред. Държавни служител и експерти са подписали документи, с които разрешават тези строителства, включват ги в устройствения план на града, като вероятно гарантират че „няма да има въздействия за околната среда или здравето на хората”.

Горите по склоновете на хълма са изсечени в голяма степен – дали законно или не, това може би ще се разбере. Според институциите вероятно сечите също са в реда на нещата. Така макар да няма язовир и язовирна стена, върху която може да се хвърли цялата вина, резултатите са ужасяващи – при липса на естествен буфер, които да поеме водата, както и липсата на естествен път, по който водата да достигне безопасно морето, водната стихия помита всичко по пътя си  - автомобили, къщи, хора…

Резултатът е болезнен за всички. Загубите обикновено са за тези, които нямат никаква вина за кое да е от горните действия. Но може би с мълчанието и бездействието на всички, както и с неразбирането колко е важна природата за нас, ние позволяваме горните действия да се случват и да и причиняваме такива трагедии.

"Трябва да намерим начина да живеем в съзвучие с природата. От друга страна, това, което видяхме и претърпяхме, покрай наводненията във Варна, Добрич, Велико Търново, Габрово и на много други места, които се случиха през тези последни седмици трябва да ни научат на няколко неща по отношение на задълженията, задачите и ангажиментите които имаме всички ние на различните нива на управлението", коментира и министърът на отбраната Ангел Найденов в интервю за агенция Фокус.

"Може би, трябва да започна с това, че е необходимо далеч по-добро познаване на тези задължения и на отговорностите, които носим на различните нива на управление. Може би, трябва да кажа и това, че е необходимо преразглеждането на плановете за реакция, на механизмите за тяхното задействане. Трябва да има много по-голяма доза реализъм по отношение на оценките на рисковете и съответно по-голяма доза на реализъм спрямо мерките и действията, които трябва да бъдат предприемани тогава, когато се случи бедствие от подобен характер. Всяко нехайство, немърливост по отношение на служебните задължения за съжаление води до натрупване на причини в резултат, от което често пъти се измерва с човешки живот. Може би, това са част от поуките и изводите, които всеки един от нас трябва да си направи", коментира министър Найденов..

Грешките и бездействието в цялата страна

В страната свлачищата са 1 625, сочат данните на регионалното министерство. 13 от тях са най-активни. Общата им площ е над 200 хиляди декара.

От години държавата готви регистър на най-опасните свлачищни райони, който още не е готов. Най-опасните остават необезопасени. Оказва се за пореден път, че финансиране няма. Освен това двете програми ОП „Регионално развитие” и ОП „Околна среда” си прехвърлят топката коя да предвиди пари за свлачища - изглежда всяко министерство си е направило сметките без свлачищата.

Ще се търсят пари и за доизграждане на отводнителното дере в квартала, съобщи областният управител Варна Иван Великов.

За съжаление обаче гората е безвъзратно изгубена. Според някои експерти, тя играе ролята на гъба, която попива водата. Но вече е унищожена.

Една от причините за тежките наводнения са поголовните сечи на гори покрай реките в цялата страна, сигнализират природозащитни организации от години. Но контролът на държавата по отношение на незаконната сеч е почти никакъв. Отделно инфраструктурата на населените места не е изграждана  и не е подготвяна за справяне с наводнения, в свлачищни райони се изграждат жилищни постройки. Това се знае от години, а разрешенията валят безконтролно.

Затова ставаме свидетели на все по-чести наводнения през последните 20 години. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България, са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност. При малки и средни наводнения, дигата може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват.

Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места, коментират експерти. Добивът на инертни материали разкопава реките и унищожава речните корита, което, от една страна, намалява нивото на реките, но често е съпроводено с уж "наложителни" сечи. 

Накрая тази държава им казва да сте го мислили. Вътрешният министър Цветлин Йовчев каза, че пари за нови къщи във Фонда за бедствия и аварии няма. А точно държавата е поволила да на хората да си направят там къщите - за повечето от нях най-голямата инвестиция за целия живот.

Причините за случилото се са в лошото управление в продължение на години, както и в подценяването на ролята на природата за качеството на човешкия живот. Затова от Коалиция "За да остане природа в България" също посочват поне осем грешки, които може да бъдат избегнати и да намалят последствията от подобни трагедии.

1. Застрояване в деретата и заливните тераси на реките, които се пълнят с вода при дъждове. Деретата са естествените „отводнителни системи” на даден район именно в случаи на обилни валежи. Реките са тези, които поемат водните количества. Това се естествените им функции в природата.

2. Запълване на дерета с цел изграждане на пътища или друго застрояване или поради изхвърляне на отпадъци. 

3. Коригиране на реките и поставянето им в бетонови корита. Корекциите унищожават естествените места, където реките се разливат и се забавят водните течения. Липсата на такива места води до образуването на високи водни стълбове със значителна сила, поради това че пътят на водата е изкуствено изправен.

4. Изсичане на крайречната горска и храстова растителност, която стабилизира речните брегове, с цел „прочистване на речното корито”, когато вместо да се чисти самото речно корито от паднали дървета и отпадъци, се оголват речните брегове. Така се увеличават водната ерозия и възможностите на реките да излязат от коритото си и да разрушат околните терени.

 5. Застрояване в свлачищни райони.

 6. Масови сечи на горите в планинските райони, включително сечи на гори по стръмни склонове. Горите са естествен водозадържащ фактор, който при това не води до опасност от „разкъсване на диги”. При сечите на горите обаче нищо не може да защити оголените почви от водните стихии и водата отнася всичко със себе си.

 7. Изграждане на язовири, които впоследствие не се поддържат правилно.

 8. Игнориране на необходимостта от запазени естествени природни комплекси, чрез които природата функционира нормално и ни осигурява защита от природните бедствия. Чрезустройствените планове и процедурите по оценка за въздействие върху околната среда и екологична оценка се работи за постигането на максимално застрояване и се неглежират екологичните функции на екосистемите и услугите, които ни предоставят.

"Когато резултатът се измерва с човешки жертви както и човек да оцени съществуващите системи, планове и механизми за взаимодействие, координация и за реакция очевидно, че винаги има някакви пропуски. В този смисъл да, необходимо е да се погледнат още веднъж плановете за реакция при кризи и аз казах – Нека да има необходимата доза реализъм в тези планове. Нека да не мислим, че създаваме планове, които ще стоят някъде по етажерките и ще трупат прах", коментира министър Найденов поуките от наводненията. Според него плановете за реакция при кризи трябва да бъдат ръководство за действие, което може да бъде приложено във всеки един от необходимите моменти.

"И нека да напомня на всички, които са в рамките на местните и регионални власти, че става дума за планове, които трябва да бъдат задействани в зависимост от рисковете, които са идентифицирани за съответната община или съответно за даден регион или област. Задължителна част, обаче от тези планове са действията в случай на земетресения, наводнения и радиационна опасност. Нека всеки един, който е ангажиран с отговорности по тези планове и в тези ситуации да ги погледне още веднъж и да си даде сметка, че към тях трябва да се пристъпва, така че наистина да се предотвратят тежките последици, които за съжаление в този случай се измерват с човешки живот", заяви още министър Ангел Найденов. 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари