Климатичните промени на Земята са от милиарди години, но човекът вече има ключова роля

Климатът на Земята и климатичните промени през милиардната история на планетата Земя са се определяли от множество фактори, които си взаимодействат по между си. Наивно е да се твърди, че глобалното затопляне на планетата ни е започнало преди малко повече от столетие и има научни доказателства за това. Това са само част от акцентите от лекцията на академик Тодор Николов, която той изнесе пред академичната общност в Българската академия на науките. От лекцията му може да се разбере, че и човекът вече играе значителна роля в климатичните промени.

Тук можете да видите и част от акцентите от лекцията на академик Николов:

Не само в съвременността, но и в дългата историята на Земята климатът винаги е бил динамична система, която показва циклични колебания с различна продължи-телност – от десетилетия до десетки и стотици милиони години. Затоплянето на климата в края на плейстоцена и през холо-цена стимулира еволюцията и разселването на хоминидите. Но, с появата си, човекът започва да оказва значително влияние върху околната среда и климата, изпъквайки постепенно като най-мощният геоложки фактор днес.

Не може да се каже, че всички фактори, които влияят върху климата на Земята, действат еднозначно и едновременно. По-скоро те показват сложни взаимодействия, вследствие на които могат да се формират различни климати. Всъщност това е един фундамен-тален въпрос в климатологията – за т. нар. Неединственост на климата. Опити за отговор на този въпрос са правени от редица учени, сред които трябва специално да се отбележат трудовете на американския метеоролог Едуард Нортън Лоренц. Той е сред основателите на съвременната динамична метеорология. Неговият труд „Детерминирано непериодично поведение“ се приема като основополагащ в теорията на хаоса, а самият Лоренц достига до своите идеи за хаоса при математическото моделиране на глобалното метеорологично време. Според Лоренц климатът на Земята не може да бъде един-единствен за дълги периоди. Той образно казва, че метеорологичното време е „динамична система с пет милиона променливи“, т. е. за изясняването на такава система трябва да се решат около 5 000 000 уравнения.

Климатичната система според Лоренц е чувствителна и към малки пер-турбации (изменения) и че тази чувствителност може да бъде даже по-висока, отколкото ни внушават моделите. Тук може да се посочи метафоричния израз ЕФЕКТ НА ПЕПЕРУДАТА.
В тази връзка трябва да споменем приносите на българския учен акад. Стойчо Панчев в теорията на хаоса и динамиката на метеорологическите процеси.
В реалността, в която живеем и наблюдаваме климатични промени с тревожни тенденции като глобалното затопляне, единственият разумен изход остава по-дълбоко опознаване на закономерностите в глобалните колебания на климатите в историята на Земята. Внушаването, че можем да спрем сегашната тенденция към леко повишение на температурите на Земята е наивно. А това се втълпява на хората от поредица личности, които нямат нищо общо с науката. Един журналист казва по повод на псевдо-климатолога-затоплист Ал Гор, че ако той беше станал президент на САЩ, едва ли щеше да натрупа толкова неща... (дали авторитет и/или пари не се уточнява) и да получи Нобелова премия! Една поредна гавра с това високо отличие.
За принц Чарлз няма да коментираме, а ще посочим само факти. В своя лекция, изнесена на 23.06.2010 г. на международен форум в Лондон, принц Чарлз подчертава, че на човечеството му остават само 96 месеца, след като малко по-рано той обяви началото на 100 месеца броене до пълното изтощение на ресурсите на Земята!!! Пророчеството на принца е: ЗЕМЯТА Е ЗАСТРАШЕНА.

За дълбоко съжаление, принц Чарлз не е единствен, който защитава тази апокалиптична теза. Списъкът е пълен с имената на плеада затоплисти. Между другото принц Чарлз продължава да бъде активен затоплист, подчертавайки напоследък, че войната в Сирия, тероризмът, масовата миграция са причинени (или стимулирани) от глобалното затопляне. Тези 96 месеца изтекоха в края на 2018 г. Ресурсите все още (за щастие) не са изчерпани, но следва Брекзит, който не е предвиден в прогнозите на принца.

Понятието „глобално затопляне“ често се разбира погрешно, като се приема, че целият свят ще се затопли еднакво и еднородно. В действителност, нарастването на глобалната средна температура предизвиква акселерация в циркулацията в атмосферата, в резултат на която някои области ще се затоплят повече, а други – по-малко от средното за планетата. Някои райони могат дори да станат по-студени.

Интересно е, че първите аларми за глобално затопляне идват не от климатолози, а от един философ и политолог – американецът Макс Каплан, който през 1974 г. обръща внимание към затоплянето на климата. През следващата година американският геолог и океанолог У. Брьокер (Broecker, 1975) пръв привежда някои факти, които показват вероятно начало на глобалното затопляне на атмосферата и океаните със статията „Дали сме на ръба на ясно изразено глобално затопляне?“.

Малко по-късно – през 1976 г., известният климатолог Джеймс Хансен акцентира върху опасността от този процес. По този повод през 2004 г. той пише следното: “Парадоксалното твърдение, че глобалното затопляне е дело на човека ми се стори особено очевидно през един летен ден на 1976 г., когато със съпругата и сина ми почивахме на плажа в Лонг-Айлънд. Беше много горещо и за да не изгорим на горещия пясък ние се разположихме по-близко до водата. След обяд температурата спадна, задуха свеж вятър. Разхождахме се със сина край океана и дълго наблюдавахме надбягващите се вълни” (Hansen, 2004). Това обикновено житейско впечатление от парещото Слънце на Лонгайлъндски плаж в щата Ню Йорк вероятно е повлияло на Хансен, както ябълката върху Нютон.

Парещите лъчи на Слънцето върху плажа подтикват Хансен, заедно с колеги от Института Годард при НАСА, същото лято да направят пресмятания за ефекта на парни-ковите газове върху климата на Земята. Те заключават, че парниковите газове и специ-ално CO2 и хлор-флуоро-водородите очевидно оказват силно влияние върху климата и нарушават енергийното равновесие на планетата. Това и до днес е в основата на възгледите за глобалното затопляне.

Така едно хрумване, родено под парещите лъчи на красивия плаж, става основа на една хипотеза, която днес опиянява всички: много учени, а също политици, банкери, философи, икономисти и любители. Всички те оформиха едно главно течение (mainstream) не толкова в науката, колкото в попкултурата, разпространявано широко не само от масмедиите, но и от научни списания.

Сега в обхвата на това течение са политици и дипломати от най-висок ранг, начело с Междуправителствения панел за климатични промени (МПКП) (Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC) в структурата на OOH. Днес в много страни има министри, комисари и други от този род, които са се заели с „управление на климата“ !!!

Някои да е чул какви успехи имат тези усилия на политиците (при използване на колосални средства!) да спрат климатичните колебания?
Същите нулеви резултати ще има, ако се опитаме да спрем въртенето на Земята около Слънцето или да отдалечим нашата планета на по-голямо разстояние от Слънцето,

Презентацията продължава с исторически данни за вариациите на температурата на земната повърхност: „Значителното затопляне през мезозойската ера, което се е реализирало постепенно от триаса до кредата е свързано с парниковите газове в атмосферата (особено водни пари и СО2). Този процес е бил силно повлиян от активната вулканска дейност, която е била особено интензивна през къснокредната епоха. Концентрацията на СО2 в атмо-сферата през кредния период е била 6–10 пъти по-голяма от съвременните стойности, а това е увеличило средната температура на въздуха с 6,5 – 8 С. По такъв начин са се създали условия за силен парников ефект, един от най-силните в историята на Земята.

Кредните океани са били по-топли с около 10 до 15 градуса по Целзийв сравнение със съвременните (Николов, 2011)“.
Климатът показва съществени изменения през последните 65 млн. години

Бързото развитие на спрединга в срединноокеанските хребети, разпадането на Пангея и раздалечаването на литосферните плочи са съществените тектонски преобразувания в края на кредния период. Това довежда до сближаване на плочите и субдукция на срединноокеанския хребет под западната част на Северна Америка през неозоя, което се отразява върху издигането на Скалистите планини в западната част на Северна Америка. В Южна Америка се образуват Андите. Разпадът на Гондвана довежда до сблъсък на Африка, Арабия, Индия и Евразия, вследствие на което се формира Алпо-Хималайския пояс, който продължава да изпитва активно издигане и днес. Продължава дрейфът на континентите, оформя се обликът на Атлантическия и Индийския океан, неумолимо се стеснява Тихият океан.

Независимо от студения климат, особено през плейстоцена, масово се разпространяват богати родословия на мегафауната – хоботни бозайници, гигантски елени, пещерни мечки, мамути и др. Хоминидите се развиват в ярки родословия.

Всеки непредубеден изследовател ще види, че глобалното затопляне, за което се говори днес, не е започнало от 1850 г., а е от началото на холоцена! Затоплистите не приемат това, защото ще рухне тяхната схема за покупко-продажбите на „парникови емисии“.
АКО Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ ПОМОЛИМ: нека да спрат спекулациите поне за началото на глобалното затоплане – науката е показала и доказала, че този процес започва в началото на холоцена, т. е. преди 12 000 - 10 000 г. Тази тенденция продължава и до днес и това е ход на естествен процес. Неоспоримо е обаче влиянието на човека върху този процес. Защото това глобално затопляне стимулира началото на земеделието и животно-въдството, както и други разширяващи се дейности в развиващото се човешко общество.

Привържениците на глобалното затопляне прогнозират, че най-късно до средата на ХХI в. глобалното морско ниво ще се повиши с повече от 8 m. Определено трябва да се каже, че подобни прогнози не са точни, тъй като климатичната система е много динамична и хаотична. Надеждни прогнози днес се правят за кратък период (5-15 дни), останалите са повече гадаене върху статистически вероятности.

Все повече се очертава необходимостта от преустройство на съвременната глобална картина към балансирано развитие на основата на нови цивилизационни начала и нова философия. Това изисква развитие на нова ценностна система, която да постави човека в съответствие с новите условия на околната среда, в унисон с природните закони, с отпадането на представата, че Той е наместник на Бога. Това изисква и ново възпитание на всички – от децата до политиците и утвърждаване на философията и политиката коеволюция на природата и обществото. Необходимо е дълбоко да осъзнаем, че, образно казано, животът на Земята е застрашен не само и не толкова от природния климат, колкото от моралния климат в човешкото общество.

Мисията ни е да спасим Земята, т. е. да спасим брилянтното творение на геоложката еволюция - живота на Земята. Защото нека не величаем Homo sapiens - той е продукт на биологичната еволюция и не е съизмерим със Земята, че да я разруши. Но с действията и бездействията си може да предизвика гибелта на висшите животни и растения и да върне живота на планетата в стадия на бактериите. А Земята ще продължи да съществува като планета още няколко милиарда години, но ще бъде безжизнена. Ако в човека съществува малко разум, то той не трябва да допусне това. Но за по-добра перспектива са необходими увеличаващи се знания, а също разумът да контролира постиженията на интелекта и да предотвратява безумията. И да помним: Земята и ресурсите й имат предели.

За преодоляване на основните трудности, свързани със състоянието на природната среда са необходими съвременни познания както в хуманитарните, така и по природните науки. Само така могат да се преодолеят заблуждения и предразсъдъци, защото обикновено хората, по израза на Монтен, вярват на това, което познават най-малко.

Цялата презентация може да бъде видяна тук.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари