Инж. Щерьо Щерев: Горите – екологичен гарант на българската енергетика и промишленост

Трите основни ТЕЦ в „Марица-изток”- „Марица-изток 2”, "Контур Глобал „Марица-изток 3” и „АES Гълъбово”, са със съвременни сероочистващи инсталации и постигат 96% задържане на SO2 в съответствие с норматив, влязъл в сила през януари 2016 г.

Гора в Стара планина
Източник: Росен Минчев
4 Виж всички снимки

Нашето съвремие се характеризира с голямо напрежение и изостряне на международните отношения вследствие сложното преплитане на големите интереси към разпределението и ползването на природните ресурси и последиците върху природата. То се отразява негативно върху социално-икономическите и демографски процеси и прераства в глобални проблеми на устойчивото обществено развитие. За сега негов израз са локални военни сблъсъци и масова миграция на хора от тези региони. Напрежението се подхранва от засилваща се тревога по отношение на изчерпване на минералните ресурси на планетата Земя и тенденциозното негативно отношение към изкопаемите енергийни ресурси. Всичко това стимулира световната интелигенция да формулира и популяризира принципи за утвърждаване на природосъобразно устойчиво развитие на човешката цивилизация.

Смисълът на устойчивото развитие се тълкува различно. Работещите в минния отрасъл разбират това понятие като стабилност и сигурност на добива на нефт, газ и особено на въглища с минимални разходи за производство на евтина електроенергия от последните, сигурност и приемлива цена на добиваните руди и скално-облицовъчни суровини за промишлеността и строителството, рекултивация и възстановяване на нарушените от минната дейност земи, като това им гарантира сигурен поминък за тях и техните семейства. За обогатителите и металурзите това е пълно извличане и оползотворяване на всички ценни компоненти от добиваните руди при минимално замърсяване на околната среда. Тези промишлени отрасли са база на националната промишленост и икономически просперитет. В същото време „активисти”, защитници на околната среда в услуга на определени чужди интереси, заклеймяват тези отрасли като замърсители на природата и настояват за ограничаването и ликвидирането им. Мащабна пропаганда се води в полза на възобновяемите източници на ел. енергия, независимо от вредата, която нанасят върху фауната и флората върху заеманите огромни площи. Не на последно място е и високата цена на тяхната продукция в сравнение с тази на конвенционалните електропроизводители.

Какво показва статистиката

През 1990 г. в страната са емитирани общо 104,76 млн.т. парникови газове и за 24 години тяхното количество е редуцирано на 57,71 млн. т., т.е. с около 45%. През същият период от време емисиите на ЕС са редуцирани от 5  734,62 млн.т. на 4  419,29 млн.т., т.е. с 29%. У нас през 2015 година общото количество на емисиите от въглероден диоксид е малко под 50 млн.т., като делът на въглищата е 24,19 млн.т., или 0,15% от световните./1/. Намалението на количествата емитирани парникови газове се дължи на закриването на голям брой индустриални производства и съответно на намалената консумация на ел. енергия.

Трите основни ТЕЦ в комплекса „Марица-изток”- ТЕЦ „Марица-изток 2” ЕАД, ТЕЦ Контур Глобал „Марица-изток 3” АД и ТЕЦ „АES Гълъбово” са със съвременни сероочистващи инсталации за емитираните газове от изгаряните лигнити и постигат 96% задържане на SO2  в съответствие с норматив влязъл в сила през януари 2016 г.

Една година по-късно ЕК приема Референтен документ за най-добрите налични техники за големите горивни инсталации, който налага очистването на газовете да бъде завишено на 97%, в противен случай ще налага санкции и затваряне на ТЕЦ-ли и съответните мини. Наистина  при изгарянето на въглищата се отделят вредни газове. Но всички нови термични централи и металургични предприятия имат модерни инсталации, които абсорбират емисиите на серни и азотни съединения. Проблемни остават емисиите на въглеродни оксиди.

Природата има свой автоматизъм на регулация на СО2

Известни специалисти и учени  в селско-стопанските науки обосновано твърдят, че всички растения се развиват много по-добре и увеличават плододайността си в среда с повишено съдържание на въглероден диоксид. Процесът на фотосинтеза е толкова по-интензивен, колкото средата, в която се развиват растенията, е по-наситена с него. Това означава, че природата има свой автоматизъм на регулация на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата, но при условие, че има достатъчно растения.

Горите не допускат нито изчерпването на кислорода, нито прекомерното натрупване на въглеродния диоксид във въздуха. В това отношение те са фактор от световен мащаб. Те заемат около 1/3 от земната суша, годишно създават около 30 милиарда тона органични вещества, т.е. преработват огромно количество въглероден диоксид и освобождават съответно количество кислород. Горите в страните членки на ЕС абсорбират около 10% от всички емисии на парникови емисии в общността. В тази връзка Съюзът планира увеличаване на капацитета им до 2030 г. , така че да се постигне баланс между емисиите СО2 и абсорбирането им, а в перспектива и по-големи количества от тях.

ЕП подкрепи увеличаването на капацитета на горите за поглъщане на СО2

На 13 септември т.г. Европейският парламент подкрепи плановете за увеличаване капацитета на горите за поглъщане на СО2 и намаляване на парниковите газове с цел борба с климатичните промени. Евродепутатите одобриха законодателно предложение, съгласно което държавите от ЕС трябва да гарантират баланс между емисиите на СО2 и поглъщането му. Те подсилиха тези разпоредби, като добавиха, че държавите членки трябва да увеличат абсорбирането на въглероден диоксид като компенсация за емисиите до 2030 г. в съответствие с дългосрочните цели на ЕС и Парижкото споразумение. Ако поглъщането на СО2 от експлоатацията на земите е по-голямо от емисиите за първите пет години, разликата може да бъде спестена под формата на кредити и използвана по-късно за постигане на целите на втория петгодишен период.

Продуктите от добита дървесина, като дървени строителни материали и мебели, изолират за дълъг период от време въглерод, който е бил абсорбиран от дърветата, докато те са расли. Включването им в законодателното предложение ще насърчи държавите членки да развият  потреблението на продукти от добита дървесина. Ограничението за ползване на кредити за горско управление по предложение на комисията ще бъде увеличено от 3,5% до 7%, за да позволи включването на допълнителни кредити от тези категории.

Държавите членки ще докладват ежегодно своите емисии. Целта е да се постигне балансиране на емисиите и тяхното поглъщане в рамките на два петгодишни периода: 2021 – 2025 г. и 2026 – 2030 г. Ако някоя държава членка не постигне тази цел в един от двата периода, нейният недостиг ще бъде изваден от квотата ѝ по регламента за споделяне на усилията. Според Норберт Линс от ЕНП- Германия, с този регламент се полагат основите на по-широка оценка на ролята, която играят горите на Европа в подкрепа на изпълнението на Парижкото споразумение. Устойчивото управление на горите е от ключово значение. По този начин може да се постигне и намаляване на климатичните промени, и засилване на европейската био-икономика. Създава се солидна и сериозна отчетност, която може да бъде модел за останалата част на света.

Тази система няма да застраши огромната мулти-функционалност на земеделието и горското стопанство. Докладът е приет от ЕП с огромно болшинство /532 гласа „за” срещу 144 „против” и 20 „въздържал се”/.  Това е в съответствие с законодателно предложение, част от климатичния пакет, представен от Европейската комисия през юли 2016 г., който предлага емисиите и поглъщането на парниковите газове от земеползването , горското стопанство и торфищата да бъдат интегрирани в климатичната и енергийната рамка за 2030 г./2/.

Какво е състоянието на българските гори?

По информация от Изпълнителна агенция по горите към 31.12.2015 г. общата горска площ в България е 4  222  874 ха., като иглолистните са 1  260  480 ха; широколистните – 2  962  394 ха, от които 938  410 ха са широколистни високостеблени. За смесените не се води отчетност. В горските територии има незалесени площи за залесяване (т.н. голини) – 65  065 ха и недървопроизводителни горски площи – 300  151 ха. През последните 10 години са опожарени около 91  585 ха горски площи, като извършените залесявания в пожарищата са, както следва:

  -    2013 – 117,56 ха,  / което представлява 4,29% от изгорелите/;
  -    2014 – 96,45 ха,    /14,53%/;
  -    2015 – 154,05 ха,  /4,16%/;
  -    2016 – 262,7 ха,     /4,91%/.

Само за първите 9 месеца на тази година са опожарени над 6 000 ха гори, като в т.ч. не влизат изсечените с и без разрешение. През 2017 г. се предвижда в държавни горски територии да се залесят 858,6 ха , което е около 7% от изгорелите. Залесяването в общински и частни гори не се планира предварително, като обемите се установяват в края на годината след инвентаризацията. Планираните залесявания годишно във всички горски територии са около 2 800 ха, при условие, че се осигурят необходимите финансови средства. За целият период от засаждането до седмата година общият размер на разходите е 10  840 лв./ха. Като се има предвид, че само най-голямата ТЕЦ в България – „Марица изток -2” плаща около 100 млн. лв./год. за емисиите на въглероден диоксид, то с тези средства могат за една година да се залесят над 9 090 ха горски площи с качествени дървесни видове.

България като членка на ЕС и във връзка с приетото Предложение за интегриране на сектора на земеползването в рамките на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г./, Brussels, 20 July 2016г./ е в състояние да докаже, че българските гори, селскостопанските насаждения и пасищата са в състояние да абсорбират по-големи количества въглероден диоксид от емитираните от термичните електроцентрали, промишлеността, селскостопанските източници и бита. За целта е необходимо да се инвестират целево финансовите средства от квотите за емисии на въглищните централи и налаганите глоби на промишлените предприятия за замърсяване на околната среда в залесяване на т.н. „голини” – незалесени горски площи. За един вегетационен период /една календарна година/ традиционните горски растения консумират средно по 20 тона въглероден диоксид на хектар площ и се освобождава 14 тона кислород./3/. Ако при залесяването наред с  традиционните дървесни видове се осигури приоритет на такива с ускорен растеж, то абсорбираните количества въглероден диоксид ще се увеличат значително.

Кои дървесни видове са подходящи за България

Подходящи за нашият климатичен пояс и почвени условия са следните дървесни видове :

-   Пауловния (Paulownia spp.) - с годишно израстване във височина от 3 – 5 м. Това е дървесен вид с изключителни качества. Всяко дърво-пауловния освобождава 12-13 кг. кислород на ден. Един хектар, засаден с пауловния, абсорбира приблизително 123,5 тона въглероден диоксид годишно.
Хибридна върба (Salix spp. hybrid) - с годишно израстване във височина от 1,5– 4 м;
Черна топола (Populus nigra) - с годишно израстване във височина от 2,5– 3,5м;
Хибридна топола (Populus deltoides) - с годишно израстване във височина от 2,5– 3,5м;
Тексаски червен дъб (Quercus texana) - с годишно израстване във височина от 2– 2,5м;
-   Червен евкалипт (Eucalyptus polyanthemos) - с годишно израстване във височина от 2– 2,5м;
-   Плачеща върба (Salix babylonica) - с годишно израстване във височина от 1,5– 2,5м;
-   Атласки кедър (Cedrus atlantica  Manett) - текущият прираст по височина достига около 1 м/г. Той е един от най-подходящите   дървесни видове за залесяване в долния лесорастителен пояс. Дър­ве­си­на­та му е с мно­го доб­ри ка­чес­т­ва и на­ми­ра ши­ро­ко при­ло­же­ние.
Европейска лиственица (  Larix decidua  Mill) - текущият прираст по височина достига около 1 м/г. В Бъл­га­рия се кул­ти­ви­ра от­дав­на, пре­дим­но в Ри­ла, Ви­то­ша, Ста­рапла­ни­на, Сред­на го­ра и дру­га­де. Осо­бе­но под­хо­дя­ща е за за­ле­ся­ва­не на бед­ни поч­ви във ви­со­ки­те час­ти на пла­ни­ни­те.
Зелена дуг­лас­ка (Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco) - прирастът по височина още в млада възраст може да достигне повече от 1 м/г. Това е един от най-продуктивните иглолистни дървесни видове.
Бяла топола (Populus alba ) - запазват бързия си растеж до 50 годишна възраст. У нас бялата топола се среща почти в цялата страна до 1000 м н.в. като единично дърво или на малки групи в състава на крайречните гори.
- Бяла акация (Robinia pseudoacacia) - светлолюбива, сухоустойчива, бързо растяща, пластична към почвените условия вид , медоносна.
Жълта акация (Caragana arborescens) – бързо растяща, медоносна.
Червен дъб (Quercus rubra) – бързо растящ, подходящ за крайпътни и паркови  озеленявания.
Бял бор ( Pinus sylvestris L.) - в зависимост от условията на место растене годишният прираст по височина е до 70 см. Той се развива успешно на бедни и сухи песъчливи площи намиращи се на 800 до 2000 м. надморска височина.
Златен дъжд (Laburnum vulgare) – нежно, грациозно дърво, цъфтящо през месеците май и юни.
Дървовидна леска (турска леска) – (Corylus colurna).

Ако се възстановят горите във всички горски площи на България с традиционните дървесни видове, те ще абсорбират годишно 84,5 млн.т./год. СО2. Но ако се даде преимущество на посочените по-горе бързо растящи дървесни видове при залесяването на т.н. „голини”, то абсорбираните количества на СО2 ще се увеличат до и над 100 млн.т./год., което е над два пъти над настоящите емисии у нас. В т.ч. не са включени количествата СО2, абсорбирани от селскостопанските растения. Пълното възстановяване на българските гори ще създаде условия за развитие на промишления потенциал на България в перспектива. Дори ще има свободни квоти за продажба на страни, които не покриват европейските нормативи за чист въздух. Залесяването, дърводобива и промишлената преработка на добитата дървесина ще създадат допълнителни работни места и сигурен поминък в опустяващите планински селища, където безработицата е изключително висока.

Финансови средства за целенасочено ускорено залесяване могат да се осигурят от три направления:

-   От продажбата на квоти за вредни емисии – коректно е тези средства да се изразходват целево за абсорбирането СО2.
-   Програма на Световната банка субсидира нови гори с цел намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Тя може да финансира 20 - 30 % от разходите, но след петата година, когато гората е израснала.
-  Европейска програма за залесяване. Парите се изплащат една година, след като работата бъде свършена, а не предварително.

Въз основа на гореизложеното твърдо можем да заявим, че България не е един от големите замърсители на атмосферата с въглероден диоксид, а напротив българските гори дори и в това си състояние и селскостопанските култури абсорбират по-големи количества въглероден диоксид от емитираните в страната и е в помощ на големите промишлено развити страни в Европа. За абсорбираните количества СО2 от българските гори и селскостопански култури над емитираните в страната, България следва да получава възнаграждение в размера на съответните квоти за СО2 от европейските замърсители.

В изпълнение на инициативите на ЕС за опазване на природната среда,  България е наложително да реализира и ефективна защита на горите както от пожарите предизвикани преднамерено или неволно, така и от бракониерите. Необходими са не само закони предвиждащи тежки наказания, но и те да се прилагат стриктно с цялата им строгост. Незаконната сеч и пожарите следва да се класифицират като национално престъпление, а особено големите такива, обхващащи хиляди хектари горски площи - като престъпление срещу човечеството.

Горите и енергетиката базирана на електроенергията от ТЕЦ-ли изгарящи въглищата от комплекса „Марица изток”, от атомната ни енергетика и допълвана от тази на ВЕИ могат да бъдат гарант за развитието и повишаването на конкурентната способност на българската промишленост, респективно на просперитета на българската икономика в съответствие с непрекъснато растящите изисквания за възстановяване на околната среда и опазване на чистотата на въздуха.
------------------------------------------------------------------------------

Ползвана литература и източници на информация:
1.    Новите предизвикателства пред енергийния комплекс „Марица-изток” , проф.д-р инж. Иван Марков, проф. дтн. инж. Стоян Христов, инж.-геол. Радосвета Маркова- доклад, изнесен на ХIV Международна конференция по открит и подводен добив, 3.07.2017 г., организирана от НТС по МДГМ.
2.    Proposal to integrate the land use sector into the EU 2030 Climate and Energy Framework, Brussels, 20 July 2016.
3.    Българската гора, 1999 г., Атанас Ангелов Раденски.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Камен Радивоев
    Най-после един трезв, рационален поглед върху екологичните проблеми на българската енергетика и по-специално топлоенергетиката. Инж. Щерев е изключително прав и точен в своите изводи и препоръки. За съжалние, ние отново се сблъскваме с пълното неразбиране на този въпрос от страна на тези, които са служебно задължени да защитават българските интереси. Не съм чул или прочел досега двете министерства - МОСВ и МЕ да са казали ясно: да, ние генерираме 50 млн. т. серен диоксид, но нашите гори поглъщат 100 млн.т. годишно. Отново нашите многоуважавани йесмени и йесдами ще ни изпързалят в Евросъюза.
    Напиши отговор