НАЧАЛО » анализи

Булгаргаз заспа в своята инертност да търси по-изгодни цени и сега иска поскъпване на газа

Това не позволя на българския индустриален и битов потребител да получава конкурентни цени, задържа развитието на българския газов пазар и свива прогнозите за икономическата рентабилност на много проекти в инфраструктурата, проучването и добива

fb
3E news
fb
12-11-2014 03:42:00
fb

Анализ на Илиян Василев, The Blog of Ilian Vassilev

 

Булгаргаз, който отдавна престана да бъде компания с нормална търговска и бизнес дейност, за пореден път доказа своята пазарна алогичност с настояването си пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за повишаване на цената на природния газ след 1 януари 2015 година.

Известно е, че правителството на ГЕРБ бе свалено през енергетиката и цените на електроенергията. Днес подобен потенциал има абсурдното решение на ръководството на Булгаргаз, защото то противоречи тотално на пазарната и бизнес логика.

Първо, цената на суровия петрол на международните пазари спадна от 1 юли, когато е последният репер за нефтено индексираната цена на природния газ у нас – с близо 24%. Дори и да приемем, че претеглено през цената на по-скъпия долар, това намаление е „само“ 14%, при равни други условия на 1 юли цената на природния газ у нас трябва да бъде с минимум 80-100 лева по-ниска.

Газпром прави спешни опити да внесе корекции в ценовата формула, в условията за предплащане или санкции за забавяне, с които да компенсира спадащата цена на нефта като репер, както и затруднения достъп до капиталови пазари и спадащите приходи и печалба.

Не виждам обаче защо Булгаргаз да се съгласява това да става за сметка на българските потребители.

Този мач вече го играхме през 2006 година, когато преразгледахме договора, защото Газпром сметна, че губи и оттогава платихме близо един милиард долара повече за газ.

Второ, базисната цена на природния газ по основния договор плюс остъпките, които се подписват от руското правителство, сега е забележимо по-висока от цената, по която Газпром продава в Италия и в Гърция, като разликата е между 15 и 40 долара за 1000 куб.м. Тук дори не смятаме разликите със спот цените, които са между 150 – 180 долара през лятото и 50-80 долара до сега.

Украйна и почти всички страни в ЦИЕ искат в новите договори формулата на цената да отразява новата доминанта на спот търговия на европейския пазар.

Нещата стават още по-неблагоприятни за нашата газова компания, ако се отчете обстоятелството, че поради водени арбитражни производства срещу Газпром за свръхвисоки цени на природния газ – приключили с присъда или досъдебно разбирателство – руската газова компания реално получава много по-малко – между 310 и 340 долара за 1000 кубически метра.

Такъв е примера на RWE в Словакия, на Ени, на ОМВ и т.н.

Това, че Булгаргаз буквално заспа в своята инертност да търси по-изгодни цени, не само, че не позволя на българския индустриален и битов потребител да получава конкурентни цени, но задържа развитието на българския газов пазар и свива прогнозите за икономическата рентабилност на много проекти в инфраструктурата, проучването и добива.

За никого не е тайна, че силите и логиката на задържането на най-високите цени на природния газ у нас са същите, които задържат проучването и добива на нефт и газ у нас, както и своевременната реализация на диверсификационните проекти.

Пак те препятстват либерализацията и реалната конкуренцията на пазара, но не тази, която ще замени Булгаргаз с друг руски монопол, а реална и многофакторна.

Изглежда отново сработват политически зависимости в газовия истаблишмент, както и „целесъобразността“ да не „гневим“ големия брат в момент, когато стратегически важния за него и за част от българската политическа и бизнес върхушка проект Южен поток е „на кантара“. Но там ползите отиват с конкретни частни и групови адреси, а по-високите цени се плащат от всички.

Уж стратегически партньори, уж милиарди евро обещани ползи за нашата страната, а до този момент инкасираме само минуси и не получаваме дори равноправно третиране и цени на природния газ. Поправете ме ако греша, но в бизнеса има принципи – ако не можеш да получиш „своето“ на равнище от десетки или стотици милиони, няма начин това да стане, когато нещата стигнат до милиардите. Големи партньори и проекти с малки неуредени сметки не стават.

Много думи се изписаха как държавата не трябва да дава средства за спасяване на КТБ с публични средства. Ето нагледен пример – основните средства на Булгаргаз са в КТБ.

Добрата новина е, че има почти равностоен кредит от същата банка, но само на пръв поглед, защото неизползваната част от кредита е също там. Текущата ликвидна позиция на газовата компания е сериозно компрометирана, което налага извънредни мерки на правителството за осигуряване на финансов ресурс за предплащане на природния газ на Газпром – по текущо потребление и количества за нагнетяване в Чирен.

Не случайно Булгаргаз мълчи по темата за намаленото налягане на подавания газ, защото има сметки за плащане, а средства отсъстват – особено в началото на отоплителния сезон.

От тук произтича и по-агресивното – поне на думи – поведение на Булгаргаз към ноторните длъжници – топлофикациите, които си е чиста проба държавна помощ. Шансовете националната газова компания да си получи парите не са големи, защото от едната страна са компаниите на Ковачки, а от другата е софийската Топлофикация.

Ето така се стигна до абсурдното искане на Булгаргаз за увеличение на цената на природния газ – на фона на преливащи аргументи в полза на радикалното и съкращаване.

Финансовата дупка в КТБ постепенно и неумолимо се пренася в Булгаргаз, а от там трябва да се погаси или от потребителите чрез по-високи цени, или от данъкоплатците чрез държавни инжекции.

Тоест ако не платят потребителите, ще платят данъкоплатците – пак ние.

Иначе мантрата е спазена – уж няма използване на публични средства за спасяване на КТБ. Просто едни активи –стойност - ще отлетят в небитието – или пренесат в частна или групова полза.

Булгаргаз е само посредник в този процес.

Разбира се, последната дума ще има ДКЕВР, която трябва да балансира между финансовите нужди на Булгаргаз като „гръбнак“ в енергийната газова политика на държавата и интересите на потребителите.

А решението е в намаляване на цената на природния газ, който купуваме от Газпром и реална конкуренция чрез повече газ от вън и от местен добив.

цени на природен газ
Булгаргаз
потребители на газ
пазар на газ
По статията работи:

Галина Александрова