Икономическата логика в българската енерегитка

Антон Иванов
Източник: Bulgaria On Air


Анализ на Антон Иванов, Български енергиен и минен форум

Няма да изненадаме никого с твърдението, че енергетиката е част от инфраструктурата, която обсужва икономиката, но си струва да го напомним отново. Във време, когато се планират и реализират съществени промени в организацията на пазарните условия за предоставяне на енергийни услуги, но също и се планират (или усърдно се препоръчват) големи нови проекти, не трябва да се забравя, че крайният клиент определя нуждата от стоки и услуги, включително на енергийните.

У нас Държавата (което включва редица административни институции и държавни дружества) носи основната отговорност за планирането и състоянието на сектор енергетика. Тази отговорност е определена в съответните закони, но произтича и от структурата на секторът, в който има значителна държавна собственост и доминират държавно-гарантирани тарифни взаимоотношения. Поради това действията на пазарните участници са ограничени в голяма степен до прилагане на нормативно определените правила, а конкуренцията няма доминиращо значение при формиране на крайната цена на услугите в сектора. Това състояние на нещата може да продължава докато Държавата успява да упражнява своите отговорности по регулиране на взаимоотношенията между страните и да управлява активите си, без да влиза в непреодолим конфликт с Пазара.

Намираме се в период, който е критичен за бъдещето на един сектор, който до сега осигуряваше заетост и разумни цени на услугите за нашия пазар, но и генерираше добавена стойност за бюджета. От умелата реализация на стратегическите цели за развитие ще зависи дали сектор Енергетика ще продължи да осигурява такъв широк спектър от обществени ползи или ще се превърне в допълнителна тежест за бюджета.

По-долу ще поставим на обсъждане някои важни, според нас, въпроси, които стоят отворени и чието изясняване би показало на какво разчита политиката за успешно развитие на сектора:

    Кого обслужва сектор Енергетика?

Крайното енергийно потребление у нас след 2000-ната година се движи в рамките на 8500 до 9500, изразено в хиляди тонове нефтен еквивалент, а потреблението на електричество остава постоянно около 34 ТВч. В този период БВП бележи ръст от над 50%, което ясно показва, че иконимическия подем не се отразиха пряко на пазара на електрическа или топлинна енергия.

У нас крайното енергийно потребление на електрическа или топлинна енергия се разпределя основно между индустрията и домакинствата, а в по-малка степен за сферата на услугите и пренебрежимо за транспорта, който използва основно вносни нефтопродукти.

Статистиката показва една устойчива картина на търсене на енергийни услуги на вътрешния пазар. Изводът е, че не може да се разчита на съществено развитие на вътрешния пазар, при положение, че консумацията на електрическа енергия, базирана на икономиката на капиталови инвестиции от миналото, вече не е определяща. Може да се допусне също, че пазарът на ниско напрежение е еластичен, т.е. при увеличаване на крайните цени, консумацията ще намалее и ще ограничи възможностите за работа на доставчиците на електрическа енергия.

    Каква е икономическата среда, в която ще се развива сектор Енергетика?

Както беше вече посочено в последните 15 години има забележим икономически ръст в страната, но той се дължи на икономически дейности, които не предизвикват ръст в потреблението на електрическа енергия.

Оценките в средносрочен план са за умерен ръст на българската икономика , базиран на износа и усвояването на фондовете на ЕС, докато засилването на вътрешното търсене може да увеличи растежа умерено.

На хоризонта не се очертават индустриални инициативи, които да обосновават устойчив ръст на електрическа енергия у нас. Напротив, ориентацията към предоставяне на услуги или към динамични производства с ниски капиталови или енергийни компоненти, съществено изменят икономическата среда у нас. Според "Стратегия за интелигентна специализация", изготвена със съдействието на Световната банка през миналата година, приоритетните сектори за развитие на българската икономика са преработването на храни, машиностроенето и електрониката, информационните и комуникационните технологии, фармацията и културните и креативни индустрии.

Домакинствата, които имат съществен дял в консумацията на електрическа енергия, не могат да осигурят устойчива перспектива за прогнозиране разширяването на пазара, основно поради високата степен на съпротива за заплащане на реалната цена на енергийните услуги.

В по-далечна перспектива и при сценарий за по-нататъшно развитие на интернет на нещата, стремежът за децентрализирано осигуряване на енергийните доставки може да се окаже значимо прдизвикателство и за мрежовите дружества, които сега не влагат средства за модернизация на мрежите или за присъединяване на нови клиенти.

    Какви са конкурентните предимства на националните компании в сектора?

Специфичната среда, в която работят голямата част от производителите у нас не позволява да се изявят устойчиви конкурентни предимства на националните компании в сектора. Пряват впечатленние негативните реакции за работа на свободен пазар при такива фаворити като ТЕЦ Марица изток 2 и АЕЦ Козлодуй: първите настояваха да им се осигури поне минимална квота на регулиран пазар през 2015-та, а вторите все още не могат да постигнат максимума на техния повишен капацитет, въпреки, че по подразбиране предлагат най-ниска цена за електрическата си енергия.

При продължаващо икономическо развитие, при запазване на енергииния интензитет, националните производители да търсят възможности за реализация на външни пазари, но там ще срещат все по-силна конкуренция. Дори и сега не е ясно доколко износът генерира положителен системен ефект, извън очевидната възможност да поддържа мощностите ни в работен режим.

За разлика от средата, в която дружествата от сектор Енергетика работиха в миналото, работата при условията на свободен пазар изискват предоставяне на много по-широк кръг от услуги, насочени към различни сегменти на пазара. Поради това при преход към работа на свободен пазар оценката на преимуществата на основните енергийни дружества е задължителна.

    Кои са основните рискове пред енергийните предприятия, които съставляват критична инфраструктура?

На първо място стои въпросът с огромните дългове в системата – тази тежест не позволява да се привличат финансови ресурси за развитие и силно ограничават дейностите по поддръжка на активите. В допълнение разходите за плащания на лихви по дълговете все повече нарастват и влошават положението допълнително.

В заключенията от редовната мисия на Международният валутен фонд в България от този месец се обръща изрично внимание на необходимостта от смекчаване на скритите фискални рискове, свързани с държавните предприятия  в енергийния сектор, както и предприемането на стъпки за стабилизиране на дефицита в държавния енергиен сектор.

Косвена оценка за състоянието на сектора се съдържа в отказа за даване на държавни гаранции за новия заем за БЕХ, а мотива на финансовия министър: "докато енергетиката трупа загуби, не съм склонен да заложа данъците на гражданите срещу неблагополучията там", показва измеренията на проблема.

В заключение следва да се посочи, че когато световните икономически лидери (пък и регионални такива) са в процес на промяна на икономическите двигатели, ние не може да запазим енергийния сектор във вида му, както беше планиран през 70-те и 80-те години на миналия век, колкото и да ни изглежда привлекателна картината от миналото







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари