Иван Иванов: Няма регулаторни пречки за търговия с втечнен природен газ в България

Ако сравним ситуацията в сектора сега - 2 десетилетия след началото на третото хилядолетие - със ситуацията в 80-те години, ще отбележим, че има изключително силно развитие на технологични решения, които променят коренно производството, преноса и търговията с природния газ. Това коментира в изказването си по време на конференцията за LNG проведена в София в последните дни на април председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.

 

Производството по причина, че шистовата революция в САЩ позволи буквално в рамките на около 30 години от началото на добива на природен газ от шисти, позволи САЩ да станат най-големия производител на природен газ в света, нещо, което никой не можеше да го повярва преди няколко десетилетия. От друга страна технологията на втечняване на природния газ и преносът на втечнен природен газ позволи да се достига, природният газ да достига, до което и да е кътче на земята, дори там, където никога нито се е мислело, нито са се реализирали тръбопроводи, газопроводи за доставка на природен газ.

 

Тази променена картина дава своето отражение по определен начин в европейския регион, балканския и в България включително. Преди да поговоря за ролята на регулатора, все пак трябва да се знае върху какво стъпваме в момента. Има 5 фактора, които определят състоянието в сектора природен газ в България в момента.

 

На първо място, ние имаме един единствен външен доставчик на природен газ, на второ място България в момента практически не разполага с местни източници на природен газ. Тези, които бяха използвани в последното десетилетие, са практически изчерпани. Все още, независимо от оптимизма, който храним за изследванията в дълбоките води на Черно море, ние сме далеч - както от окончателни резултати, така и още повече от индустриално производство на природен газ от Черно море. На трето място, България продължава да няма действащ интерконектор в южно направление, като тук изключвам Кулата – Сидирокастро, който всъщност работи повече в един подчинен режим, а не може да бъде използван пълноценно, както би трябвало да се използва интерконектора IGB Комотини-Стара Загора тогава, когато той започне да функционира.

 

Четвърто, което също така е важно, че като резултат от първите три фактора, в сектора природен газ няма конкуренция, а конкуренцията, както се знае във всяко модерно общество, ражда по-добро качество на услугите и по-стабилни или поносими цени, защото там, където има монополизъм, има изкривяване на пазара и сили, които често пъти са в ущърб на потребителите.

 

На пето място трябва да отбележа, че съществен недостатък на състоянието в момента на сектора природен газ е обстоятелството, че в България потреблението на природен газ е сравнително ниско, защото когато има монополизъм, има липса на сигурност в доставките и на тези, които са го забравили, искам да припомня, че в продължение на 16 дни, от 6 до 22 януари 2009 година, България беше лишена от доставки на природен газ, което по оценка на тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Петър Димитров, доведе до 500 милиона лева загуби само за българската индустрия - не говоря за бита, нито за обществените учреждения и сгради. Това са 250 милиона евро, очевидно това е лош сигнал за големи инвеститори, които искат да използват природния газ като гориво, някои други, които искат да използват природния газ като суровина. Всеки инвеститор търси стабилност на доставките на своите енергийни ресурси.

 

Резултатът от всичко това е, че съгласно методиката, разработена от Европейската комисия, има един показател, който се казва „n-1” и който определя дали в една страна могат да бъдат осигурени доставки на природен газ за потребителите в случай на пикопотребление и прекъсване на основния доставчик на природен газ. Изискването е този показател да бъде над 100 %. България и уви, много малко други страни са под 50 %, България съвсем до скоро беше на 32 %, което наистина е недопустимо за страна, член на ЕС, която фактически има ясни и точни показатели, които се стремим да изпълним.

 

Когато говорим за либерализацията, която трябва да настъпи и всичко, което трябва да съпътства тази либерализация, все пак нека кажем, че общественият доставчик Булгаргаз има дългосрочен договор с Газпром Експорт до 2022 година, което означава, че ние трябва да търсим първите елементи на либерализацията в посока на по-нататъшно развитие на газопреносната мрежа с оглед набиране на нови, преди всичко бизнес и стопански потребители, в направленията, които са в 10-годишния план на Булгартрансгаз, а именно Банско, Разлог, Козлодуй, Свищов, Никопол, Панагюрище, Пирдоп, защото в по-голямата част от тези нови направления действително има големи стопански обекти, които са потенциални потребители на големи количества природен газ, което трябва обаче да бъде обвързано с купуването на природен газ от борса от свободен пазар. В това отношение преди всичко ще кажа, че България наистина в тази година постепенно провежда стъпки, които трябва да доведат до постепенна либерализация. Както каза министър Петкова, беше създадено дружество, което трябва да бъде оператор на платформата за търговия на дисбаланси и в това число в последствие най-вече - търговия на природен газ. Платформата до голяма степен съответства на платформата в Австрия в газовия хъб Баумгартен, но в крайна сметка, когато тя бъде представена от Булгартрансгаз, именно енергийният регулатор трябва да я одобри, като се направи щателна проверка, че отговаря изцяло на регламентите и директивите на Европейския съюз.

 

На второ място, чисто юридически изтекоха 5-те години на временни мерки, които бяха разрешени от регламента на ЕС по повод на това, че както България, така и съседните страни, говоря за Гърция и Румъния, нямат ликвиден пазар на природен газ. Временните мерки изтекоха на 15 април. КЕВР - в нея вече са подготвени промените, които трябва да бъдат направени в правилата за търговия, в правилата за балансиране и в методиката за определяне на дневната такса за дисбаланс, както и за неутралността при балансиране. Те ще бъдат приети още в първите дни на месец май, защото, както вече казах, са предоставени на комисарите за запознаване с тях и влизат за разискване в началото на месец май.

 

Оттук вече би могло да се създаде възможност именно за създаване на борса за търговия с природен газ, защото правната основа за нейното функциониране ще бъде положена, след като и трите документа КЕВР гарантира, че са в пълно съответствие с европейските документи. Това, което трябва да се направи, а това всъщност се и върши в момента, е намирането на допълнителни източници за природен газ, който именно да уплътни идеята за газовия хъб Балкан, тоест България да стане газоразпределителен център.

 

В това отношение искам да отбележа, че минаха 10 години от момента, когато ЕК след кризата в началото на 2009 година постанови, че е готова и финансово да подкрепи няколко страни, между които и България, за осъществяване на интерконектори със съседните страни. Първите 6 години реално бяха пропилени и аз няма да се спирам на причините за това, искам да поздравя министър Петкова, че всъщност от 2015 година, това е когато тя пое, може би, година преди това, министерския пост, беше подписано през месец декември окончателното инвестиционно намерение, под което сложи подпис тя и нейният колега от Гърция. Оттогава последователно се върви стъпка по стъпка към финализиране на всички процедури, преди да започне и самото строителство. В това отношение КЕВР, освен че съгласува и даде своето съгласие за провеждането на пазарните тестове в първа фаза, във втора обвързваща фаза, но в момента ние също така приехме и тарифния кодекс за интерконектора и той вече е на месечната платформа за обществени консултации. Отново в началото на месец май ще приемем и мрежовия кодекс и накрая - и споразумението за функционирането и преноса на природен газ през интерконектора, с твърдото намерение България да може до края на 2020 година да приведе в действие този интерконектор, който за нас е от ключово значение, защото дава изхода към Южния газов коридор. Южен газов коридор, от който първоначално ще получим природен газ от Азербайджан, дава една друга възможност, която всъщност е и в обсега на днешната дискусия, а именно възможност да получаваме газ от терминал за регазификация.

В това отношение наистина искам да отбележа, че правителството на САЩ полага сериозни усилия да се достигне до подобна диверсификация.

 

Дори един закон в края на миналата година, законът Менендез-Рубио постановява, че от изключително значение за региона е българо-гръцката връзка и построяването на терминали, поради това, че терминал за втечнен газ и за регазификация не може да бъде построен в затворено море, какъвто е случаят с Черно море, то нашата, бих казал, стратегия трябва да бъде и тя ще бъде подкрепена тази стратегия да бъде изграден терминал за регазификация в Александруполис, което е твърде близо до България и може да даде съществени количества природен газ, които да бъдат транспортирани към България и от България към Централна и Източна Европа, включително и Украйна. Ние не можем да използваме съществено терминала в Ревитуса, защото терминалът в Ревитуса, който има 5 млрд. кубични метра природен газ годишно като капацитет, получава този природен газ преди всичко от Алжир и Египет и има съвсем малки количества, които могат да бъдат използвани.

 

И тъй като беше казано - има ли регулаторни препятствия или проблеми за търговия с втечнен природен газ в страната – не, няма. Впрочем, след като стана функционален интерконекторът Кулата–Сидирокастро, част от големите български стопански потребители закупиха от Ревитуса количества природен газ и го внесоха в България, за да проверят как функционира вносът на природен газ от терминала в Ревитуса и естествено бяха напълно успешни опитите, които те направиха. Ако може да се построи в сравнително кратки срокове терминалът в Александруполис, който естествено ще се намира само на не повече от 20 километра от Комотини и от там ще може да се пренася природен газ от страната, ние ще изпълним една от най-важните си цели, а то е да достигнем до диверсификация на газовите доставки за страната, стабилни доставки на поносими цени, които ще гарантират интереса на българския бизнес и на България като цяло.

 

 

Стенограмата е публикувана в Бюлетина на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари