Законът за културното наследство е репресивен

Твърди тракологът проф. Иван Маразов

 

Проф. Иван Маразов е виден траколог и културолог. Работи повече от 40 г. върху тракийското изкуство, публикувал е на тази тема над 20 научни труда. В момента е преподавател в Нов български университет, департамента "История на културата". Доктор на изкуствознанието, доктор на науките, носител е на наградите на СБХ за критика (1975) и за изкуствознание (1985), на отличието на БАН за изкуствознание (1996). Член е на Флорентинската академия "Медичи", на Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris.

 

Кои лобира за сегашния Закон за културното наследство, чуват се много критики, особено след показни арести на колекционери?

- Според мен – хора, близки до канали за износ на художествени произведения. Появиха се частни колекционери у нас, и каналите малко попресъхнаха. На Запад хората, които търгуват с изкуство, се интересуват само от пари, дори да са демократи, затова могат да нарушават закони. Как иначе ще се появят тракийски предмети на тамошните аукциони – можете да се убедите от каталозите им.

 

Основно към археологическото наследство ли е насочен настоящият закона, поне така се твърди?

- Философията му е "уж" запазване на културно-историческото наследство. Иманярите копаели,защото ги стимулирали колекционерите. Дълго преди да се появят обаче колекционерите през последните 20 години, имаше иманярство. Всички знаят, че съществуват канали за износ на културни ценности. Според мен в началото на 90-те години, когато казахме, че вече нямаме неприятели, бяха изнесени страшно много неща. Сега се продават навън и наши колекционери ги купуват и връщат. Има фрапантни случаи как арестувани находки са освобождавани от прокурор, защото жена му казала, че притежателят им не бил такъв човек. Затова този закон не пази дори археологическото наследство – досега не съм чувал за наказани иманяри, но колекционери има.

 

Какви са последиците?

- Най страшното, е че иманярите рушат историческия контекст на всяка находка.

В музейните колекции също има експонати, придобити от тях. 

- Да. Но защо музеите да могат да правят такива откупки, нали стимулират иманярството? Най-вероятно основния замисъл на закона е да няма частни музеи и колекции, а всичко да отива в държавните.

 

Но държавата няма пари за откупки? 

- И аз бих искал да отива в държавните музеи и галерии, но освен че няма пари, липсват средства за реставрация, за публикации. Тогава за какво говорим? Колекциите на Васил Божков и Димитър Иванов участват в национални изложби зад граница. Изложбата на Васил Божков през миналата година бе гвоздеят на Годината на България в Москва (бяха показани 212 експоната в Държавния музеи на източните изкуства – б. р.). Според закона обаче колекционерите са едва ли не престъпници.

 

Споменава се няколко имена на колекционери, задават се въпроси за произхода на колекциите им.  

- Добре, ако е заради тях, докажете го и ги арестувайте. Но те вече са легализирали колекциите си, издали са каталози. Какво ще стане с дребните колекционери? Ако имаш 50 предмета, всеки един трябва да има анотация от специалист, направена в Националната художествена галерия, в Национално-исторически музеи, в окръжните галерии и музеи. За регистрацията на всеки един плащаш 25 лв. – дори да е само една антична монета.

 

Кои имат право да вършат тази работа? 

- Експерти, но те трябва да са висококвалифицирани. В НХГ няма нито един хабилитиран специалист - само едно момиче е защитила за т. нар. "малък доктор". В окръжните музеи има само 1-2 доктори, за галериите да не говорим. Но ако дори да си специалист по Римска епоха, а дойде праисторически предмет? В резултат музеят няма да може да работи дори административно – няма кой да свърши предвидената по Наредба №3 дейност. Сега се правят показни акции за запазване на националното наследства - нищо ново. Преди 12 години имаше страшна акция на МВР, когато обвиниха най-големите специалисти траколози в света – проф. Александър Фол, проф. Зара Гочева, хайде и аз да съм сред тях, колкото и нескромно да звучи (били направени отливки на Тракийското съкровище, а оригиналите продали – б. р.). Досега никой не се е извинил. Кои ще са тези експерти, изискани от закона, та да направят нужната професионална оценка? Сега законът допуска своеволия, немислими за една демократична държава.

 

Как се отнася законът към живописта? 

- Имам картини от Иван Кирков - наскоро се помина, знаете. Те се смятат за културно наследство, значи трябва да ги регистрирам. Но са ми подаръци от него – писал съм за него монографии. Според закона щом имаш три предмета, се водиш за колекционер, и можеш да се окажеш зад решетките за 6 години.

 

- Споменава се наследството на големя археолог доц. Георги Китов – откритите от него тракийски гробници, че можело да се дадат на концесия. Няма ли обаче всичко около тях да се превърне в чалга? Да бъдат заобиколени със сергии за гащи, грънци? 

- И сега ги има. Ако държавата не може да се грижи за собственото си културно наследство, да го даде на концесия, както например иска да се освободи от БДЖ.

 

Но трябва да постави условия, да има ясен регламент – става въпрос за културното богатство на нацията.  

- Държавата не очертава в закона собствените си прерогативи и задължения. Законът е репресивен, насочен срещу частния колекционер. Къде са разписани задълженията на музейния работник, как държавата ще му плаща при свитите наполовина бюджети на музеите и на Министерството на културата?

 

Музейни работници се оплакваха, че не могат да свършат собствената си работа, камо ли да се грижат за частните колекции. 

- Всеки музеи има поне 50 хил. експоната. Те трябва да бъдат регистрирани за 3 месеца, а вече веднъж са вписани в регистрите. Кой е способен физически да го направи? Законът отново два възможност за своеволие на бюрократа, той спуска отгоре изпълнението на наредбата. Колегите в музеите казват: Ще напускаме, не можем да свършим в срок. Законът обаче не определя задълженията на музея, не дефинира какво представлява самият той. Според него за отчетността на културното наследство трябваше да се създаде институт към Министерството на културата, той да се занимава със сбирките. Няма го. Кои ще работят в него? Задавам въпроса кой изкуствовед е по-добър от Светлин Русев, а получил ли е той такава покана?

 

Да разбирам ли, че държавата хем няма пари, хем не иска да подкрепя колекционерите?

- Те не искат да бъдат поддържани. Не мога да разбера защо в Германия, в Швейцария, Англия, Франция, в САЩ има легални аукциони. У нас няма. Защо там признават частните колекции, защо в антикварните магазините са изложени свободно произведения на изкуството още от дълбока древност?








Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари