България трябва да избере посоката за развитие на ядрената си енергетика

Руската ВВЕР технология вече се е доказала като безопасна у нас, но тепърва предстои да се види дали това е така и с AP 1000

След 40 години опит в производството на електроенергия от атомна центарала и доказани ползи от нея за икономиката и за потребителите, сега страната ни е изправена на кръстопът и трябва да направи важен избор. Първият въпрос, който трябва да се реши, е ще развиваме ли изобщо ядрена енергетика в България, като строим нови мощности. Или ще използваме съществуващите 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй" до края на проектния им живот, който изтича скоро, и ще заложим изцяло на скъпите ВЕИ и на не по-мало скъпите, но и силно замърсяващи ТЕЦ. Вторият въпрос, който очаква отговор от политическата класа и правителствата, е ако ще строим нови ядрени мощности, каква технология да бъде използвана.

Страната ни има значителен опит в използването на ядрената технология, а специалистите ни в тази област са признати в цял свят. Това е така, защото в света една от най-популярните технологии за изграждане на ядрени реактори си остава водно-водната.

В момента АЕЦ „Козлодуй“ се подготвя да удължи живота на руските ни реактори на 5-ти и 6-ти блок. При строителството на АЕЦ „Белене“ също се очакваше да бъде използвана тази водо-водна технология, но реакторът щеше да бъде B-392, произведен от руската страна.

В същото време американската „Уестингхаус“ води преговори с Българския енергиен холдинг за строителството на 7-ми блок по нова ВВЕР технология – AP 1000.

Премиерът Пламен Орешарски преди ден дори обясни, че страната ни може да мисли за строеж и на 8-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“.

На практика и AP 1000 и B-392 са много безопасни реактори, обясни пред 3eNews председателят на Български енергиен форум Иван Хиновски. Той припомни, че не безопасността е била основния проблем на АЕЦ „Белене“, а начините за финансирането му. Заради тези проблеми на практика се стигна до арбитражното дело в Париж, в което сега се съдят НЕК и „Атомстройекспорт“.

Технологията на B-392 е работеща и вече има няколко подобни реактора в света. Дори и Турция в момента строи два подобни реактора B 392 M, които са модифицирана версия на блока край Белене. Те се очаква да бъдат с мощност 1200 MW и се строят в АЕЦ „Аккую“. Реактори от същия вид в момента се изграждат и във Нововоронежката АЕЦ. По данни на руските специалисти в момента се строят около 10-12 подобни реактори в света.

ВВЕР реактори с руска технология в момента продължават да се строят и в европейските страни като примери за това са АЕЦ „Пакш“ и АЕЦ „Темелин“. Руската страна води и преговори с Великобритания за изграждането на подобни съоръжения. Технологията е добре позната и се развива от много време на Стария континент, обясни пред 3eNews и проф. Янко Янев, консултант на Международната агенция за атомна енергия. Той обясни, че в страната ни има запазени много добри специалисти по изграждане и поддържка на реактори с руска технология.

В същото време обаче нямаме никакъв опит в строителството на AP 1000. С избора на строеж на AP 1000 у нас ще се наложи нашите специалисти отначало да се учат да боравят със съоръженията, които са различни от досега познатите им. В същото време ЕС полага особено внимание да се запазят ВВЕР компетенциите и специалистите на Стария континент в момента, припомни проф. Янев.

Това е изцяло нова технология, която те първа навлиза на пазарите по света. Очаква се първият реактор AP 1000 да бъде построен в Китай - два на площадката на АЕЦ „Санмен“ и два край Хайянг. В Америка също се строят два подобни реактора в момента – в щатите Джорджия и Южна Каролина. Първият действащ такъв блок се очаква да бъде готов през 2015 г., което означава, че тогава ще разбере доколко е стабилна технологията на „Уестингхаус“ и корпорация „Тошиба“, обясняват специалистите. Това ще бъде и референтния блок за технологията, обясни проф. Янев. Докато той не бъде построен няма как да се знае със сигурност какви проблеми или дефекти биха се появили от работата на ядрения блок.

Подобен реактор не е лицензиран в никоя европейска страна досега. Постъпки в тази насока е направил английският ядрен регулатор, откъдето са задали редица въпроси на „Уестингхаус“ за самата технология. Руската технология B-392 пък отдавна е лицензирана от европейските ядрени власти. Дори площадката на АЕЦ „Белене“ има необходимите лицензии и може да се строи ядрен реактор.

Трябва да се знае, че привържениците на руската технология смятат, че реакторите, предвидени за АЕЦ „Белене“ също са от последно поколение 3+. Въпросът дали е така обаче все още се оспорва от други експерти, а от МААЕ са казали, че подобна класификация на проектите изобщо не е необходима. Оттам са признали руската ВВЕР технология, а тази за AP 1000 я квалифицират като „напредничава“.

Беленските реактори също така са предвидени да работят 60 г. като толкова се очаква да работи и американският блок в АЕЦ „Козлодуй“. Само времето и анализите на бъдещите специалисти обаче могат да покажат дали животът на тези реактори ще може да се удължи допълнително занапред.

Кой всъщност строи реактора?

При руския проект за АЕЦ „Белене“ бе ясно, че изграждането на ядрения блок ще се осъществи от руски компании и те поемат отговорността за качеството на строителството. В документите се предвиждаше и 30% от работата да бъде възложена на български подизпълнители.

Същото сега се очаква да бъде договорено и с американската компания „Уестингхаус“ по отношение на 7-ми блок. В случая обаче е нужно да се припомни, че американската компания на практика само „сглобява“ блоковете. Първоизточник на технологията са японската „Тошиба“ и корейските производители на ядрено оборудване. Всъщност в момента в Южна Корея се строи нов, модерен реактор тип AP 1200.

Така при строежа на 7-ми блок от „Уестингхаус“ не е много ясно кой точно носи отговорността за качеството на реактора и доколко той всъщност е американско производство или просто е сглобен от компании в САЩ.

Иван Хиновски обясни, че изграждането на AP 1000 се извършва на модулен принцип, което е предимство и означава, че за по-кратко време може да се построи реакторът. Частите се внасят готови и сглобени, което улеснява процеса по монтирането им. Те са снабдени и с добра електроника, така че българските инженери няма да имат много работа по подготовката за работа на блока, обясни още специалистът. Самата електроника всъщност е важна част за по-безопасната работа на реактора. Чрез нея се регулират голяма част от процесите, които изискват човешка намеса при руските реактори, обясни Хиновски. Новият блок всъщност няма да има нужда и толкова много персонал, какъвто в момента е необходими в 5-ти и 6-ти блок. Българските ядрени специалисти обаче ще трябва да се обучават на работата на AP 1000, защото нямат никакъв практически опит с оборудването.

В интервю за 3eNews главният изпълнителен директор на „Уестингхаус“ Дани Родерик обясни, че изграждането на AP 1000 у нас може да започне още през 2016 г. ако Агенцията за ядрено регулиране издаде лиценз за това. Ако това се случи, то 7-ми блок може да заработи до 2022 г. Сходни бяха и сроковете за изпълнение на АЕЦ „Белене“ - изграждането на реактора там трябваше да стане за 5 години. При Белене обаче трябваше да се изгражда изцяло нова електроразпределителна система, докато при АЕЦ „Козлодуй“ тя вече е построена и само трябва да се поддържа добре.

Пасивна и активна защита

„Уестингхаус“ изтъква като голямо предимсвто на своята технология пасивната защита на реакторите в случай на авария. При тази система операторът на блока не е необходимо да прави нищо в първите 24 часа от аварията като компютрите сами се опитват да локализират проблема и да предотвратят създаването на по-голяма авария. От компанията обаче не обясняват как ще се наложи на ядрените специалисти да овладяват реакциите в блока след като минат първите критични часове.  

При руската технология B-392 обаче има и съоръжение, което се изгражда под самия ядрен блок - уловител на стопилката. В случай на тежка авария може да улови и съхрани разтопеното ядро на реактора. Това съоръжение се предвиждаше да бъде изградено и на площадката на АЕЦ „Белене“. При руските енергоблокове обаче има и много активни системи за защита на реактора, докато „Уестингхаус“ наблягат повече на пасивната защита. Наличието и на активна система за защита при руските ВВЕР на практика дава възможност за увеличаване на безопасността на реакторите, припомнят специалистите. Малко след аварията в АЕЦ „Фукушима“ в българската централа дори закупиха допълнителен мобилен дизел-генератор, който да подава електроенергия в случай на авария и спиране на електричеството в цялата централа.

Неизвестности при цената

Проф. Янев обясни, че изгражданите за момента блокове AP 1000 се очаква да струва поне 13 млрд. долара. Това е цената на блоковете, строящи се в САЩ. При българския 7-ми блок този въпрос все още не е изяснен като именно в тази насока се водят преговорите между БЕХ и „Уестингхаус“.

Очаква се 70% от финансирането да бъде получено от американската „Ексимбанк“, обясни в началото на годината шефът на „Козлодуй“ Иван Генов. Средства за строежа може да даде и Японската банка за международно сътрудничество. За останалите 30% се очаква да се търси отделно финансиране. Намерението на българската страна е изграждането и експлоатацията да се извършат изцяло на търговски принцип и да се използва проектно финансиране. По този начин всъщност не се използват пари на данъкоплатците за изграждането на ядрената мощност.

Проф. Янев припомни, че американската „Ексимбанк“ по всяка вероятност ще даде банкови гаранции на други банки, които да осигурят синдикиран заем на „Уестингхаус“ за строителството на 7-ми блок. Но банката няма да помага за изграждането на блока извън дадената гаранция. „Ексимбанк“ отпуска евтини кредити, но са много прецизни и стриктни при договорите, обясни и Хиновски. Според него ако се стигне до строителство, ще се търси корпоративна гаранция от страна на АЕЦ „Козлодуй“ или БЕХ. Другият вариант е „Уестингхаус“ да придобие дял в новия блок и той да се откупува от АЕЦ „Козлодуй“ през годините на работа. По всяка вероятност 70% от нужните средства ще се вземат като заем от банки-кредитори. Другите 30% ще бъдат собствено финансиране на АЕЦ „Козлодуй“ или други кредити.

Държавата категорично заяви, че няма да се дават държавни гаранции за строителството на нов ядрен блок, нито пък ще има дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от него.

Има и трети вариант при финансирането на проекта - „strike price”, обясни още Хиновски. По думите му този метод се обсъжда се приложи във Великобритания, където също ще се строят за в бъдеще реактори AP 1000. При strike price се предвижда държавата да гарантира изкупните цени на електроенергията от централата, но на определени нива. Ако цената на свободния пазар на ток е по-висока, държавата не се намесва в приходите на централата. В случай, че цените на тока паднат под определени нива, то държавата ще дотира централата до определените нива на strike price, обясни Хиновски. Подобен метод в България трудно би заработил, поради липсата на свободен енергиен пазар, припомнят специалисти.

Мълчание за ядреното гориво

В момента страната ни не съхранява отработеното високорадиоактивно гориво. Остатъците от работата на блоковете в АЕЦ „Козлодуй“ се изнасят в Русия, където се съхраняват. Практиката обаче показва, че страната ни е единствената в Европа, която за момента се възползва от такива привилегии. Занапред никоя компания, строител на ядрени централи не предлага да извозва отработеното гориво, обясни Хиновски. Според него това ще се случи и със строителството на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ако пък той бъде AP 1000 означава, че ще се наложи касетите за ядреното гориво, и свежото, и отработеното, да се съхраняват на отделно място от руските пръти. Това означава нови съоръжения, които ще трябва да се строят в АЕЦ „Козлодуй“.

Страната ни все още няма и идея къде и как точно да бъде съхранено съоръжение за съхранение на високорадиоактивни отпадъци. Такива съоръжения се правят под земята като трябва да се гарантира, че те ще бъдат безопасни през следващите стотици години.

Трудности в диспечирането

Когато се изгради нова ядрена мощност тя трябва да работи максимално много поне 15 години, за да се възвърне направената в нея инсталация. Това за България означава нови 1000 MW базов товар, който трябва да се диспечира от Електроенергийния системен оператор. Това, заедно със сегашните 2000 MW енергия от 5-ти и 6-ти блок поставя в нелеко положение ЕСО. Основните проблеми идват през лятото, когато потреблението на ток през нощта пада и под 2000 MW, припомня Хиновски. Това на практика означава, че ще трябва да бъдат спирани от работа всички ТЕЦ-ове, както и да се ограничава работата на ВЕИ централите. Не е изключено да се наложи ограничение на работата и на някой от блоковете на АЕЦ-а, което не е добре за финансовия баланс на системата.

За подобни базови инвестиции са необходими и заместващи мощности. При българската електропреносна система в случай на проблем с работата на един ядрен блок автоматично трябва да се включи на максимум работата на ПАВЕЦ „Чаира“. Той трябва да има достатъчно количество вода, за да работи поне 8 часа – време необходимо „да се запали“ блок на някой ТЕЦ, който да компенсира спряното производство от АЕЦ „Козлодуй“. Подобни „маневри“ в енергийната система обаче струват много на държавната ЕСО, която плаща разходи за студен резерв. Никой специалист до момента не е обяснявал какво ще се случи ако от системата отпаднат 2000 MW базова мощност (например блокове 5 и 6) и как би се отразило това на потребителите.

Подобни въпроси трябва да бъдат добре анализирани и аргументирани в новата енергийна стратегия на страната. Защото тази хипотеза неминуемо води до дискусия дали ни е нужна допълнителна заместваща мощност, каквато може да бъде хидро-енергийната каскада „Горна Арда“. Трябва и добър анализ за потреблението на ток и как то ще се движи у нас в следващите 20-30 години, за да е ясно дали новата базова мощност 7-ми блок ще работи за вътрешния пазар или електроенергията от АЕЦ-а ще отива за страните от региона. В момента статистиката показва, че електроенергията от един нов ядрен блок би отивала предимно за износ. Дали така обаче ще стоят нещата и след 2015 г., когато редица термични централи у нас трябва да бъдат спрени заради екологични изисквания, трябва експертите да преценят.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари