България крета на ниска предавка по икономическата писта на Европа

Страната ни не просто е зависима от внос на газ, но е зависима от внос от монополен доставчик (Газпром) и няма възможност да внася от друг доставчик поради липса на инфраструктура и газопроводи, които да осигуряват алтернатива

Георги Ангелов

Анализ на Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество"*

Европейският двигател на конвергенцията не е спрял, дори и в лошите времена за европейската икономика. Бедните нови страни членки от Източна Европа успяват дори и в най-тежките времена за еврозоната да напредват. Това доказва, че конвергенцията не е просто временен резултат, а реално структурно постижение, което работи дори в лоши времена.

Някой би попитал „Какво значение има икономиката?“ Защо се занимаваме с нея, защо не се интересуваме само от качеството на живота в една страна? И ще е прав, поне до известна степен.

Наистина най-важното е постигането на жизнен стандарт, на високо качество на живот. Обаче историята ни показва, че добрият жизнен стандарт изисква и добра икономика. Без стабилна, просперираща и растяща икономика безработицата ще е висока, бедността и неравенството ще се увеличават, потреблението ще бъде ограничено, бюджетните възможности за финансиране на публични услуги ще се влошат, а в резултат ще се влошат и здравните и образователните постижения. С две думи - няма качествен живот без икономика.

Гърция е типичният пример – въпреки тежката икономическа криза, преди няколко години изглеждаше, че е възможно да се поддържа добър стандарт на живот в страната. Лоша икономика, но добро качество на живот. Гърция беше дори давана за пример, че икономиката няма значение, важно е как се живее. Да, обаче това не е устойчиво.

Потъваща икономика, рязко увеличение на безработицата, фалит на държавата и социалните системи – всичко това постепенно започва да се пренася върху индикаторите за качество на живота.

Само за последната година Гърция е загубила 5 процентни пункта от оценката си за качество на живота. С други думи, спадът в икономиката се пренася постепенно върху стандарта на живот, макар и с 1-2 години забавяне.

Именно затова е важно да се наблюдава икономиката внимателно. Това ни позволява да видим как се променя фундаментът, върху който се градят условията за живот в една страна. И това важи не само при влошаване, но и при подобрение.

Когато икономиката устойчиво се подобрява, тогава в крайна сметка и качеството на живот ще я последва, макар и с известно забавяне във времето. Икономиката е и измерител доколко работят реформите по отношение на качеството на управлението и институциите в една страна. Ако институциите се подобряват, в крайна сметка това ще даде резултат в по-добри икономически показатели.

Еврокризата през 2012-2013

След като през 2008 г. икономиката на еврозоната отчете голямо забавяне, а през 2009 г. – дълбока рецесия, през 2010 и 2011 г. ситуацията започна да се подобрява с икономически растеж от 2% и 1.6% съответно. Обаче, от края на 2011 г., както и през по-голямата част на 2012 и 2013 г. еврозоната беше изправена пред голямо изпитание – съмнението, че единната европейска валута може да загине.

Това съмнение във възможностите на Европа да противодейства на кризата (заедно с политическа нерешителност, оспорвани избори в ключови страни, смени на правителства и лидери) доведе не само до бягство на капитали и спад на еврото, но и до продължителна рецесия, обхванала много страни от еврозоната. Така, след световната финансова криза, Европа пострада от вътрешна финансова криза.

Това се вижда много ясно и в новото издание на Индекса на настигането и най-вече в тенденциите по отношение на икономиката. Повечето страни от еврозоната отчитат спад на показателите си (единствено Германия и Естония отчитат подобрено класиране през последната година).

Не е учудващо, че Гърция губи 7 места в класацията по икономика само за две години (от 2011 до 2013 г.), в същото положение е и Португалия, докато Кипър е по петите им със влошаване с 6 места в класацията и то само за една година. Следват Малта – влошаване с 4 места за две години, и Ирландия – с 3.

През последната година обаче Ирландия успява да спре потъването, тъй като решителните реформаторски мерки на тамошното правителство успяха да върнат икономиката към растеж, да стабилизират финансовата система и да поставят държавния дефицит и дълг под контрол. Ирландия стана първата страна в еврозоната, която успешно излезе от спасителната програма на ЕС и МВФ и вече успява да се справя със собствени сили, без да разчита на постоянни заеми. В този смисъл, запазването на оценката на Ирландия през 2013 спрямо 2012 г. е важна индикация, че страната вече не е в режим на световно падане и Индексът на настигането коректно улавя развитието.

Точно в обратното положение е Кипър, тъй като страната изпадна в тежка финансово-икономически криза точно през 2013 г. и цялото влошаване в класирането на тази страна се случва именно през последната година. Да припомним, че точно през 2013 г. най-големите банки в Кипър фалираха и тъй като страната и без това беше свръхзадлъжняла, тя не можеше да си позволи да ги спаси (а и самите банки бяха толкова огромни за размера на кипърската икономика, че беше невъзможно да бъдат спасени). Така бяха защитени само малките вложители, а останалите понесоха значителни загуби. В допълнение, за да се избегне паника и масово бягство на капитали, страната въведе капиталов контрол и ограничения върху разплащанията и тегленията, което повлия негативно на икономиката, както и на мястото на Кипър като офшорен център.

Настигането

Въпреки всички трудности на еврозоната, които се пренесоха и в нашия регион, трябва да отбележим, че новите страни членки се справят относително по-добре в тези трудни времена. Една-единствена нова страна членка е отчела влошаване на своето класиране през последната година и това е Словения.

С други думи, докато старите членки –особено тези от еврозоната – като цяло влошават икономическите си индикатори, при новите членки тенденцията е в обратна посока. Лидери са балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, но Вишеградската четворка също като цяло напредва (Полша, Чехия и Унгария се придвижват напред, докато Словакия остава на същото място).

Дори и най-зле представящите се нови страни членки като цяло нямат влошаване, а просто запазват същото класиране – България, Румъния, Хърватия, Словакия. Както споменахме, Словения е единственото изключение в групата на новите членки, но тя само подчертава постижението на региона.

Във всеки случай европейският двигател на конвергенцията не е спрял, дори и в лошите времена за европейската икономика. Бедните нови страни членки от Източна Европа успяват дори и в най-тежките времена за еврозоната да напредват.Те доказват, че конвергенцията не е просто временен резултат от лесните пари и балона на изкуствения просперитет преди кризата, а реално структурно постижение, което работи дори в лоши времена.

Няколко нови страни членки вече изпреварват по икономически индикатори стари страни членки – например, Чехия вече е по-богата от Португалия, а Словакия – от Гърция. Съвсем скоро, когато излязат новите данни на Евростат за 2013 г., вероятно още поне 1-2 нови страни членки ще изпреварят Гърция и/или Португалия, а Чехия има шанс скоро да надмине по доходи Кипър.

Разбира се, в добрата новина има и негативна нотка, защото именно най-изостаналите страни по отношението на индикатора за икономика (България, Румъния и Хърватия) не успяват да отбележат напредък през последната една година. Но и те не са съвсем спрели – оценката и на тези страни се подобрява спрямо 2011 г. с 1 до 2 процентни точки.

Практически, цяла нова Европа свети в зелено по отношение на подобрение в оценката за икономиката спрямо 2011 г., отново с единственото изключение на малка Словения, която е потисната от тежестта на проблемна банкова система, губещи държавни предприятия и неефективно бюджетно харчене.

Бедните нови страни членки от Източна Европа успяват дори и в най-тежките времена за еврозоната да напредват. По-слабите резултати на България, Румъния и Хърватия не са изцяло учудващи – особено като имаме предвид, че тези страни са в дъното и по отношение на институционалните индикатори (за управление и демокрация). Няма да направим откритие, ако заключим, че настигането се случва при наличие на съответните вътрешни условия, т.е. реформи, които осигуряват добра среда за икономическо развитие.

Фокус енергетика

Ако използваме популярната напоследък тема за енергетиката и енергийната зависимост, можем доста ясно да покажем какво различава реформаторските страни, които подобряват институциите си, от пасивните – като България, например.

И балтийските страни, и България, и други страни от ЕС са зависими от вноса на природен газ. Всъщност, повечето страни в ЕС са изцяло или частично зависими от внос на природен газ, вкл. Испания, Португалия, Австрия, Германия, Франция, Белгия и пр.

С други думи, повечето страни имат един и същ проблем. Това е приликата. Разликата е в това как те решават този проблем.

Данните показват, че България има едни от най-високите доставни цени на природен газ в ЕС, докато други страни – макар също зависими от вноса – имат далеч по-ниски ценови равнища. Да кажем, цената на природната газ в България е с 20-25% по-висока, отколкото в Австрия, Белгия, Испания и Португалия според най-новите данни на Европейската комисия.

Как се получава тази разлика?

Всъщност, отговорът е сравнително прост. В много страни от ЕС има зависимост от внос, но не от един доставчик. Т.е. България не просто е зависима от внос, но е зависима от внос от монополен доставчик (Газпром) и няма възможност да внася от друг доставчик поради липса на инфраструктура и газопроводи, които да осигуряват алтернатива.

В повечето страни от ЕС зависимостта от внос е ограничена, тъй като много доставчици на газ се конкурират да предлагат газ – и този конкурентен сблъсък води до спад на ценовите равнища. В Европа има внос на газ не само от Русия, но и от Норвегия и Алжир, има собствено производство (Холандия, Дания и Англия), също така има и внос от други износители по море чрез терминали за втечнен газ.

Очевидно е, че при наличие на желание, за последните десетилетия (и дори за последните години) и България можеше да изгради съответната инфраструктура, която да позволява достъп до алтернативни доставки. Това така и не се случи тук, макар че се случи в повечето от останалите страни.

В ЕС масово се инвестира в терминали за втечнен газ, които дават възможност дори на изцяло зависими от Русия страни (като балтийските) да започнат алтернативни доставки (първият такъв терминал е почти готов).

България не се е включила в такъв проект, нито има газопровод, по който да получава такъв газ. Дори проекти с осигурено финансиране отпреди 5 години – като връзката с Румъния или Гърция – са изключително забавени, а други са още на фаза преговори. В крайна сметка, след поредната криза между Украйна и Русия ЕС вероятно ще принуди и България да ускори съответните инфраструктурни проекти и в резултат различията в цените между отделните страни от ЕС постепенно ще намалеят, а страната ни ще има реална алтернатива.

Къде е разликата обаче? Едни страни вече са се справили с този проблем и черпят ползите от това, а други – като България – ще се справят с голямо забавяне и само под външен натиск.

Така е и с много други реформи. Не е учудващо, тогава, че някои страни се движат напред с реформите и забогатяват бързо, докато България е на опашката.

 

* Материалът е публикуван в изданието Politiki.bg на Институт „Отворено общество“

* С изследването „Индекс на настигането“ може да се запознаете на http://thecatchupindex.eu/TheCatchUpIndex/

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Пламен Денчев
    Жизненият стандарт на една нация е в пряка зависимост от икономическото и политическо и развитие. Всяка държава има своите икономически възходи и спадове, въпросът е дали се запазват основните стълбове, които гарантират стабилитет и гаранции за излизане от кризата. Ако се разходите в Гърция ще забележите мърлявите черти на кризата.Независимо от това, от десет работници девет са чужденци и поне двама са българи. По бедните и новите държави членки на ЕС имат своите специфични проблеми но се развиват в съответствие на общоприетите за съюза правила. Какво правим ние? Не уважаваме и не оптимизираме това, което имаме. Всеки ден променяме правилата на играта и унищожаваме малкото което е направено в материалната сфера, не дай боже, това да е външна инвестиция. Допускаме големи компромиси в законността и от там до посредствено и нискокачествено производство и услуги. Малко за енергетиката: Повече от 40 години България доставя почти всичкият природен газ от Русия. Газопроводите са изградени през Социализма на напълно пазарен принцип, по капиталистически, с наше акционерно участие и външно кредитиране. След трансформиране на външния дълг ние загубихме своите пазарни позиции за доставка на природен газ като партньори на Руската страна и потънахме в неясни и съмнителни търговски отношения. Кой ни е виновен? За 25 години не успяхме да построим нито една алтернативна връзка за доставка на природен газ, нито една завършена концесия за добив на природен газ, което говори за некадърност и продажничество. Вътрешната търговия няма нищо общо с пазарните правила за доставка на газ до крайните потребители. България е на последно място в развитието на свободния пазар на електроенергия в ЕС и в Балканския регион. В България за пореден път се отлага създаването на енергийна борса, Румъния и Словения се конкурират за организиране на регионални борси. Стартира парадоксаленн пазар на балансираща енергия с административно определяне на цените на балансиращата енергия. Продължава да се твърди, че свободния пазар ще доведе до по високи цени. Възможно ли е това, когато предлагането на електроенергия е по високо от търсенето на вътрешния пазар, поради наличието на свръхпроизводство. Води се война с Електроразпределителните компании, в резултат на това, най голямата частна компания Е.ОН разбра, че не може да прилага германските стандарти и продаде компанията на световно неизвестната Енерго Про. ЧЕЗ са принудени да вземат трудни решения за ТЕЦ Варна защото не получиха подкрепа от държавата за изграждане на нов енергиен блок на природен газ. ЕВН изградиха единствената топлофикационна централа на когенерация за последните 25 години и заявиха намерение да инвестират в проекта Горна Арда, резултатът беше камъни по офиса на централата. АЕЦ Белене. Притежавахме един реактор 1000МВт. който беше продаден за "жълти стотинки". Поръчахме си два нови руски реактора, след това се отказахме и от тях за което ни съдят. Сега ще си поръчваме нов реактор от Уестингхаус. В Чехия работи ядрената централа Темелин, която по проект е близнак на АЕЦ Белене, с руски реактори и оборудване на Уестингхаус. Никоя държава не си е решила проблемите с хвърлянето на камъни и яйца. Нямам нищо против протестите, когато има сериозни проблеми, но съм против режисьорите и клакьорите, кито защитават частни а не обществени интереси.
    Напиши отговор