НАЧАЛО » анализи

Европейските институции ще следят всяко евро, инвестирано в България, за риска от корупция

Информационната система за управлениe на средствата ИСУН губи смисълa за прозрачност на процедурите, тъй като информацията в нея не е систематизирана.

fb
3E news
fb
29-03-2021 03:03:49
fb

За ефективното усвояване на оперативните програми, за пропуските и новите възможности за финансиране, за Механизма за възстановяване и националния План за възстановяване и устойчивост, за Справедливия преход и начина, по който да се случи по най-добрия за заетите във въглищните региони начин, за Европейския зелен пакт и предизвикателствата за България, разговаряме с Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Тя е представител на национална партия Българска социалистическа партия (БСП). Като депутат в Европейския парламент тя членува в Комисия по бюджетен контрол (CONT), Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Комисия по регионално развитие (REGI). С приетата от ЕП резолюция през октомври 2020 г. за върховенството на закона става ясно, че в България има корупционни злопотреби в усвояването на еврофондовете, затова всяко едно евро инвестирано в България, ще се следи за риска от корупция, коментира евродепутатът пред 3eNews. 

България може да се възползва  от 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми от фонда „Следващо поколение ЕС“. Средствата ще се отпускат само и единствено след одобряването на Националния план за възстановяваяне и устойчивост. Средствата са достъпни, а не се полагат на държавите членки, т.е. ако представената национална стратегия не отговаря на изброените критерии, тя няма да получи максималното възможно финансиране, каза още евродепутатът.

България да включи газ и водород за производство на електрическа енергия в сегашните ТЕЦ. Планът за възстановяване и устойчивост трябва да покаже амбициозен план за инвестиции в социалното и професионално развитие на хората в най-засегнатите региони от енергийния преход. Промените в сектор енергетика към момента са по-скоро от административен характер.

 

Г-жо Пенкова, каква е финансовата оценка за изпълнението на оперативните програми на България? Какво показват данните, къде сме спрямо другите страни по ефективно изразходване на средствата?

В Комисията по регионално развитие в Европейския парламент редовно получаваме  доклади за състоянието на изпълнение на нетните плащания по структурните и инвестиционните фондове. Данните в последния доклад, който получихме, са валидни към 28 февруари 2021 г. и се отнасят за изминалия програмен период 2014 - 2020 г. В него виждаме, че за този период България е имала възможност да използва 9,974 млрд. евро, но всъщност направените нетни плащания към нас са били в размер на 5,279 млрд. евро. Това е около 53% усвояемост на средствата. Общото ниво за целия ЕС за този период е изчислено на 58%. Въпреки че се справяме малко по-добре от страни като Унгария (46%), Словакия (48%), в Испания (50%), все пак сме доста по-назад от отличниците като Финландия (84%) и Ирландия (81%).

За съжаление, ефективността на изразходването на средствата е нещо коренно различно от усвояемостта. И по скоро тук има сериозен проблем в България, както по отношение на бенефициентите, така и по отношение на корупционните злоупотреби. С резолюцията относно върховенството на закона и основните права в България, приета от ЕП през октомври 2020 г. , европейските институции дадоха ясен знак, че тези злоупотреби са видни и чрез допълнителен контрол ще се направи всичко възможно те да бъдат прекратени. Всяко едно евро инвестирано в България, ще се следи за риска от корупция.

В началото на годината изпратих въпрос до Европейската комисия за това дали са налични данни за изпълнителите на отделните обществени поръчки по европроектите. Предвид структурата на европейските фондове, големите бенефициенти са държавните агенции, компании и местните общини. В обществото има впечатление, че реалните изпълнители и подизпълнители на повечето проекти са едни и същи. Управляващите заявяват, че информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020) е напълно прозрачна и предоставя, по лесен и достъпен начин, цялата информация по всички проекти. В отговора, който получих от Европейската комисия беше констатирано, че въпреки че информацията по отделните проекти е налична, тя не е систематизирана. Подобно проучване трябва да се прави на ръка за всеки един проект по отделно. Това всъщност обезсмисля наличието на подобна система и не позволява да се проследи дали ефективно се изразходват средствата, които получаваме от ЕС.

Какви са дебатите по новите програми, за които и Вие имате пряко наблюдение? Кои са все още отворените въпроси?

Въпреки грандиозните инфраструктурни проекти, които се реализират в страната ни, не наблюдаваме сериозно повишение на жизнения стандарт на мнозинството от българските граждани. Следващото правителство трябва да се фокусира именно в засилване на ефективността и дългосрочната възвръщаемост на инвестициите, подкрепени от европейските фондове. През следващия програмен период – 2021-2027, ще имаме възможност да използваме почти 30 млрд. евро през различните фондове и програми за финансиране. С приемането на следващия дългосрочен бюджет и фонда „Следващо поколение ЕС“, България може да има достъп до безпрецедентен финансов ресурс за развитие и  инвестиции за социално и икономическо възстановяване след COVID кризата.

За да се получат тези средства, държавите трябва да представят стратегии, показващи как финансирането ще се използва за конкретни проекти, подпомагащи цифровизацията, иновациите и прехода към по-чиста и зелена икономика. Допълнително условие за отпускането на средствата ще е спазването на върховенството на закона в отделните страни членки.

Една от важните теми по преговорите на ЕК, ЕП и Европейския съвет е Европейския зелен пакт? Ще има ли консенсус за 55% намаляване на емисиите до 2030 година и нетното количество ли ще се взема предвид и какво означава това за България и българската икономика?

Европейският зелен пакт е продължение на дългогодишните усилия на страните членки да „изградят“ по-чиста околна среда и по-устойчива икономика в ЕС. На заседанието на съвета през декември 2020 г.  лидерите на държавите се съгласиха, че за да се постигне целта за климатична неутралност до 2050 г., към 2030 трябва да намалим вредните си емисии с 55% спрямо нивата от 1990 г. По всичко изглежда, че това решение вероятно ще бъде финализирано.

От своите срещи и разговори с представители на индустрията в България оставам с впечатлението, че браншът като цяло е много по-добре запознат с технологиите, целите и начина на постигането им, отколкото държавните регулатори. За разлика от правителството, бизнесът има разработени ясни планове за преструктуриране на производствата.  И немалко компании вече са започнали активно да ги прилагат.

За съжаление виждаме, че при изготвянето на Националния план за възстановяване и устойчивост, тази толкова важна сфера - дългосрочното планиране на икономиката ни, правителството не се допитва и вслушва в препоръките на бизнеса. След прехода през последните 30 г. от тежка индустриална икономика към икономика на услугите, България вече драстично е намалила отделяните вредни емисии спрямо 1990 г. Следователно средносрочните цели за намаляване на емисиите няма да имат драматичен негативен ефект върху икономическата активност и заетостта.

Как средствата по Механизма за възстановяване ще помогнат в трансформацията и кои са подводните камъни пред нас спрямо другите страни членки?

Механизмът за възстановяване и устойчивост или пакета „Следващо поколение ЕС“ е на стойност 750 млрд. евро. Той трябва да подпомогне възстановяването на европейската икономика след кризата от COVID-19. Той предлага заеми и безвъзмездни грантове на държавите членки. Максималният финансов пакет, от който България може да се възползва от фонда „Следващо поколение ЕС“, са около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.

Ако бъдат използвани правилно, тези средства могат да помогнат за възвръщане на нивата на икономическата активност отпреди кризата и дори да поставят основата на бъдещ растеж. За да се случи това, те трябва да бъдат инвестирани целесъобразно, а не да потънат в близки до властта фирми, които да злоупотребят с тях. За разлика от досегашния модел на финансиране, отсега нататък Европейската комисия ще отпуска тези средства на база на предварително одобрени планове за възстановяване. Те трябва да представят конкретни реформи. Финансиране ще получават единствено проекти, които отговарят на основните приоритети на ЕС за следващите десетилетия - по-зелена и дигитална икономика.

Средствата ще се отпускат само и единствено след одобряването на националните планове. Важно е да се отбележи, че тези средства са достъпни, а не се полагат на държавите членки, т.е. ако представената национална стратегия не отговаря на изброените критерии, тя няма да получи максималното възможно финансиране.

Как оценявате нашия План за възстановяване и устойчивост, той не предвижда сериозни възможности за акумулиране на допълнително финансиране? Най-голямо е финансирането за саниране на сгради, жилищни, публични, части, ефективен ли е този подход?

За да бъдат одобрени националните планове от страна на европейските институции, те трябва да залагат на проекти спрямо приоритетите на ЕС, а именно зелена икономика, технологии и иновации, цифровизация. Ограничавайки разбирането за зелена и устойчива икономика до санирането на сгради, е меко казано несериозно.

Българското правителство предложи първия вариант на плана през ноември 2020 г. и той претърпя сериозни критики по време на публичните дискусии в рамките на две седмици. Беше подходено административно и не бяха проведени консултации с браншовите организации. Изпратени бяха над 40 писма с адекватни препоръки от редица български синдикални, браншови и индустриални организации. За референция, подобни консултации в Германия например, започнаха още през юли 2020г., за да може държавата да представи адекватен план шест месеца по-късно – в  края на 2020 г..

Втората версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, който България предложи в началото на годината, все още не използва напълно потенциала на средствата, до които бихме имали достъп. В него трябваше да се заложат конкретни проекти за модернизация на българската енергийна система. Можеше да се предложат инфраструктурни проекти за трансформацията на енергийния комплекс „Марица Изток“, включително за използването на газ и водород за производство на електрическа енергия в сегашните ТЕЦ-ове. За съжаление предложените промени за сектор енергетика са по-скоро от административен характер.

Освен в технически проекти, трябва да използваме тази възможност и да покажем амбициозен план за развитие на нашия национален и човешки потенциал. Трябва да се инвестира в социалното и професионално развитие на хората в най-засегнатите региони от енергийния преход, а не просто в ремонти, изолации и саниране на сгради.

Планът предвижда отпускане на 4000 лева или 50% финансиране за изграждане на фотоволтаични централи и до 8000 лева (100% финансиране) за най-бедните? Как трябва да се стимулира изграждането на ВЕИ от домакинства и от бизнес?

Това определено е крачка в правилната посока, но съвсем не е достатъчно. За да можем да изградим наистина устойчива енергийна мрежа в страната, трябва да сме наясно с нуждите, които ще изпитваме в бъдеще. Трябва да знаем на какви базови мощности ще разчитаме.

Освен административните реформи и либерализирането на пазара на електричество, трябва да инвестираме и в нови електропреносни мрежи. Няма как с остаряла свързваща инфраструктура да се опитваме да създадем модерна енергийна система. Предвид навлизането на ВЕИ-технологиите, в целия свят се наблюдават процеси към намаляване на централизацията в енергетиката. Посоката в дългосрочен план ще бъде към по-локални мрежи за производство и консумация. Планирането трябва да бъде насочено в тази посока.

Как да се насърчи кръговата икономика и трансформацията, как да бъде предвидено финансирането на нови технологии по плана и по оперативните програми?

За съжаление, в България кръговата икономика се разглежда главно като стратегия за рециклиране или управление на отпадъците. Всъщност кръговата икономика е сред основните екологични политики, насърчавани от ЕС през последните години. Това е цялостен модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците от производството и консумацията. Няма как да постигнем по-екологична и природосъобразна икономика, ако не променим начина си на потребление и технологиите, по които създаваме своите продукти.

Цялата неяснота и неразбирането на европейските политики в този ресор в България имат конкретни и практически последици. Въпреки нарастващото търсене на екологични продукти както в цяла Европа, така и в България, бизнесът се въздържа от инвестиции. Това възпрепятства и създаването на нови работни места. Трябва да използваме средствата, до които ще имаме достъп за възстановяване и устойчивост, за да инвестираме именно в подобни проекти.

За съжаление, тези проекти не са сред приоритетните в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Това е поредната пропиляна възможност, с която можеше да бъде подпомогнат наистина ефективно българския бизнес в създаването на по-сигурен и устойчив икономически растеж.

Процесът на дигитализация у нас е много бавен и електронното управление е далеч от реалността, как да следваме европейските примери. Какво трябва да се случи да изградим едно работещо електронно управление, социални услуги, здравеопазване?

Електронното правителство представя нов и иновативен подход за справяне с традиционните проблеми при използването на държавни и административни услуги. То използва максимално възможностите на цифровите технологии и интернет пространството. Електронното правителство трябва да предоставя обществени услуги, улеснявайки гражданите и бизнеса. Това включва много повече от изграждане на определен уеб сайт, който да предоставя достъп до обществени услуги. Всъщност, това е инфраструктурата, която правителствата трябва да изграждат с цел трансформиране на начина, по който изпълняват задълженията си.

Преките ефекти от електронното управление включват по-висока ефективност на разходите в държавните и обществени сфери. Резултатът би бил значителни спестявания в области като обществени поръчки и събиране на данъци. Ефективното електронно управление осигурява непрекъснат контакт с гражданите, особено с онези, които живеят в отдалечени или по-малко населени райони. За да се постигне целта за ефективно и правилно работещо електронно управление, включващо осигуряване на граждански достъп до всички социални услуги, правителството трябва да използва възможностите, които българската инфраструктура по информационни технологии може да предложи.

Цифровизацията е неизменна част от живота на всички граждани и ще продължава да променя начина ни на живот. България разполага с голям обем от квалифицирани кадри, които могат да осъществят лесен преход към електронно управление. Това ще бъде в огромна полза на гражданите и бизнеса. Отговорните за прилагането на един такъв проект обаче е нужно да имат ясен план и дългосрочни цели, за да може България да настигне останалите държави от ЕС в тази сфера. Един ярък пример за правилното и ефективното прилагане на електронно управление може да се даде с Естония. Започвайки постепенно още от 1994 г. Естония успява да изгради ефективна, сигурна и прозрачна система, където 99% от държавните услуги са онлайн. Освен за гражданите, тези улеснения работят и за подобряване на бизнес средата, която допринася за покачването на икономическия просперитет.

Какви са още неясните въпроси на европейско ниво по Механизма за справедлив преход, които касаят и България? Възможна ли е промяна във въглищните региони и как да се намери социално поносимата цена на този преход, колко време реално ще отнеме?

Механизмът за справедлив преход цели подпомагане на регионите, които ще бъдат засегнати от намалението на вредните емисии и преструктурирането на замърсяващите производства. В България това ще се отрази най-вече на Маришкия басейн и регионите, ангажирани в процеса по производство на електроенергия от ТЕЦ-ове. Страната ни ще има възможност за финансиране в размер на 1,178 млрд. евро. Разпределението ще се базира на ясни териториални планове, които ще покажат въздействието в отделните региони. В момента се изготвят планове за 3 региона на България - Стара Загора, Кюстендил и Перник. За още 5 региона предстои изготвянето на такива планове. В резултат на това все още няма яснота какви ще бъдат последствията от тази трансформация. Колкото и голяма да изглежда сумата - 1, 178 млрд. евро, няма как да компенсира препитанието на всички заети в сектора в тези региони. Именно за това средствата трябва да бъдат инвестирани в програми за преквалификация. Трябва да се предоставят възможности за заетост след това и хората трябва да са наистина подготвени да се възползват от тях.

Най-важното е България да има ясен план за действие и да се знае в близко и средносрочно бъдеще как ще се развива въглищната енергетика. Липсата на яснота и предвидимост е основният проблем пред заетите в сектора. Въпросът е как да използваме най-ефективно наличните ресурси, за да предотвратим социалните проблеми при този неизбежен преход.

Как да се вкара този процес и в оперативна програма „Региони в растеж“?

В момента има застъпване между стария и новия програмен период и програмите за периода 2021-2027 са в процес на изготвяне. В началото на април започват обществени консултации по проекта на Програмата за развитие на регионите, която трябва да е гръбнакът на този процес. Според първоначалното предложение, единият от приоритетите на програмата е именно справедливият енергиен преход.  

Предложението включва малко над 3 млрд. лв. От тях 2,3 млрд. лв. представляват безвъзмездна финансова помощ по линия на Фонда за справедлив преход.  Предвидени са и 795 млн. лв. национален принос. За съжаление, все още не знаем по какво предназначение ще отидат тези средства, защото те трябва да финансират сферите, които трябва да бъдат идентифицирани в отделните териториални планове за справедлив преход, които все още не са готови. Въпреки че има индикации, че общо 11 области на страната могат да се възползват от това финансиране, за момента само Перник,  Кюстендил и Стара Загора са одобрени от Европейката комисия.

Българското правителство трябва да се опита да разшири максимално обхвата на прилагане на това подпомагане, за да не изолира отделни региони. Трябва да сме сигурни, че нито един гражданин няма да бъде изоставен. Необходима е ясна стратегия за използването на тези средства, като фокусът не трябва да минава просто през нива на усвояване.

България има възможност да инвестира тези средства в преструктуриране на своята икономика, така че да отговори на нуждите на следващите поколения, а именно зелената икономика. Трябва да сме дръзки в своите планове и да инвестираме в нашите граждани, за да възвърнем доверието им в институциите.

Цветелина Пенкова
евродепутат
ЕП
оперативни програми
Механизъм за устойчивост
фонд Следващо поколение ЕС
План за възстановяване и устойчивост
справедлив преход
енергетика
ВЕ
енергиен преход
По статията работи:

Рая Лечева