Виена превръща изоставено летище в град на бъдещето

Директор на Aspern Smart City Research разказва как работи „живата лаборатория“ за устойчиво развитие на градовете – новият виенски квартал Seestadt Aspern, Siemens е основен технологичен партньор на проекта

Икономика / Технологии
3E news
1122
article picture alt description

Как интелигентните технологии могат да превърнат едно изоставено летище в град на бъдещето. За това разказа Георг Памер, управляващ директор на Aspern Smart City Research, по време на събитието Knowledge City, който се проведе миналата седмица в София, съобщиха от Siemens.

Новоизграждащият се квартал на Виена, наречен Seestadt Aspern, е „жива“ лаборатория, в която се тестват последните технологични разработки, свързани с бъдеще на енергийните системи, интелигентите сгради и градската среда. В най-иновативния проект за устойчиво градско развитие в Европа, организацията Aspern Smart City Research, в която участват Siemens като единствен индустриален партньор заедно с общински структури и местни енергийни оператори, проучва как умните енергийни системи и сгради работят заедно в рамките на една адаптираща се, гъвкава екосистема.

В презентацията си Георг Памер посочи, че новият район има обща площ от 240 хектара, от които 50% ще са зелени и свободни пространства. „На мястото на изоставено летище от края на 50-те години, което се набира до границата в близост до Братислава, благодарение на джойнт венчър се изгради съвременен квартал на Виена, с перспектива в него да живеят 25 хил. души, за които да има 20 хил. работни места ", изтъкна Памер.

По думите му изследователският проект е съсредоточен върху няколко основни компонента. Първият от тях са умните сгради, които се адаптират към нуждите на обитателите си. Вторият са интелигентните енергийни мрежи, които осигуряват надеждна и изгодна електрическа енергия, а третият са иновативните информационни и комуникационни технологии, които позволяват на всички системи да комуникират една с друга и да обменят информация. По този начин се осигурява интегрирано управление и постигане на заложените енергийни цели.

Четвъртият, много важен елемент, са потребителите, които участват в проекта. В жилища в някои от сградите са монтирани сензори, които измерват температурата, влажността на въздуха и стойностите на потреблението на вода, отопление и електроенергия и подават информация в реално време. Тези данни се допълват от информация от термопомпи, соларни инсталации и акумулаторни батерии. Метеорологични сензори отчитат актуалната сила на вятъра и слънчевото лъчение. Следи се и за качеството на въздуха, както и за всички други релевантни параметри, осигурявайки непрекъснат поток от информация, на базата на която след обобщаване и анализи могат да бъдат направени изводи за оптимизиране на енергийната ефективност и намаляване на вредните емисии.

По думите на Памер по време на първата фаза на проекта – от 2013-та до 2018-та г., е трябвало да бъдат дефинирани и тествани подходящи технологични концепции и решения. Във втората фаза – от 2019-та до 2024-та, резултатите следва да бъдат интегрирани в работещи концепции и към тях да се добавят и други важни елементи като електрическа мобилност и решения за съхранение на енергия. Целта е да се оптимизират още повече енергийните разходи и да се намали допълнително екологичния отпечатък в градските ареали.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Технологии:

Предишна
Следваща