Клетвата на Байдън: Евродепутатите се надяват на нова ера в трансатлантическите връзки

Депутатите в Европейския парламент обсъдиха днес встъпването в длъжност на Джо Байдън като нов президент на САЩ и политическата ситуация в страната, с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съобщи пресслужбата на ЕП.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел откри дебата, като заяви: „Днес е възможност за обновяване на нашите трансатлантически отношения, които пострадаха значително през последните четири години. През това време светът стана по-сложен, по-нестабилен и по-непредсказуем. Повече от всякога това означава, че ние, европейците, трябва твърдо да поемем съдбата си в свои ръце, за да защитим нашите интереси и да насърчим нашите ценности. Заедно със САЩ трябва да бъдем фундаментът на основания на правила международен ред, като работим за мира, сигурността, просперитета, свободата, правата на човека и равенството между половете.“

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен продължи: „Сега Европа има приятел в Белия дом и е готова за нов старт с най-стария си и най-надежден партньор. Трябва да настояваме за глобални промени въз основа на общи ценности“, демокрацията, изменението на климата, справянето с пандемията и цифровизацията. Като се позова на обсадата на Капитолия, организирана онлайн, както и на словото на омразата и дезинформацията, разпространявани чрез социалните медии, Фон дер Лайен призова за сътрудничество със САЩ за регулиране на технологичните гиганти. „Абсолютната политическа сила на интернет гигантите трябва да бъде ограничена“, тъй като тяхното поведение трябва да бъде продиктувано от закони, а не от „произволни решения, взети от главен изпълнителен директор в Силиконовата долина“, заяви тя.

Регулиране на технологичните гиганти, борба с популизма, справяне с общите предизвикателства

Манфред Вебер (ЕНП, Германия) подчерта, че „днес е ден на надежда. Четири години на разделение на обществото вече са зад нас“. Той добави, че не сме в състояние да даваме уроци на САЩ, тъй като Европа има същите проблеми. „Социалните медии подсилват екстремистките позиции. Големите технологични компании се нуждаят от ясни правила — те трябва да служат на обществото“. Важно е също така да се обърне сериозно внимание на опасенията на избирателите на Тръмп, заяви Вебер. „Защитата на границите не е екстремизъм. Нека да защитим нашите общи ценности и институции заедно“, заключи той.

„Пренебрегването на проблема на неравенството бе в основата на някои от най-дълбоките промени от последните няколко години, като Брекзит и тръмпизма, заяви Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания), като отбеляза, че всички демокрации, дори и най-силните, са уязвими. Ужасяващите сцени от нападението срещу Капитолия доказват, че „трябва да се борим срещу дезинформацията“. В заключение тя заяви, че друго общо предизвикателство между ЕС и САЩ е възстановяването на многостранната система и гарантирането на спазването на правилата и уважението към демократичните институции.

„Нападението над Капитолия има разпознаваеми корени“, заяви Дачиан Чолош (Renew, Румъния). „Популизмът, преследването на индивидуални интереси по време на заемането на публична длъжност, поляризацията и големите лъжи бяха формирани и разпространявани от най-висшата служба в страната. Никоя демокрация в света не е защитена от тези опасности“, каза той. Днешният ден представлява „възможност, която не можем да пропуснем. Трябва да затегнем ръкавите си и да променим нашето партньорство (...) и да намерим обща визия за това как да се справим с общите предизвикателства“, като например намаляване на напрежението в търговията, борбата с изменението на климата и подхода към цифровите гиганти, добави той.

Жером Ривиер (ИД, Франция) заяви, че нападението срещу храма на демокрацията в САЩ е непростимо. Той осъди факта, че почти всички социални медии са блокирали демократично избран президент, който все още е на длъжност, нарушавайки основния демократичен принцип на свободата на изразяване. Той заяви, че поражението на Доналд Тръмп не променя политическата програма на САЩ, „която е да доминира хората по света“.

Ска Келер (Зелените/ЕСА) призова за защита на основните свободи и върховенство на закона. Събитията на Капитолия бяха пряк резултат от насърчаването от страна на Тръмп и „четири години ежедневни лъжи и презрение към фактите“. Защитена ли е Европа от популизъм и демагози, от дезинформация и атаки срещу върховенството на закона, попита тя, посочвайки кампанията за Брекзит, „изпълнена с явни лъжи и фалшиви обещания“, „невероятното пренебрежение на полското правителство към правата на жените върху собствените им тела“, и „системното разрушаване на Виктор Орбан на върховенството на закона в Унгария ”.

Дерк Ян Епинк (ЕКР, Нидерландия) предупреди срещу заглушаването на публичния дебат от технологичните гиганти или политици, признавайки, че „големите технологични компании злоупотребяват с доминиращата си позиция. Силата им трябва да бъде разбита”. Но докато демократите могат да бъдат „травматизирани след четири години Тръмп, [...] новите действащи лица трябва да се въздържат от криминализиране на несъгласието. Задаването на неудобни въпроси е в сърцевината на демокрацията“, добави той.

Мартин Ширдеван (Левица, Германия) заяви, че четири години управление на Тръмп са подкопали доверието в демокрацията, което трябва да бъде възстановено и укрепено. Новият президент на САЩ също трябва да даде знак за нов старт в трансатлантическите отношения, добави той, подчертавайки, че за неговата група исканията са ясни: връщане към мултилатерализма, общата политика, която е ангажирана с климатичните действия и съвместна работа за мирен световен ред.

Можете да гледате дебата  тук (20.01.2021)

Какво обеща Джо Байдън предизборно:

Климатичните промени
Байдън обещава да върне САЩ в Парижкото споразумение за климата, което страната напусна през управлението на Тръмп (2017 г.), и да забрани добива на газ чрез хидравлично разбиване на шистовите пластове в нови находища. Той предвижда да инвестира за 4 години 2 трилиона долара в екологично чисти енергоизточници, да изведе САЩ на челни позиции на пазара за електромобили, изцяло да се откаже от въглеродните емисии до 2035 г., а до 2050 г. да постигне нулеви емисии.

Борба с КОВИД-19
Байдън смята да въведе безплатно общонационално тестване за коронавируса и проследяване на контактите, юридически да задължи всички граждани да носят маски с цел да се предотврати разпространението на новия патоген. Според него контролът по спазването на тези мерки трябва да е функция на федералните, а не на щатските власти. Той е готов повторно да затвори икономиката на страната, ако това бъде нужно за спиране на пандемията.

Промишленост, инфраструктура, данъци
Джо Байдън се обявява за връщане на производството на територията на САЩ. Неговият план "Купувай американското" предлага да се отпуснат 400 милиарда долара за насърчаване на промишлеността и 300 милиарда долара за изследвания и разработка на нови технологии, включително електромобили и мрежи 5 Джи. Според различни оценки при осъществяването на този план ще бъдат създадени над 1 милион работни места.
По време на изборната кампания той заяви, че "ще настоява корпорациите и най-богатите американци да платят своя справедлив дял". Той смята по-специално да вдигне корпоративния данък от 21 на 28 процента, максималния данък върху дохода от 37 на 39,6 процента и да не увеличава данъците за граждани, печелещи под 400 000 долара годишно.

Миграционна политика
Програмата на Байдън предвижда "хуманна миграционна политика", по-специално облекчена процедура за получаване на гражданство за 12 милиона нелегални имигранти и връщане на програмата, защитаваща от депортиране децата на имигранти (приета през 2012 и отменена през 2017 г.). Той смята да предостави на тези деца правото да получават федерална помощ в сферите на здравеопазването и образованието. Предлага да се увеличи годишният таван за прием на бежанци от 15 000 на 125 000, да се премахнат центровете за настаняване на нелегални имигранти и в течение на 4 години да се отпуснат 4 милиарда долара като помощи за страните от Централна Америка, откъдето идва основният приток от бежанци в САЩ. Освен това заяви, че ще спре изграждането на стената по границата с Мексико.

Здравеопазване
След встъпването си в длъжност Байдън обещава реформи, разширяващи обхвата и достъпността на медицинските грижи. Той подкрепя програмата за задължително медицинско осигуряване на всички граждани на САЩ, приета от администрацията на Барак Обама през 2010 г. (известна като "Обамакеър" и влязла в сила през 2014 г.), и смята да поправи някои пропуски в нея. Той планира да намали минималната възраст за получаване на медицинска застраховка за хора в напреднала възраст чрез програмата "Медикеър" от 65 на 60 години и да предостави на имигрантите достъп до нея. Освен това Байдън предлага да даде на американците избор между държавно и частно осигуряване, обещава да ограничи поскъпването на лекарствата, включително чрез въвеждане на глоби за фармацевтични компании, повишаващи прекомерно цените на продукцията си. Той смята този план за преходен, а като крайна цел на здравната реформа предвижда премахване на частното осигуряване. Обявява се за подновяване на вноските на САЩ в Световната здравна организация и за отмяна на процедурата по излизане на САЩ от състава й (членството на страната в СЗО ще изтече през юли 2021 г.).

Образование
В образователната сфера той обещава да увеличи средствата за държавните училища и да намали помощта за частните учебни заведения. Предлага по-специално инвестиции в училищата с голям процент деца от малоимотни семейства и с голям дял ученици от расови и етнически малцинства. Освен това планът му предвижда безплатно образование в държавни висши учебни заведения за младежи от семейства с годишен доход под 125 000 долара и премахване на лихвите по студентските заеми за хора с такъв доход.

Притежаване на оръжие, реформа на полицията
Байдън планира по-ограничен достъп до покупка на оръжие и по-строги проверки на собствениците, забрана за продажби на огнестрелни оръжия и боеприпаси онлайн, забрана за продажби на щурмови оръжия и програма за изкупуване на такива оръжия от населението. Той смята да забрани на щатските власти използването на федерални средства за обучение по стрелба на учители от училищата (каквито програми има в някои щати).
Той обещава по-строг федерален надзор върху щатската полиция, забрана полицаите да използват задушаващи хватки при задържане и смята да осъществи радикална реформа на правоохранителните органи, която да въведе единни федерални стандарти за използване на сила и да отнеме част от имунитета на полицаите. Обявява се против намаляването на бюджета на полицията и планира да се отпуснат за реформата й 300 милиона долара.

Външна политика и сигурност
По време на изборната кампания Байдън заявяваше, че е необходимо "страната да не води войни и войските да се върнат в родината". Той обеща да възстанови отношенията на САЩ с партньорите им в НАТО, да засили влиянието на Вашингтон в Източна Европа. Той заявява, че САЩ може да се върнат в ядрената сделка с Иран (от която излязоха през 2018 г.) и смята да издейства денуклеаризация на Северна Корея. Същевременно заявява, че няма да се среща с Ким Чен-ун без предварителни условия, а стратегията на администрацията му ще предполага използване на санкционен натиск, който да подтикне Пхенян към преговори. Байдън защитава идеята за "твърди мерки" спрямо Китай и го заплашва с икономически санкции "заради агресивните му действия в Хонконг, Тайван и Южнокитайско море".
Той не предвижда да отмени решението на Доналд Тръмп за прехвърляне на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, но заяви, че планира откриване на американско посолство в Източен Ерусалим с цел взаимодействие с палестинците.
Обявява се против излизането на САЩ от международни споразумения и организации, предвижда изцяло да преразгледа политиката на Тръмп в тази насока.

Отношенията с Русия
Външнополитическата програма на Байдън включва засилване на натиска върху Русия. Той осъжда "агресията" на Русия в Крим и призовава да се върне "на Киев контролът над окупираните територии". Обвинява Русия, че се меси в американския изборен процес. В сферата на разоръжаването се изказва за продължаване на договора Нов СТАРТ и за връщане към договора за ракетите със среден и малък обсег (САЩ го напуснаха през август 2019 г.).