ИПИ: Кадрите ще са ключови в процеса на трансформация на икономиката

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предстаи днес годишния си анализ за състоянието на регионите в България –  „Регионални профили 2020“.

Акцент в изследването са местните пазари на труда и ефектите от пандемията, като се представя икономическото и социалното състояние на отделните области в страната.

Регионалните профили на ИПИ отчитат 64 индикатора, които дават най-близка до реалната картина в 28-те области на страната и позволяват да се анализират в детайли регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Заради Covid кризата фокусът на изследването през тази година е поставен върху местните пазари на труда и ефектите на пандемията.

В рамките на анализа експертите отговарят на въпросите кои области са водещи в икономическото си развитие на прага на пандемията и какво се случва след това, къде са загубени най-много работни места и задавали се възстановяване.

Както и какво се случва с образованието и демографията по време на пандемията, кои са ключовите моменти в планирането на общинските инвестиции в периода до 2027 година. 

Старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев смята, че кадрите ще са ключови в процеса на трансформация на икономиката, която няма как да спре заради пандемията и според икономиста в някои елементи дори може да бъде засилена. Той напомни, че двата основни елемента на трансформацията са промяната на индустрията в посока влагане на повече знания и по-висока добавена стойност, както и навлизането на дигиталните услуги, като изтъкна, че и в двата процеса кадрите са ключови. Областите, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност, е един от изводите от изследване на ИПИ на социалното и икономическото състояние на областите в България с акцент върху местните пазари на труд и ефектите на пандемията от COVID-19, представено онлайн днес. Развитието стъпва и на чуждите капитали, без които няма да има подем на икономиката, смята Ганев.

Начинът по който пандемията удари регионалните икономики, е свързан със структурата на икономиката преди това, коментира резултатите от изследването главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Очевидно е, че туризмът беше засегнат от пандемията, но има и области, които пострадаха не толкова, защото имаха туризъм, а заради това, че имаха предишни проблеми и за тях възстановяването няма да стане само премахването на ограничителните мерки, което означава, че има лимит на това, което могат да създадат с този вид услуги, смята експертът.

Регионалните политики трябва да се фокусират и върху икономическото развитие на населените места с привличането на български и чуждестранни инвеститори, които подобряват производителността, създават производства и услуги с по-висока добавена стойност, което ще позволи повишаване на доходите и задържане на младите хора в страната, смята Лъчезар Богданов. Иначе просто ще отчитаме харчене на публични средства и това, че някои от показателите на регионалните профили ще изглеждат добре, защото ще имаме повече театри, повече ремонтирани улици на квадратен километър и на жител, повече канализация, допълни икономистът.

Ако натрупаме селскостопанската и кохезионната политики и Плана за възстановяване следващите седем до девет години в страната ще се "изсипят" близо 50 млрд. лева донорски пари, отделно с възможности за заемни средства и те трябва да се използват умно, каза Богданов. Според него една от предпоставките за това е общините да има възможност за собствени решения, за да адаптират начина по който харчат парите към това, което пряко засяга развитието им. Дългосрочното демографско положение и общото представяне на областите според икономиста не може да бъде подобрено само с инвестиции в социалната или градската среда, защото общините и областите, които дърпат икономиката напред, са тези, в които има инвестиции, висока заетост, която осигурява високи доходи.

Адриан Николов от ИПИ, който представи динамиката на труда за 2020 г. спрямо 2019 г., посочи, че с въвеждането на първите ограничителни ограничителните мерки веднага е имало агресивен поток към бюрата по труда, а когато мерките са били разхлабени, незабавно е започнало възстановяване на пазара на труда и преориентиране на хората към нови работни места. Допълнителен позитивен фактор е настъпването на летния туристически сезон и активизирането на селското стопанство, отбеляза икономистът. В края на декември, когато се въвеждат сходни ограничения, от една страна бизнесът е бил повече подготвен как да реагира на тях, а от друга - мерките на държавата в негова подкрепа са били активни, изтъкна Николов. Като цяло според икономиста голямата криза е била през пролетта и сега вече от гледна точка на пазара на труда сме в нормализиран период.

Три са основните посоки в анализа на регионалните профили – как стоят в навечерието на пандемията, ударът на кризата и перспективата, посни Ганев в предаването „Преди всички“ на БНР.

Област Велико Търново е рекордьор по заетост – тя достига почти 79%, в столицата процентът е 78. В повечето области са били изгубени двойно или тройно повече работни места още по време на първата вълна на затваряне миналата пролет, за разлика от декемврийската, отбеляза Петър Ганев.

Индустрията и дигиталните услуги навсякъде бележат подем, отчитат изследователите. Велико Търново, Габрово и Русе са области, които се нареждат веднага след големите София, Пловдив и Варна в усилията си да привличат компании в дигиталната сфера.

„Безспорно Covid-19 обърна траекторията – той ни вкара от възходяща траектория в рецесия и то в дълбока рецесия, от която далеч не сме излезли, а най-вероятно през цялата тази година няма да излезем“, посочи икономистът. 

Дългосрочната траектория на развитие на регионите обаче според ИПИ се запазва, подчерта Петър Ганев.

„В момента, в който има възможност за отпушване на икономическата активност, перспективите пред регионите остават. В момента всички общини планират своите ключови проекти за 2021 – 2027 година. Навлизат много европейски инструменти, какъвто е Планът за възстановяване и устойчивост, в който има доста насочени пари към регионите.“

В годината на коронакриза трудно може да има бяла лястовица, заяви още Петър Ганев.

„Силните центрове са тези, които променят картата. Въпросът е колко такива биха се появили, в това число и на север и колко такива биха разочаровали. Ето, Плевен е един от градовете сред най-големите в страната, най-големият близо в посока северозапад, но там тенденциите не са толкова положителни, демографията също е много негативна и не успява да „тежи“ на картата по начина, по който един Пловдив го прави на юг.“