Асен Личев, дългогодишен директор в МОСВ: ВиК сами по себе си са една черна кутия

Защо „закъсня“ проекта за управление на водите в реално време– отговорът го дължи министър Ивелина Василева, която освен, че е министър от 7 ноември 2014 година е експерт по европроекти.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
2577
article picture alt description

С Асен Личев, дългогодишен директор в дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) говорим критично за управлението на водите в България. Той работи в МОСВ  от 1992 г. до февруари 2017 година, когато се пенсионира. Той нееднократно е изразявал позицията си и ни връща 20 години назад. Още от 2002 година в Закона за водите е бил фиксиран механизъм за изключване на загубите над 25% от цената на водната услуга, но лобисти се намесват и разпоредбата отпада през 2005 г. , сега няма законови ограничения каквито и да са загуби да бъдат калкулирани в цената. Според него увеличаването на структурите в сектора води до увеличаване на безотговорността. А когато преди година му предлагат да се включи в управлението на новия ВиК холдинг отказва, защото не получава гаранции за независимостта на институцията, за чието функциониране държавата осигури 1 млрд. лева.

Г-н Личев, секторът в рамките на последните 10 години не е реформиран. За съжаление не можем да започнем на чисто, но от къде да се започне решаването на проблемите във водния сектор, първите три стъпки?

Щом като няма единно управление на водния сектор, управляващите трябва да осигурят във всяко ведомство такива служители, които да изпълняват точка по точка действащите нормативни изисквания в областта на водите. Да се проведе реформа във водния сектор като се минимизира броя на компетентните органи  и се разграничат ясно и точно правата и задълженията на държавата, НИМХ,  общините, бизнеса и гражданите на България. Според мен е необходим изцяло нов Закон за водите. Друго решение би могло да бъде автоматизацията и дигитализация на управлението на водите.

Имаме ВиК Холдинг към МРРБ, ще има нова структура - Комисия за регулиране на ВиК услугите към МИЕТ, управлението на сектора е отново в различни структури? Защо? Коя трябва да е отговорната институция? Какви са успешните международни примери?

Бях търсен за съдействие от Николай Нанков, когато бе обявено създаването на ВиК холдинга. И аз поисках от него три неща – конкретни цели за инвестициите, критерии за ефективност на инвестициите и  гарантиране за недопускане на политическа намеса в политиката на държавния ВиК холдинг. Той не можа да ми гарантира нито едно от трите и аз се отказах. Сега ако ме покани, пак бих му отказал.

Какво се роди още освен „Български ВиК холдинг“ ЕАД с  1 млрд. лева на данъкоплатците, които ще потънат в „чекмеджето“. Това са държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с 500 млн. лева пак в „чекмеджето“. Отделна комисия в КЕВР по ВиК услуги – още една подчинена на изпълнителната власт институция. Да не забравим наскоро бе създадена и Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" към ДАМТН. Увеличаването на „структурите“ води до увеличаване на безотговорността във водния сектор!

Как да намалим загубите на вода по системата?

ВиК само по себе си е една черна кутия. Не се мери водата, която влиза на входа на системата. Не се мери водата, която излиза на изхода на системата. Всичкото това, което вътре става, става само с отчета на т.нар. фактурирани водни количества, което еднолично го прави дружеството, тоест моливът. За да намалим „загубите“ първо трябва да ги определим. Определянето става чрез количествено измерване на водни количества по системата в определени точки. Това не е изгодно за ВиК мафията. Още от 2002 година в Закона за водите е бил фиксиран механизъм за изключване на загубите над 25% от цената на водната услуга, но  лобисти се намесиха в отмяната на тази разпоредба и сега няма законови ограничения каквито и да са загуби да бъдат калкулирани в цената. Разпоредбата е отменена бързо още през 2005 година. И толкова за „загубите“.

 

„Чл. 193. (1) Цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставяне на съответните услуги.

(2) При образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества.

(3) (в сила от 28.07.2002 г.) Когато общите загуби на вода на водоснабдителните дружества и сдружения са над 25 на сто, същите не се калкулират в цената на водната услуга.“( отм., бр. 18 от 2005 г., в сила от 1.06.2005 г.)

Очакваме да заработи пилотна система за управление на водите по р. Искър като част от Национална мониторингова система за управление на водите в България, още не е готова, кога започна този проект? Слагането на сензори и датчици на водните обекти ще бъде изцяло нова философия, ще се случи ли и защо толкова бавно?

Още през 2014 година бе готово заданието за възлагане на европейския проект „Пилотен проект по създаване на Национална система за управление на водите в реално време - р. Искър“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“- приоритетната ос: „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“.

Специфична цел е „Повишаване защитата и готовността за адекватна реакция на населението при наводнения“. Чрез осигуряване на функционирането на една национална интегрирана, междуведомствена система за оптимизиране оперативното наблюдение и управлението на водите в България. Това ще се постигне чрез създаването на необходимите предпоставки за изграждането на тази система, чиято първа фаза е Системата за управление на водите в басейна на река Искър.

Предвидените дейности ще доведат до осигуряване национална интегрирана, междуведомствена система за оптимизиране оперативното наблюдение и управлението на водите в България.

За постигане на устойчиво управление на повърхностните води е необходимо Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да разполага с актуална информация в реално време за тяхното състояние в цялата страна, метеорологичните прогнози на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и информация от системата за мониторинг на водните нива на хидрометрични станции на реките и на язовирите. Централизираното събиране, обработване и анализ на информацията ще позволи взимане на ефективни решения за управление и правилно разпределение на задачите между всички участници в процеса по управление, мониторинг на водите и стопанисване на водностопанските системи – МОСВ, басейновите дирекции, НИМХ, „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК ЕАД) - предприятие „Язовири и каскади”, „Напоителни системи“ ЕАД, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” и др.

Проектът е насочен към управлението на риска от наводнения в басейна на р. Искър. Утвърдени са 116 района със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН), от които 4 попадат в басейна на р. Искър. Тези четири РЗПРН обхващат населени места в общо 8 общини (Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман, Ботевград) с население около 1 340 000 жители.

Очакваният резултат от процедурата е изграждането на СУВ-БРИ, чрез която ще се намали рискът от наводнения в общините, попадащи в РЗПРН в басейна на р. Искър и ще се повиши защитата на населението чрез готовност за адекватна реакция при подобни бедствия.

Максималният размер на бюджета по процедурата е 7 000 000 лв. (седем милиона лева) с ДДС.

Максималният срок за изпълнение на проекта е 54 месеца, т.е. до края на 2019 година тази система трябваше да действа и да намали рискът от наводнения в общините които бяха под вода предишните дни.

Защо „закъсня“ – отговорът го дължи министър Ивелина Василева, която освен, че  е министър от 7 ноември 2014 г. се определя и  експерт по европроекти.

 

 

 

Настоящият министър Емил Димитров твърди, че не е виждал такъв проект в министерството?

Само си помислете министър на кое министерство е Емил Димитров след като не знае какво става в дирекция "Управление на Водите" и Оперативна програма „Околна среда“  в МОСВ и след като назначи зам.-министър по водите - юрист и бивш директор на тази дирекция. А по въпроса за пилотния проект може да видите колко средства реално са усвоени по него към момента.

 

 

 

Перник можеше ли да се предвиди и смятате ли, че има злоумишлено деяние от министъра-бившия вече Нено Димов?

Разбира се, че можеше да се предвиди. Нали всички компетентни органи, в т.ч. и МС  са получавали ежедневна информация за състоянието на язовир „Студена“. Със своя подпис Нено Димов е узаконявал ежемесечно изпразването на язовира – факт! Но дали е „злоумишлено“, корупционно, безхаберно или  непрофесионално деянието аз не мога да определя. След показния арест на Нено Димов и след повече от година от престъпното изпразване на язовир Студена, компетентните разследващи органи трябваше да са стигнали до конкретни и неопровержими доказателства за престъпност на деянието! Имайки предвид, че не е осъден  показва, че основната присъда за виновните е безнаказаността.

Какъв е проблемът при разрешаване на водните количества, министерството има ли достатъчна информация, за да взема информирани решения на кой да дава и от кой да взема вода, министърът явно има в това отношение неограничени права? Има ли натиск от фирми, от управляващи? Какъв е интересът в сектора?

Съгласно действащия Закон за водите единствено министърът на околната среда и водите е оправомощен  да взема решения на кой да дава и от кой да взема вода. Доколкото дали са „информирани“ – би трябвало да са, но резултатите в последната показват, че за язовирите „Студена“, „Тича“, „Камчия“, „Сливен“ и „Ястребино“ по скоро са „неинформирани“. В Закона за водите много строго са регламентирани приоритетите „на кой и за какво да дава“, но в доста случаи в издадените от министъра месечни графици има несъответствия.

Давам пример:
 Чл. 50. Ал. 4 от Закона за водите регламентира приоритетите за водовземане:
(4) При разрешаване на водовземанията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.)  за питейно-битови цели;
2. лечение и профилактика - само за минерални води;
3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.)  за земеделски цели;
4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.)  други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.
Ето язовир „Студена“ от  графика за комплексните и значими язовири, който министърът на околната среда и водите утвърждава ежемесечно (май 2019 год.) и който е неразделна част от разрешителното.

Задава ли се проблем според вас в други населени места, в Бургас решение ли е изграждане на водопровод между яз. Ахелой и яз. Порой? Какво не сме решили там с годните? По Черноморието като цяло?

Водопроводът не е решение. Той е предтекст за усвояване на 60 млн. лева от ВиК и изкуствено създадената криза е претекст това да се случи. Решението е включване на третия по големина язовир в България "Георги Трайков"(Цонево) във водоснабдителната система на Варненско и Добрички.

 

Има ли достатъчно експерти, в кое от министерствата и как се създава и задържа човешкия потенциал?

Няма. В никое от министерствата. Никак не се създава и задържа човешки потенциал. Приветства се принципа: „Аз съм прост и вие сте прости“, като за висшите длъжности във ведомствата принципът е допълнен така: „Аз съм прост и вие сте прости и послушни“.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща