Politico: Страните от Еврозоната не се споразумяха за спасителните икономически механизми
Министрите на финансите на страните от еврозоната не можаха да сближат позициите си въпреки продължилите до късно през нощта преговори за общи инициативи, които биха да въведат в отговор на икономическата криза, предизвикана от въведените мерки срещу разпространението на новия коронавирус, пише европейската редакция на Politico, цитирана от Агенция Фокус.
Официални представители заявиха пред изданието, че фракциите, оглавявани от Итали и Нидерландия, са водили сблъсъци относно условията за бъдещи кредитни линии от спасителния фонд на еврозоната и идеята за обединяване на дълговете.
Дискусиите в Еврогрупата започнаха около 16:30 ч. през видеоконференцията и все още продължаваха в ранните часове на сряда сутринта.
Без споразумение за координирани действия, правителствата ще бъдат оставени на собствените си сили и ще трябва да заемат пари от пазарите, за да ограничат икономическия спад, а това представлява заплаха от избухването на нова тежка дългова криза, отбелязва Politico. Правителствата обещаха колективно стотици милиарди евро, за да поддържат националните си икономики над повърхността.
Предвижда се президентът на Еврогрупата Марио Сентено, който отговаря за посредничеството в преговорите, да проведе пресконференция в сряда от 11:00 часа българско време, за да представи заключенията на министрите.
Министрите се стремят да постигнат съгласие поне за три инициативи, които биха помогнали на правителствата да предотвратят масови фалити и да стимулират икономическото възстановяване, след като страните прекратят ограничителните мерки, въведени за спиране на разпространението на пандемията.
Една от тези инициативи е предложеният от Европейската комисия план за временно застраховане на безработните на стойност 100 милиарда евро. Със средствата трябва да бъдат подкрепени публични програми, които позволяват на компаниите да намалят работното време и да компенсират служителите си за загубен доход.
Вторият идва от Европейската инвестиционна банка, която е предоставила фонд от 200 милиарда евро, който може да предоставя евтини заеми на компании от ЕС, които изпитват глад за средства.
И накрая, има спасителен фонд на еврозоната, известен като Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), от който всяка страна, която използва общата валута, може да изтегли кредитна линия на стойност 2 процента от икономическата си продукция - при определени условия.
Всички министри трябва да се съгласят с инициативите, преди те да бъдат изпратени като предложение на лидерите за окончателно одобрение. Но, както отбелязват източниците на медията, различията продължават да са налице.
Разделителни линии
Politico припомня, че целта на Рим е да облекчи и дори да премахне условията за отваряне на кредитни линии чрез ЕСМ. Холандците, подкрепяни от Австрия и Финландия обаче не са съгласни.
Хага е категорична, че правителствата, използващи кредитните линии, трябва да обещаят да запазят парите за коронавирусни здравни грижи и икономически разходи. Държавите също трябва да гарантират, че техните финанси изглеждат здрави в дългосрочен план.
Последното условие е неприемливо за Италия, която се опасява, че всякакви разговори за фискално наблюдение могат да уплашат международните инвеститори и да увеличат разходите по заемите.
Друго несъгласие е около идеята за издаване на „корома облигации“ на ЕС за финансиране на възстановяването на блока. Италия се бори да включи перспективата за издаване на общ дълг в изявлението на Еврогрупата пред лидерите.
Но всяко предложение за обединяване на дълга е твърде много за холандците и германците, които се опасяват, че в крайна сметка ще се наложи те да платят сметката, ако южните страни фалират.
Франция се опита да отмести фокуса от разговорите за съвместните еврооблигации, като предложи еднократен фонд, който може да набира дълг и да издава заеми на правителствата. Засега това е твърде противоречиво, за да бъде обмислено, посочват събеседниците на Politico.
Превод и редакция: Агенция Фокус