59 процента от сметките за ток на европейците са данъци и такси

VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH) са готови с новото си проучване за цените на електроенергията и газа за за крайните битови потребители в 32-те европейски столици за февруари 2021 г.

Цените на електроенергията за бита

В зависимост от това къде живее даден клиент в Европа, цената, която плаща, може да варира в съотношение 4,3. Ако включим Киев, цената варира в съотношение 6,8.

Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, въпреки че цената на енергията представлява само малка част от общата цена. Значителната част от тази цена се дължи на данъци.

Жителите на Киев плащат най-евтините сметки, следвани от тези на Белград, Будапеща и Подгорица.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от средните.

Прага и Варшава са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-съществените промени, които се случиха на пазара на електроенергия през месец февруари са както следва:

 3% увеличение на цените в Лондон;
 3% нарастване на цените в Белград, поради повишение на енергийната и разпределителната компоненти;
3% ръст на цените в Брюксел, поради по-висока енергийна компонента и данъци
2% увеличение на цените във Варшава, поради поскъпване на енергийната компонента;
2% повишение на цените в Стокхолм, заради нарастване на енергийната компонента;
1% поскъпване на цените в Рига и Талин, поради ръст на енергийната компонента;
1% увеличение на цените в Париж;
13% спад на цените в Мадрид, които се връщат към нормалното си ниво след същественият им ръст през януари (скок на цените), поради необичайните метеорологични условия и увеличеното търсене на електроенергия ;
намаление на цените с 2% в Никозия, поради понижение на енергийната компонента;
Спад на цените с 1% в Атина, поради намаляване на компонентите на енергията и енергийните данъци.

Когато се адаптира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS е изкуствена референтна валута, която елиминира  разликата в нивата на цените между държавите. Когато се изразяват по покупателна способност, цените на енергията се изясняват по отношение на разходите за други стоки и услуги. Най-слабо пригодени са цените на електроенергията за домакинствата в Амстердам, Хелзинки, Берн, Стокхолм и Валета, а най-много във Варшава, Прага и Берлин. Повечето държави от ЦИЕ се оказват с цени на електроенергията, които са относително високи в сравнение с общото ниво на цените в тях и над средното за Европа.

Авторите на изследването отново подчертават, че Копенхаген е много необичаен случай - разходите за енергията като стока представляват само 20% от цената на електроенергията за крайния потребител, която е най-ниската от всички изследвани градове, докато енергийните данъци представляват изумителните 39% (около три пъти средно за Европа) и 59%, ако се включи ДДС. Подобен (макар и в по-малка степен) случай е Берлин, където след въвеждането на Energiewende енергийната данъчна компонента представлява 36% от цената на електроенергията за крайните потребители.

В изследването се посочва още, че считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък, което се дължи на увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава размера на енергийния данък. На потребителите  се възстановява надвишената сума на данъчния кредит. Целта е насърчаване на потребителите да преминават към електрификация и отказ от газа.

Цените на газа за бита

Изследването на цените на природния газ за бита в 28 европейски столици от 1 февруари 2021 г. сочи, че най-много плащат жителите на Стокхолм - два пъти колкото тези на втория най-скъп град за синьото гориво - Берн. Това може да се обясни с естеството на шведския пазар на газ - малкият по размер, със само 95 000 битови клиенти в цяла Швеция, от които 61 000 ползват  газова мрежа в Стокхолм.

В момента Амстердам е третата най-скъпа столица.

Цените в Стокхолм са над 8 пъти по-високи от тези в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и около 12 пъти по-високи, ако се включи Киев.

Природния газ за бита е най-евтин в страните от ЦИЕ и при газа е още по-ясно изразено, отколкото при електроенергията.

Най-значителните промени, които се случиха на пазара на природен газ през февруари са както следва:
5% увеличение на цените в Брюксел, поради скок на енергийната компонента;
5% ръст на цените в Лондон;
4% повишение на цените в София, поради увеличение на енергийната компонента;
3% нарастване на цените в Прага, поради поскъпване на енергийната компонента;
2% увеличение на цените в Копенхаген и Виена, поради по-висока на енергийна компонента;   1% ръст на цените във Варшава, поради поскъпване на компонентата за разпределение;
1% повишение на цените в Атина, поради по-висока на енергийна компонента;
 5% намаление на цените в Киев, поради понижение на енергийната компонента  
Спад на цената с 1% в град Люксембург поради намаление на енергийната компонента.

Както и при електричеството, така и при газа при изравняване по покупателна способност  (PPS) , картината е съвсем различна.  През месец февруари Люксембург, Лондон, Брюксел и Рига са били най-евтините градове при адаптиране към PPS.

Проучването на VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH)  показва, че енергията (спорният компонент в цената) представлява 41% от цената на крайния потребител на природен газ, разпределението - 30%, данъците за енергия - 12% и ДДС – 17% по отношение на европейските столици. Авторите обясняват, че енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите при ползването на енергия, още повече, че от януари 2020 г., енергийният данък за битовите потребителите на природен газ обикновено е към 42%. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили формират само около половината от цената на крайния потребител, както за електричеството, така и за газа.  Другата част от тези сметки се дължи на националните фискални и регулаторни елементи. Те включват разпределителните тарифи, енергийните данъци и ДДС. На места, където енергийната компонента е по-ниска се стимулира клиентите да търсят конкурентни оферти и възможности.