Кой ще получи украинските газопроводи ?

„Нафтогаз Украйна“ отчете две революционни постижения: споразумение с китайската експортна агенция за кредит от милиарди долари и създаване на съвместна работна група с пет европейски газотранспортни компании. Защо в резултат на тези „победи“ Киев може да изгуби контрола над газотранспортната система коментира в свой материал РИА Новости.

Партньори от Европа

„Нафтогаз“ съобщи за международна работна група за образуване на нов оператор на украинската газотранспортна система. В групата влизат пет европейски газотранспортни компании  Fluxys SA (Белгия), NV Nederlandse Gasunie (Нидерландия), Snam SpA (Италия), Eustream as (Словакия) и GRTgaz SA (Франция).

Както заяви генералният директор на „Нафтогаз“ Андрей Коболев, „подобно сътрудничество е важно за запазване на транзита на руски газ през украинската територия“. Работата е в това, че упоменатите компании са основните получатели на транзитираните количества и както се надява „Нафтогаз“, те ще могат да притиснат „Газпром“  да запази преноса на газ през украинска територия и след 2019 г.

Истината е, че Киев поначало разчиташе на по-влиятелен съюзник. „Украйна трябва да привлече енергийни компании от Съединените щати за общо управление на газотранспортната система“, казваше през октомври председателят на Върховната рада Андрей Парубий, отбелязвайки, че Вашингтон се опитва да спре строителството на новите руски газопроводи „Турски поток“ и „Северен поток 2“.

Действително Вашингтон оказа политическа подкрепа на Киев. Но да се обвързват с украинската газотранспортна система американците не поискаха:  износените тръби изискват огромни инвестиции за модернизация, а откупуването на вложенията изобщо не е гарантирано.

„Увеличават се всички рискове - „Северен поток“, „Турски поток“, ние не виждаме засега реално желание от американските компании да купят дял в украинската газотранспортна система“, призна Коболев през ноември. Тогава от страна на Киев възникна идеята с цел спасяване на украинския транзит и за привличане на заинтересованите европейци.

„Сега Италия получава 23 млрд.( куб м газ) през нашата газотранспортна система, отбеляза председателя на Съвета по въпросите на газовата промишленост Леонид Униговски. - Ако наш партньор стане италианският оператор, компанията Snam, която заедно със словашката Eustream да настояват, че през нас се пренасят 23 млрд. куб м газ за Италия, за Русия ще възникне проблем със строителството на втората тръба от „Турски поток“.

Приобщаване към тръбата

Изглежда, че планът на Униговски започва да се сбъдва. По своята същност не става въпрос за допълнителен натиск върху „Газпром“ , тъй като самата Словакия вече се съгласи да се включи към „Турски поток“ през 2022 г.

Италяи също осъжда такава възможност. По време на посещението в Москва на италианския премиер Джезепе Конте в края на октомври бе постигната предварителна договореност за продължаване на втората тръба на „Турски поток“ до Апенинския полуостров.

„Това може да бъде през България, това може да бъде дори през Сърбия, Унгария, това може да бъде през Гърция“, уточни Владимир Путин на съвместна пресконференция след срещата с Конте.

Освен това, Рим разчита, че от  2025 г. ще получава газ от израелското находище Левиатан по газопровода EastMed, строителството, на който се планира да започне през следващата година. Така че няма причина италианците да се борят с „Газпром“ за запазване на украинския транзит.
Любопитно е, че за разлика от изявленията на Коболев „за запазването на транзита на руския газ през украинската територия“, в официално съобщение на „Нафтогаз“ скромно се отбелязва, че целта на сътрудничеството с европейските газови оператори е за „помощ за украинската страна за създаване на независим оператор на газотранспортната система в съответствие с изискванията на европейското законодателство“. След това европейските партньори „биха могли да се присъединят към управлението на оператора на газотранспортната система“.

Това трябва да се разбира така: европейците получават възможност да диктуват на Киев своите условия. Както признава Леонид Униговски, „в Европа не се доверяват много , когато газотранспортната система се управлява само от украинският оператор“.

Китайска главоблъсканица

При  „обещаното управление“ на украинската газотранспортна система, за европейските партньори може да се появят неочаквани партньори от Китай. През миналия вторник „Нафтогаз“ информира, че държавната експортна кредитна агенция на Китай Sinosure се е съгласила да предостави на украинския газов монополист застрахователна квота за един милиард долара. Това отваря възможност за дългово финансиране срещу тази сума от китайски банки. Вече е определено, че 160 милиона ще отидат за закупуване от Китай на сондажно оборудване за дъщерната компания на „Нафтогаз“ - АО „Укргаздобив".

Напомняме, че в началото на март правителството на Украйна обяви за завършване на договора с Андрей Коболев и конкурс за нов генерален директора на „Нафтогаз“. Коболев ще се започни с  фантастичната заплата и „задържането“ на приватизацията на газотранспортната система и много друго, включително провала на програмата за развитие в страната на собствен газодобив. Както отбеляза министъра на енергетиката на Украйна Игор Насалик, „Коболев провали всичко, което можеше да бъде провалено“.

„Как ще плащате?“

Скандалният председател на „Нафтогаз“ обаче се обърна за подкрепа към чуждите покровители. Според информация на агенция 112.ua., за запазване на длъжността му са се обявили посланиците на страните „Голямата седморка“, които са провели по този повод специална среща с премиера Владимир Гройсман.

В резултат, Коболев е оставен, но Гройсман публично поиска от него да увеличи добива на газ в страната до 18 млн. куб м (от 15,5 млн.). Премиерът подчерта, че това „е главното условия за продължаване на договора с Андрей Коболев“.

Така „Нафтогаз“ реши да влезе в задължение и да купи бързо допълнителни сондажни мощности за „Укргаздобив“. Останалите 840 млн. от определеният от китайците кредитен лимит се предполага, че ще бъдат насочени „към други проекти на групата „Нафтогаз“, които в скоро време ще бъдат съгласувани с китайската страна“.

Проблемът е в това, че както признава и самият Коболев многократно, че „Нафтогаз“ вече е губеща компания с минимално парично салдо. С намаляването на руския транзит, финансовото състояние на украинския газов транзит ще се влошава още повече. „ „Нафтогаз“ ще може да се разплати по китайските кредити само с акции на дъщерните дружества.

Преди година международните одитори от  Ernst & Young оцениха газотранспортната система на Украйна на 11,9 млрд. долара. Газопроводите оттогава досега ръждясаха и изгниха, а „Турски поток“ и „Северен поток 2“  след няколко месеца ще влязат в експлоатация, вследствие на което и газотранспортната система на Украйна няма да поскъпне.

Така че китайците може да получат срещу  кредитите си блокиращ дял в същия този независим оператор на газотранспортната система, за създаването, на който Киев е привлякъл европейски газотранспортни компании. Въпросът за контрола над украинската газотранспортна система по-скоро ще се решава между европейците и китайците.


 Максим Рубченко.