Кирил Темелков: Никой не трябва да си мисли, че газовата борса е панацея

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2827
article picture alt description

Никой не трябва да си мисли, че газовата борса е панацеята. Нито законодателя, нито газовия оператор, нито участниците на газовия пазар. Това е само едно място, което да ни улесни в търговията. Борсовата търговия е сърцевината, която създава условията да се върти търговията с природен газ. Ако си мислите, че вече сме направили и сме създали борсата и тя вече работи безпроблемно, или окончателно не трябва да се лъжем. Трябва реално да оценяваме къде се намираме. Това коментира  в изказването си на организираната от сп. „Ютилитис“ дискусия „Борсова търговия с природен газ“  заместник-председателя на Българската газова асоциация Кирил Темелков.

Пазарът в България все още основно се осигурява от един доставчик.  Все пак през последната година вече имаме значително количество алтернативни доставки, което осигурява  възможността за избор. Пазара вече припознава тази възможност, очерта Темелков накратко мястото, в което се намира в момента страната ни.  Според данните доставката от Русия доскоро по т.нар Балканско направление покрива 80% от потреблението, 15 % са доставките в частност на LNG от Гърция и по 1 процент от Румъния и от местен добив. В частност Темелков изрази надежда  „цената на втечнения природен газ да бъде конкурентен на обичайния тръбопроводен газ“. „Това е добрата новина за нас, не заради друго, а затова, че ще имаме реална конкуренция на пазара и вече наистина може да говорим за борса. Защото тази борса, ако я бяхме направили преди една година, когато цената беше много по-висока, едва ли щеше да има интерес да търгуваме, да даваме алтернативни доставки към нашите клиенти“, каза той.

Експертът обърна внимание в същото време, крайните клиенти не осъзнават възможностите на пазара, тъй като не са им обяснени достатъчно добре. „Ситуацията към момента все още е такава, че конкуренцията между източниците в България да продължава да се реализира. Но вече станахме длъжници, всички които участваме в този бизнес на така да се каже крайните потребители от гледна точка на това, че регламента, при който може да се гарантира доставката във всяко едно отношение при тях не им е достатъчно добре пояснена“, каза Темелков. Той допълни, че това създава несигурност сред клиентите, че могат да си осигурят достатъчно газ от свободния пазар.

„Нямат (клиентите) сигурността, че от свободния пазар могат да осигурят количествата трайно и постоянно. А на този пазар, както виждате вече има 22 регистрирани участника на борсата с над 30 участника и в системата на „Булгартрансгаз“ определено ние имаме основанието да смятаме, че ще вървим напред и борсовата търговия ще се развива. Има много участници, които в момента са свързани на този пазар“, каза бившият шеф на газопреносното предприятие, призовавайки за вътрешно разбирателство и организиране като цяло на свободния пазар на природен газ.

„Борсата е едно страхотно място, където може да го направим, но не трябва да се очаква, че борсата трябва да реши този въпрос на пазара. Да, има още много неща, които трябва да свършим на борсата“, каза Темелков, като припомни, че за свободния пазар на природен газ борсата не е панацея. „Не трябва никой да мисли, че газовата борса е панацеята. Нито законодателя, нито газовия оператор, нито участниците на газовия пазар. Това е само едно място, което да ни улесни в търговията между нас. Защото борсовата търговия е сърцевината, която създава условията да се върти цялата тази търговия, но те са неразривно свързани“, обясни заместник-председателят на газовата асоциация. Той определи и етапа, на който се намира в момента страната.

„Ще се опитам малко да щриховам къде се намираме в момента. Ако си мислите, че вече сме направили и сме създали борсата и тя вече работи безпроблемно, или окончателно, не трябва да се лъжем. Трябва реално да оценяваме къде се намираме. Ние все още нямаме лицензиран оператор за борсова търговия и това не е поради някаква друга причина, а защото наистина ние прекалено бързаме“, каза Темелков. Той не спести и въпроси, решението, на които все още предстои.

„В момента имаме оператор на електронна платформа за търговия. Имаме и електронна платформа на търговия, като съгласно закона сме задължени всички търговци и клиенти да  сключват краткосрочни договори или договори до една година на тази платформа. Няма да скрия тук нашето предложение още преди приемането на законовите изменения промени, че тези задължения за абсолютно всички участници на пазара да сключват сделките на газовия хъб не е най-добрата практика, която може да се направи. Продължаваме да считаме, че е добре да бъде преосмислено това, крайните клиенти да сключват договори първо на борса и вторият елемент е, че абсолютно всички договори, които са на участниците на пазара трябва да бъдат сключени чрез борсата“, каза той като бе категоричен, че дискусия по темата е необходима, „за да намерим най-добрия баланс“. „Със сигурност трябва да има ликвидност на борсата, за да може да се припознае като официално място за търговията, но не трябва да изпадаме и в другата крайност. Трябва да се търсят някакви варианти, по които да се улесни този процес, но ми се струва за недобър начин чрез елиминиране на проблемите да се върви напред“, каза още експертът, призовавайки за ефективност.

Темелков не спести проблема, който бе повдиган още при промените в Закона за енергетиката по отношение на договорите на крайните клиенти с „Булгаргаз“. Липсата на категорично законово решение по този въпрос се счита за един от възпиращите фактори за пазара.  

„Де факто електронната платформа от 2 януари вече е активна за всички участници. Всеки може да се регистрира и свободно да участва на нея, но въпреки това има някои явно психологически, но и организационни препятствия, за да може да се организира ефективна търговия. Моето наблюдение е, че търговията де факто е по-голяма между нас, участниците като преговори и като уточнения, отколкото реално се случва като сделки, които се реализират на самата борса. Нормално е, все още дори още един месец не е минал, откакто електронната платформа е публикувана. Все още има договори, които са сключени и които трябва да се изпълняват. Това са договорите на „Булгаргаз“ с крайните потребители. Те все още не преминават през реда на борсата. И така се случи, че и следващата година де факто нито ще минат през борсата. Тоест, ние търговците трябва по някакъв начин да решим как да разширим процеса на търговията. Предстои лицензиране на борсовия оператор. Наред с това предстои и одобряване на Правила за работа на организирания борсов пазар. В момента тези правила са аналогични за правила за работа на платформата. Но в този месец, или два, не знам колко време ще имаме за проучване на практическата работа на борсата спрямо това, което трябва да утвърди регулатора като  борсови правила, но това е вече добрата възможност да видим слабостите, които са се случили на платформата, така че да не попадат в борсовите правила“, заяви още Темелков. Той не пропусна да постави и то за пореден път въпроса за доставчик от последна инстанция (ДПИ).

„По Програмата за освобождаване на количества, презумпцията бе, че трябва да се освободят от обществения доставчик, за да може да се дадат на пазара и да се развие ликвидността. Миналата година, когато дискутирахме тези неща знаехме, че има свръхпредлагане, а не ограничение на количествата. Тоест по отношение на предлагането нямаше проблем“, обясни той. В частност Темелков обясни защо ефектът от Програмата за освобождаване на газ няма очаквания ефект.

По презумпция програмата целеше да се освободи ограниченото предлагане на газовия пазар и да се повиши ликвидността на пазара. При стартирането на Програмата има свръхпредлагане на газ и договорно ограничение на търсенето през 2020 г. на българския газов пазар.   Резултатът е слаб интерес към закупуване на количества по Програмата и ниска ликвидност на търговията на Платформата по всичките й сегменти.
              
„Защото не само цената е, както преди малко коментирахме, е важна за пазара, а и условията, при които тя е формирана. Виждате, че спот пазара вече се различава. Така че баланса е някъде между двете. В този смисъл и презумпцията беше – освобождаване на количествата, но няма търсене и резултатът е ясен – няма ликвидност (все още) на пазара и се надявам, че това yе се промени в бъдеще с наша помощ“, каза Темелков.

„Много пъти обяснявахме, че съществуващите договори трябва да се преразгледат“, продължи Темелков. „Никой не е говори за прекратяване на договори, не искаме сътресения. Но трябваше да се даде възможност да се освободят клиентите откъм търгуване на количества откъм борсата или от свободния пазар. В момента всеки един клиент има много малък марж това да го направи, освен в случая , ако не прекрати договора си с Булгаргаз. Което всеки го счита като някаква драстична мярка.

Другото, което не е ясно все още – ако го прекрати този договор, какво се случва и може ли да се върне отново на договор с „Булгаргаз“ ? Още по време на измененията на законодателството искахме да има функцията на ДПИ. Все още тази функция на ДПИ я няма и не е ясно какво следва. Тук е въпросът как регулаторът вижда да реши този проблем“, постави въпрос заместник-председателят на Българската газова асоциация.   

Той изрази очакване, че правилата за борсова търговия да бъдат пазарно ориентирани, да бъдат оптимизирани таксите и борсовите услуги, „защото все още на борсата виждаме само два типа таксуване което считаме, че е недостатъчно от гледна точка на многото услуги, които могат да се предлагат. Считаме, че в следващите правила трябва да се дават или отстъпки, или някакви други форми на различните видове участници, или на различните видове сделки, които се случват на самия пазар, за да може да се стимулира тази ликвидност.

Адаптирането трябва да стане чрез нормативната уредба, така че да подпомогне бизнеса“, заключи Темелков.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща