Енергийната стратегия до 2030 г.: България ще продължи да разчита на ядрена енергетика

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2820
article picture alt description

България ще продължи да разчита на ядрената енергетика, както чрез продължаване на експлоатацията на съществуващите мощности (5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“), така и чрез изграждане на нови ядрени блокове. Това се посочва в Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

В документът не е посочен конкретно проектът за АЕЦ „Белене“ с мощност от 2000 МВт, но това не означава, че по проекта не продължава да се работи. Временното спиране е заради ограничителните мерки, свързани с кризата, предизвикана от коронавируса. От публикувания десетгодишен план за развитие на преносната електрическа мрежа на ЕСО става ясно, че проектът би имал положително влияние върху енергийната система на страната.

Декарбонизация

В „Енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. „ се отчита положителното влияние на ядрената енергетика за осъществяване на целите на декарбонизацията.

„Ядрената енергия, като доказан беземисионен ресурс, е ключов елемент в структурата на енергийния баланс на страната за гарантиране на сигурни и надеждни енергийни доставки и ефективна борба с климатичните промени. Българската страна разполага с доказан и международно признат над 40 годишен опит в безопасната и сигурна експлоатация на ядрени реактори, с висококвалифициран човешки потенциал и ефективно развита енергийна инфраструктура. Предвид това, България ще продължи да разчита на ядрената енергетика за осигуряване на устойчив енергиен микс“, се казва в документа.

Продължаване на експлоатацията на наличните мощности, както и реализирането на нови ядрени мощности ще е от стратегическо значение за запазване на енергийната сигурност, редуциране на емисиите от парникови газове, както и намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси по разходоефективен и конкурентоспособен начин.

„В Съобщението на ЕК „Чиста планета за всички европейци“, която анализира възможните пътища за декарбонизиране на европейската икономика, се посочва, че климатично-неутралната енергийна система на ЕС през 2050 г. ще се базира основно на ВЕИ и ядрена енергия.

Европейката зелена сделка не изключва развитието на ядрената енергия. Доказателство за това са двете нови стратегии на ЕК за интегриране на енергийния сектор и развитие на водорода, лансирани на 8 юли 2020 г. по линия на Европейската зелена сделка. В тях всички анализи и предложения се базират на данни от съобщението на ЕК „Чиста планета за всички европейци“ и предоставят възможност за използване на ядрени технологии за производство на декарбонизирани газове, в т.ч. водород“, се казва в документа.

АЕЦ „Козлодуй“ и диверсификация на доставките на гориво

Ядрената енергия е и от съществено значение за гарантиране на енергийната сигурност на страната. В този смисъл експертите, изготвили доклада припомнят, че ядрената енергия се счита за местен енергиен ресурс, съгласно Евростат и се отчита приносът и значението и на съществуващите мощности на АЕЦ „Козлодуй“.

„За използване на този ресурс като фактор за гарантиране енергийната сигурност на страната ще бъдат предприети мерки за продължаване работата на 5 и 6 блокове на „АЕЦ Козлодуй“ след изтичане на издадените лицензии, съответно - след 2027 г. и 2029 г.“

Отбелязва се, че друг важен аспект за гарантиране на енергийната сигурност, чрез развитие на ядрената енергетика е следване политиката на Евратом за диверсификация на доставките на ядрено гориво, базирана на Европейската стратегия за енергийна сигурност, приета на 28.05.2014 г., която изисква цялостно диверсифицирано портфолио на доставките на ядрени материали и услуги в ядрено-горивния цикъл (ЯГЦ) за всички оператори на ядрени централи в Европейския съюз.

В тази връзка в стратегията се припомня, че към настоящия момент в АЕЦ “Козлодуй” се изпълнява утвърдена “Програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за блокове 5 и 6 на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД” ( № УЕ.ЯГ.ПМ.1538/03), съгласувана с Агенцията по доставките на Евратом (ESA). Уточняват се и процесите, касаещи диверсификацията.

Съгласно програмата, процесът по диверсификация ще приключи до месец юли 2024 г. и е планиран на три етапа:

Етап 1 – разработване на “Технико-икономическа обосновка за лицензиране и внедряване на алтернативен тип ядрено гориво на блокове 5 и 6”. Крайната цел на Етап 1 е, на база на резултатите от Технико-икономическата обосновка на Експертния технически съвет на АЕЦ “Козлодуй”, да бъде избран безопасен и ефективен горивен цикъл и конкретни типове алтернативни касети.

Етап 2 – разработване на Отчет за анализ на безопасността (ОАБ) на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй” при внедряване на алтернативен тип ядрено гориво. На база на избрания от Етап 1 горивен цикъл и типове алтернативни касети се разработват неутронно-физични, якостни, термо-механични, термо-хидравлични и радиологични анализи на безопасността за смесени и еднородни зареждания. Крайната цел на Етап 2 е анализите на безопасността да бъдат представени с Техническо решение в АЯР за експертиза и получаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на конкретните типове алтернативни касети. Анализите на безопасността се очаква да бъдат завършени в срок от 18 месеца след сключване на договор за изпълнение на дейностите по Етап 2.

Етап 3 – провеждане на търг за изработване и доставка на горивни касети.

Експлоатацията на ядрените мощности в страната се извършва при спазване на най-високи нива на ядрена безопасност, в т.ч.  и управление на отработеното ядрено гориво (ОЯГ).

Управление на отработеното ядрено гориво

В стратегическия документ се коментира и политиката за управление на отработеното ядрено гориво и изграждането на хранилище за радиоактивни отпадъци, първи етап, на което трябва да е готов през следващата 2021 година.

Националната политика и принципите за безопасното управление на дейностите, свързани с етапите за управление на ОЯГ, както и етапите на управление на всички видове радиоактивни отпадъци (РАО) – от генерирането до погребването им, са представени в Стратегията за управление на ОЯГ и РАО.

От съществено значение за осъществяване на тази политика е изграждането на хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци на площадка „Радиана“ в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“. Хранилището ще бъде многобариерно повърхностно модулно инженерно съоръжение, като се предвижда Етап І да бъде изграден до средата на 2021 г.

Предизвикателство пред страната е и безопасното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Блоковете са спрени преди изтичане на проектния им ресурс, в изпълнение на поетите ангажименти на Република България, свързани с присъединяването на страната към Европейския съюз. Процесът е дългосрочен и уникален от техническа, екологична и финансова гледна точка и е планиран да бъде финализиран до 2030 г. , се посочва в документа.

Общата инсталирана мощност на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 2 080 MW, с които се осигурява ежегодно над една трета от електропроизводство в страната. През 2019 г. атомната централа е произвела 37% от брутното производство на електрическа енергия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща