ЕК: Какви са бариерите пред европейските енергийни пазари на дребно?

Анализ на Института за енергиен мениджмънт

През февруари Европейската комисия публикува дългоочаквания си окончателен доклад за състоянието и перспективите на пазарите на дребно на електроенергия и природен газ в европейските държави.

Либерализацията на най-зрелите европейски енергийни пазари на дребно вече навлиза в третото си десетилетие. Потребителите на електричество и газ вече са свободни да избират своите доставчици на почти всички пазари в ЕС и редица други европейски държави. На теория поне европейският енергиен пазар на дребно е място, където новите доставчици на енергия и услуги на дребно могат да навлязат на пазара и да се конкурират относително свободно и при равни условия; място, където традиционните (исторически) ютилити компании, доставчици на електроенергия могат да се конкурират за клиенти на газ и където доставчиците на газ могат да се конкурират за клиенти на електроенергия; място, където доставчик от един регион или юрисдикция може да се конкурира в друг, без да се сблъсква с неразумни или прекомерни бариери; място, където агрегаторът на капацитет или друг иновативен бизнес модел може да се конкурира за предоставяне на своите услуги на енергийни клиенти на дребно.

Проектът „Европейски бариери на енергийните пазари на дребно“ е създаден, за да проучи до каква степен теорията е претворена в практиката; доколко доставчиците на енергия в цяла Европа са изправени пред различни бариери за навлизане и конкуренция на пазара; да се идентифицират съществуващите бариери и да се предложат решения за тях. По този начин проектът има за цел да подкрепи Европейската комисия и държавите-членки при разработването на политика и изпълнението на действия за намаляване на бариерите.

Характеристика, която отличава този проект от предишните общоевропейски проекти, разглеждащи въпроса за бариерите на енергийния пазар, е, че той взема предвид предимно мнението на реалните пазарни участници, а не всяка друга обективна гледна точка - на регулаторите, икономистите или академичните среди. Това е важно разграничение, тъй като изисква да се отчита, че дори ако съществуването на конкретни бариери може да не изглежда логично или рационално, и дори ако те не са разрешени или законни, дори ако е трябвало да бъдат изкоренени, тези бариери се схващат като значителни най-малкото от гледна точка на субективния опит или очаквания на конкурентите на пазара. 

Проектът се фокусира върху пазарите на електроенергия и (в повечето случаи) на газ в 30 европейски държави, а именно страните от ЕС-27 плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария. Проучването е проведено в продължение на повече от година със съдействието и подкрепата на почти всички съответни национални регулаторни органи (в доклада обаче не се твърди, че се представят техните виждания и неговите констатации не са официално одобрени от тях), близо 150 доставчици и много други заинтересовани организации на всички фокусни пазари. Проектът се фокусира върху търговията на дребно (от гледна точка на снабдяването), включително също услуги за агрегиране, други допълнителни услуги и оферти, нови бизнес-модели на дребно, особено свързани с клиентите от битовия сегмент (на някои пазари домакинствата и по-малките МСП може да е трудно да се разграничат). Освен основния окончателен доклад, проектът е изготвил 28 наръчници за отделни държави, както и самостоятелна методология за индекса на бариерите и класиране според европейския индекс на бариерите. 

От общия набор от 45 бариери са идентифицирани 16 „ключови“ въз основа на доказателствата от проучването, интервютата и другите изследвания.

ОСНОВНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Докладът предупреждава, че България е една от трите държави, заедно с Чехия и Кипър, при които обемът и качеството на отговорите са отчетени като недостатъчни, за да се стигне до дефиниране на бариери, основаващи се единствено или предимно на обратна връзка от респондентите. На тези пазари консорциумът по проекта е приложил своя експертен опит и допълнителни изследвания в подкрепа на анализа на пазарите.

Чрез събиране на броя на бариерите, идентифицирани на всеки пазар, внимателното класиране на пазарите разкрива кои пазари изпитват най-малко и най-много бариери. В това отношение Люксембург, Холандия и Норвегия имат най-малко, докато България, Франция и Испания имат най-много. 

По-долу ще разгледаме ранжирането на държавите по отношение на "обезсърчаващото (вместо насърчаващо) регулиране. То се състои от 17 бариери, разпределени в четири раздела.

1. Ценово регулиране: Ограничаване на достъпа до пазара поради регулиране на цените

Регулирането на цените за крайните потребители от публичен орган/институция може да приеме различни форми, като определяне или одобряване на цени, таван на цените или различни елементи от тях. В Европа все още съществуват държави-членки, които поддържат регулирани цени за крайни потребители през целия процес на отваряне на пазара и след това, с цел да защитят домакинствата или дори небитовите клиенти от значително увеличение на цените на енергията, особено в контекста на ограничена конкуренция при предлагането. В някои случаи това регулиране води до крайни цени под нивата на разходите за доставка и до нисък размер на надценката за покриване на рисковете на доставчика, обезсърчавайки инвестициите и появата на нови участници. В този контекст като проблем за пазара се определя не въобще наличието на регулирани тарифи, а по-скоро некоректното им ценообразуване. Начините, по които регулираните цени могат да затворят пазара за нови участници, са няколко:

Регулирането на цените дискриминира определени доставчици. Пазарите с регулирани цени могат да бъдат изрично дискриминационни, ако позволяват само на един (или няколко) участници на пазара да обслужват клиентите с регулирани цени. Нивото на дискриминация зависи от специфичния дизайн на държавната регулация. Например, като позволяват само на действащите доставчици да предлагат регулираната цена на определен клиентски сегмент, други участници на пазара са изключени сами по себе си от този пазар.

Голям обхват на сегмента на ценовото регулиране. Частта от пазара, допустима за регулирани цени, не е или само частично е достъпна за нов участник. Потребителите, които имат достъп до регулирани услуги, са изключително трудни за привличане с конкурентни оферти. Ако този пазарен сегмент е голям, т.е. регулираните цени обхващат голяма част от клиентите, само малка част от пазара (обикновено небитовите клиенти) е достъпна за конкуренция. Регулирането на цените поддържа старата структура на пазара, където потребителите не са изправени пред рискове и не трябва да се грижат за сравняване на офертите и избор на доставчик. Регулирането на цените поддържа пазара в незряла фаза, при която нито потребителите, нито доставчиците могат да научат как работи конкурентният пазар.

Нисък марж на регулираните оферти ("изстискване" на маржа). В Европа не е необичайно за определени пазарни сегменти да се дефинира регулирана цена на определено ниво и да се позволи на всички пазарни участници да обслужват клиенти в рамките на този сегмент. Това обаче може да създаде бариери на пазара, ако регулираната цена е толкова ниска, че само компаниите, които могат да се възползват от икономии от мащаба, биха могли да генерират устойчив марж. Всички останали участници на пазара ще се сблъскат с непосилно намаление на маржа на печалбата, което затруднява много конкуренцията. Колкото по-голям е размерът на регулирания клиентски сегмент, толкова по-силна е бариерата, тъй като намалява конкурентната част от пазара за по-малките играчи. Освен това липсата на прозрачност в механизма за ценообразуване увеличава бариерите, като затруднява пазарните участници да предвиждат регулираната цена и съответно да ценообразуват своите оферти спрямо нея.

На тази база индикаторът за затваряне на пазара поради ценово регулиране е анализиран чрез два подиндикатора - дял на ценово регулиране сред оставащите клиенти и ниво на надценка (марж) на регулираните оферти.

Регулирането на цените е налице в 14 от 28 анализирани пазара на електроенергия, поради което средният резултат е доста нисък (2.6). Сред засегнатите страни средната стойност е много по-висока (5.2). Комбинацията от високия дял на клиентите с регулирана цена и ниския марж на регулираната оферта може да доведе до затваряне на пазара в Унгария, Литва, Румъния, България, Словакия и Кипър. В пет държави регулирането на цените има умерен обхмат или нивото на регулираната цена може да бъде посрещнато от конкурентите, но тази ситуация може също да предотврати навлизането на нови играчи, като намали конкурентната част от пазара. Има три пазара, където малкият обхват и високата надценка на регулираната оферта предполагат, че регулирането на цените не представлява сериозна бариера за навлизане, докато в четиринадесет държави такава бариера изобщо не съществува.

Резултатите от показателите са по-високи на газовите пазари (средно: 3,8, сред засегнатите: 7,0), отколкото на пазарите на електроенергия, най-вече поради факта, че регулираната цена на газа по-често се определя под конкурентните пазарни нива. Регулираните оферти присъстват на 13 от 24 анализирани пазара, като е най-вероятно те да затварят пазарите в Латвия, Унгария, Румъния, Хърватия, България, Словакия и Полша. В останалите шест засегнати държави регулирането на цените оставя известно пространство за пазарна конкуренция. В единадесет държави такива бариери изобщо не съществуват.

2. Споделяне на тежестта

От доставчиците на енергия в цяла Европа често се изисква да събират плащания за услуги, които не са част от техния бизнес, или да предоставят други несвойствени услуги като например такива, свързани с енергийната ефективност, управление, поддръжка, изграждане на активи за услуги от обществен интерес или системи за измерване, за зареждане на електромобили, интелигентни системи, поддържане на минимални задължителни запаси (в газовия сектор) и др. Тези изисквания могат да създадат бариера за дейността на доставчиците на пазара на дребно, като повишат разходите им и отклоняват вниманието от основната им дейност и могат да възпрепятстват навлизането на пазара на дребно на нови играчи. 

Например, на енергийните доставчици се вменяват задължения за събиране на плащания, несвързани с доставката, от името и за сметка на други лица. Това често води до риск от забавяне или неплащане на сметките и представлява бариера за навлизане на пазара, тъй като може значително да увеличи общия риск, както и необходимите парични резерви и провизии. Комбинираното фактуриране, при което доставчикът предоставя на клиента една сметка, съдържаща разходите за електроенергия и за мрежа, обикновено включва също политически добавки, данъци и други такси за услуги. Доставчикът се счита за единственото звено за контакт, отговорно за всички тези плащания и по този начин е финансово отговорен за тяхното събиране и своевременно изплащане напред по веригата, независимо дали доставчиците успяват да събират пари от своите клиенти. Следователно доставчиците поемат този риск. На други пазари на доставчиците на енергия може да бъде възложено да събират такси за несвързани услуги, напр. лицензионни такси за телевизия или да предоставят други услуги, напр. мерки за енергийна ефективност.

Подобна тежест са и задълженията за поддържане на минимални резерви, например газови запаси - изисква се доставчиците да съхраняват определени стратегически резерви на газ, обикновено изразени в милиарди куб. см или дни на доставка като дял от продажбите на компанията. Това предполага значителни разходи за доставчика, за да започне да функционира, тъй като новите участници на пазара на дребно трябва да финансират значителни първоначални инвестиции и да договарят дългосрочни договори за доставка, преди да получат правото да работят на пазара.

3. Регулаторна непредсказуемост

Създаването на вътрешен пазар на природен газ и електроенергия в Европейския съюз е непрекъснат процес. Европейските законодателни пакети засилват този процес, което кара регулацията на пазара да се развива бързо. Транспонирането на регламентите в националните регулаторни рамки не винаги е гладко и действията на националните регулиторни органи понякога са непредсказуеми. Това води до несигурност за доставчиците, свързана с неясно и неизвестно бъдещо развитие на регулаторната рамка, включително отношението на институциите, които регулират пазара на дребно и наблюдават неговото функциониране и организация.

Тази несигурност е бариера, която оказва влияние върху бизнеса на доставчиците, предотвратявайки навлизането им на пазара, затруднявайки стратегическото бизнес планиране или принуждавайки ги да възприемат различни подходи по време на работа.

Доставчиците са изправени пред несигурност поради новолиберализирана регулаторна среда или несигурно бъдещо развитие на регулаторната рамка. Несигурността може да възникне от съвсем нова регулаторна среда, която може да включва напр. лошо дефинирани отговорности между участниците, липса или недостатъчно персонал на отговорните звена, с които доставчикът трябва да комуникира и т.н. Също така, доставчиците могат да изпитват несигурност поради непредсказуемост относно това как ще изглежда бъдещата регулаторна рамка и следователно какви възможности за бизнес ще бъдат налични.

Несигурността, причинена от индустриални играчи с влияние върху законодателните процеси, напр. доминиращ традиционен пазарен участник или корпоративни/индустриални сдружения формират законодателството. Докато сътрудничеството между регулаторните органи и участниците на пазара е от съществено значение за неговото функциониране и устойчиво развитие, на последните може да се дадат твърде много правомощия за формиране на законодателство, което позволява изкривяване на регулаторната практика в полза на тези и в ущърб на други участници или клиенти или на пазарната конкурентоспособност. Това също увеличава несигурността за участниците на пазара около това как ще изглежда законодателството, когато бъде завършено.

Несигурност по отношение на бъдещите регулаторни развития, особено в областта на цифровизацията и новите технологии. Новите технологични постижения изискват подходящи регулаторни рамки, за да бъдат въведени изцяло без прекомерен бизнес риск за доставчиците. Целите за въвеждане на интелигентни измервателни устройства, иновациите и свързаните с тях права и задължения могат да бъдат основен източник на несигурност. Също така регулаторната несигурност относно бъдещето на агрегирането и Demand response или други нови услуги може да попречи на инвестициите и иновациите в тези области.

Отношението на властите възпрепятства развитието на пазара. Регулаторът, преносният оператор или правителството не смятат за приоритет добре функциониращия конкурентен енергиен пазар или са невъзпримечиви към нови продукти и услуги, или не търсят или не използват сътрудничеството на участниците на пазара. Тази атмосфера може да обезкуражи нови участници и нови разработки. Подобна нагласа може също да облагодетелства традиционните доставчици като насърчава инерцията на крайните клиенти.

Несигурност по отношение на екологичните задължения и невъзобновяеми производствени мощности. Задълженията за опазване на околната среда като схеми за енергийна ефективност и сертификати за произход могат да представляват бариера, тъй като водят до увеличаване на бюрокрацията и разходите и поради това трябва да бъдат включени в бизнес планирането на доставчиците. Освен това несигурността около бъдещето на мощностите за електропроизводство от ядрена енергия, въглища и газ увеличава ценовия риск и несигурността дали и каква енергия ще е на разположение на доставчиците на дребно.

4. Достъп до иновации

Понастоящем повечето европейски енергийни пазари са проектирани въз основа на практиките такива, каквито са били по време на националните вертикални монополи. За да се позволи на съществуващите и нови доставчици да бъдат иновативни, предпоставка е не само възможността да се конкурират по отношение на цените, но също така и да се диверсифицират, приветствайки нови продукти, участници на пазара и бизнес модели. Когато националните регулаторни рамки не вземат предвид иновациите на пазара на дребно (по отношение например на наличността и функционалността на интелигентното измерване, възможността за договаряне и заплащане на услуги за гъвкавост или включване на demand response в търговете за балансиращи услуги), това може да създаде бариера за нови участници на пазара, особено на по-модерни играчи. 

Проблеми със защитата на данните. GDPR и националните разпоредби за защита на данните могат да представляват бариера за развитието на иновативни продукти поради трудности при получаването на информация например за модели на потребление, които биха позволили на компаниите да разработят свързани с пазара услуги.

Липса на стимул за нови или пазарна реализация на успешни пилотни проекти. Липсата на финансови стимули, както и липсата на техническа поддръжка могат да бъдат основна бариера за провеждане на пилотни проекти за DR и други нови технологии, тъй като разработчикът поема целия риск за тази експериментална работа. Проектите, стартирани като пилотни, могат дори да бъдат обвързани с изрични условия, че те не могат да останат на пазара след завършване на пилотния проект. Това обезкуражава участието.

Липса на данни за иновативно разработване на продукти. Интелигентните измервателни уреди отварят възможности за нови услуги от страна на търсенето и агрегирането, които разчитат на данни за потреблението в почти реално време, за да могат да отговарят на изискванията на мрежата и търговете за балансиращи продукти. Агрегаторите трябва да имат достъп до клиентите и техните данни независимо от доставчиците, които всъщност представляват конкурент за доставчика/агрегатора на DR.

Липсва съответствие между новите бизнес модели и съществуващите разпоредби и задължения. Регулаторните рамки трябва да осигурят среда не само за стартиране на нови бизнес модели, но също така да позволят по-нататъшен напредък, без да рискуват стабилността на мрежата, напр. схеми за нетно измерване и производство за собствено потребление. Регулаторните изисквания и задължения, отнасящи се за традиционните доставчици, може да нямат смисъл за иновативни играчи, които въпреки това са обвързани от тях. Неясната съществуваща регулация за нови модели и липсата на дефиниция на новите пазарни роли поставят предизвикателство пред навлизането на нови услуги.

Липсва гъвкавост в тарифните структури. Потенциалът на тарифните структури да бъдат гъвкави е основният двигател на гъвкавостта на търсенето, тъй като позволява проектирането на тарифи, основани на стимули, с няколко тарифни зони за времето на използване, насърчавайки клиентите да консумират, когато е по-евтино. Това важи както за мрежовите, така и за енергийните компоненти. Твърдите или плоски тарифи, които се определят от регулатора, възпрепятстват новите и иновативни предложения на пазара.

Липсваща информация и стимули за мрежово управление на DR. Операторите на мрежи могат да намалят разходите за разширяване на мрежата, като вместо това осигурят намаляване на търсенето или съхранение на енергия, за да подпомогнат контрола на мрежата. Операторите обаче често не са наясно с тази възможност или са обект на схема за насърчаване, изградена около CAPEX (инвестиция в инфраструктура), а не OPEX (осигуряване на нови услуги) и следователно са стимулирани да изграждат активи, вместо да използват гъвкави услуги.

Пазарните структури не стимулират нови продукти. Без съществуващо търсене иили концепция за нови услуги като DR, новите участници са изправени пред бариерата да трябва първо да създадат и установят изцяло нов пазар, преди да могат да оперират на него. Ниското ниво на възприемана стойност може да се дължи на технологично изоставане, невъзможност на клиентите да бъдат стимулирани или слаба конкуренция между традиционните доставчици, което води до малка необходимост за доставчиците да иновират.

Индикаторът за регулаторната тежест и непредсказуемост, посочен в доклада, количествено определя неенергийния дял на сметката за енергия в едно средно домакинство и регулаторната непредсказуемост, която е измерена чрез проучване на доставчиците, проведено за този проект.

Дания държи първото място в тази категория както по отношение на пазарите на електроенергия, така и на газ. Това се дължи на най-високите нива на добавки и такси в цените в Европа, в комбинация с максималните резултати, получени от доставчиците във връзка с непредсказуемостта на регулаторната рамка. От друга страна, най-доброто представяне на Ирландия и на двата пазара е главно резултат от максимално удовлетворение от регулаторната предвидимост и стабилност, тъй като делът на неенергийните компоненти в сметката е близо до средната стойност на двата пазара.

С останалите бариери - пазарни неравенства, пазарна сила, ликвидност и зрялост на пазара на едро, сложност на процедурите, достъп до данни, инерция на клиентите, смяна на доставчика и др., както и с националните наръчници за отделните страни можете подробно да се запознаете в доклада. На база на различните типове бариери, класацията на държавите от Европа по отношение на рисковете пред електроенергийния пазар на дребно (от 0 - най-нисък риск/най-малко бариери до 100 (най-висок риск/най-много бариери) изглежда по следния начин: