Европейските електроенергийни борси влязоха в зона на затишие

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1190
article picture alt description

Европейските електроенергийни борси в сегмента “пазар ден наперд” стартират новата седмица с ценови нива в някои страни по-ниски, но в други без съществена разлика от тези, постигнати с ден за доставка 12 октомври.

Очаквано новата седмица в посочения сегмент, който отчита най-добре тенденциите, стартира с ръст, който варира от 3.8 %  в Белгия (44.60 евро за MWh) до 18.2 % за Италия (51.67 евро за MWh) до 56.9 % в Чехия (44.04 евро за MWh).

Колкото до Българската независима енергийна борса (БНЕБ), след ниската стойност от 31.65  евро за MWh с ден за доставка 18 октомври, БНЕБ стартира  с цена от 46.83 евро за MWh, което е ръст с 47.9 %.

Спад е отчетен на три от европейските електроенергийни борси, сред които и Гърция (минус 1.8 % до 41.94 евро за MWh). По-съществено е понижението в Испания и Португалия. Това са и борсите (OMIE (ES_price,PT_price), на които цената остава  по-ниска от западните, сочи статистиката на energylive.cloud.  В частност с ден за доставка 19 октомври постигнатата цена е 35.71 евро за MWh (минус 11.3 % и 10.5 % съответно). Освен това е близка и до регистрираната преди месец, но с около 4 евро по-висока отпреди година.

Най-високата цена продължава да се отчита в Полша. Новата седмица стартира на полската борса (ENTSO-E (PL_price) при цена от 57.41 евро за MWh, която е с близо 4 евро по-висока от постигнатата преди месец, но с над 11 евро по-висока от регистрираната преди година.

Колкото до стойността на БНЕБ от 46.83 евро, то тя е малко по-висока, но близка до регистрираната през миналия месец – 45.08 евро за MWh.  Година по-рано постигнатата стойност на БНЕБ е била  36.55 евро за MWh. Съвсем ясно е, че увеличението е с 10 евро за MWh.

Най-общо, тенденцията за ръст на цените на европейските електроенергийни борси в сегмента “пазар ден напред” остава, но при едно много странно затишие. Ситуацията изглежда така, сякаш участниците на борсите са в очакване на нещо да се случи. За един толкова динамичен пазар като електроенергийния прекаленото спокойствие обикновено е сигнал за предстоящо вълнение.  

Спорно е кой е водещият фактор дали Европейската комисия или COVID-19. При всички случаи съчетанието между някои крайни идеи, идващи от Европа и резултатите от коронавируса в икономическите и енергийни сектори трябва да се подложи на анализ от евродепутатите и еврокомисарите преди взимане на окончателни решения.  Иначе е ясно, че засега Европейската комисия не пожела да се произнесе окончателно през тази седмица за нивото на емисиите и отложи натиска на европейския парламент за декември.

Високата летва за намаляване на емисиите с 60 % от нивото от 1990 година определено е доста смущаваща за повечето европейски държави. За почти всички това означава  преразглеждане на националните си планове за енергетика и климат. Друг е въпроса дали по време на здравна криза са полезни точно тези реформи.

България засега не влиза в този списък. Защото след критиките на Европейската комисия изглежда, че администрацията на единадесетте министерства плюс енергийното, участвали в списването на Националния план за енергетика и климат  ще трябва да се впрегнат и да си напишат домашното подобаващо. За всички е ясно, че в случая не става въпрос да се изтрият с гумичка и да се подменят числата. Просто трябва да се напише конкретен план за всяка стъпка – от това какво ще се случва с комплекса Марица Изток до това кои ще са енергийно бедните и как ще си опазим природата. Не става въпрос за идеи, дошли на някого, след като са прочели вдъхновяващ доклад с футуристични възглед, а за живи хора и за активи, които се държат от държавната енергетика.

Европейските електроенергийни борси ще продължат да отразяват фактора Европейска комисия и определено следят случващото се във ВЕИ сектора. Неслучайно Испания се оказаха сред борсите със спад, след последната реализация на мащабен слънчев проект.

Между другото, тези дни LevеlTenEnergy публикува изследването си за цените на преките договори за слънчева и вятърна енергия и излезе с интересен извод за третото тримесечие, според който цените на слънчевата енергия са спаднали, а на вятърната са се повишили. По-интересен е паралела между ниските цени в слънчева Испания и Скандинавието и факторите, имащи значение за това. В България засега темата ВЕИ иначе продължава да е табу след онзи държавен уплах насаден преди години.

Разбира се, от пряко значение продължава да е развитието на  пандемията COVID-19. Почти всички държави в Европа започнаха да засилват ограничителните мерки, правейки опит да не навредят на икономиката, но едва ли може да се очаква, че темповете ще се запазят. По-лошото е, че надделяват гласовете, които продължават да плашат с влошаване на жизнения стандарт.  Не се чуват онези, които не само трябва да успокоят хората, но и да сложат ред в системата.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща