Готова ли е Русия да прекъсне доставките на газ през Украйна?

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
902
article picture alt description

Ръководителят на украинската компания Нафтогаз Андрей Коболев наскоро обяви, че от януари 2020 г. Русия ще спре доставката на газ за Европа през Украйна.

Руският газов гигант Газпром ще решава да достави количеството газ, което понастоящем достига до Европа през Украйна, като използва алтернативни маршрути като тръбопровода „Северен поток 2“, който минава от Русия до Германия през Балтийско море (което ще добави нов годишен капацитет от 55 милиарда кубически метра) и "Турски поток", който минава от Русия до европейската част на турската територия и от там до сърцето на Европа през България, Сърбия и Унгария. По този начин Украйна ще бъде заобиколена, като се избягва, от гледна точка на Москва, евентуална нова несигурност по отношение на доставките, които се случиха преди няколко години.

Решението на Русия може да бъде свързано и с предстоящите президентски избори в Украйна, насрочени за 31 март, или до правния спор между Газпром и Нафтогаз.

 

Въпреки това, ако решението на Русия наистина трябва да се приложи, за Украйна това би означавало годишна финансова загуба от 3 милиарда долара, произтичаща от плащания за транзита на руски газ на нейната територия. Това ще бъде сериозен удар за нейната икономика, която вече е подложена на нарастващи трудности. Неотдавнашната оценка на МВФ за Украйна посочва, че усилията на правителството на Киев да „създаде по-динамична, отворена и конкурентоспособна икономика не са постигнали очаквания резултат". МВФ добавя, че икономиката на страната все още е изправена пред важни предизвикателства и последният доклад за Световната икономическа перспектива намали оценките за икономическия растеж на Украйна за 2019 г. от 3,3% до 2,7%.

 

Все още не е ясно, дали двата нови тръбопровода, които все още са в процес на изграждане, ще бъдат готови навреме, за да усвоят целия резервиран газ, който вече няма да бъде доставен през Украйна. Споразуменията за транзит между Русия и Украйна ще изтекат в края на тази година, затова може да е необходимо преходно споразумение между двете страни. Съществува и хипотетична възможност за доставяне на руски газ в Европа чрез Транс- Адриатическия газопровод (TAP), който ще доставя газ за Италия от Азербайджан през Турция и Гърция чрез връзка с Турски поток.

Освен това е твърде рано да се прецени дали, и в крайна сметка, това развитие може да повлияе на европейските потребители на газ от Русия. При условие, че настоящото

 

равнище на доставките ще се запази, европейските клиенти не трябва да бъдат особено загрижени; въпреки това, от политическа гледна точка положението може да бъде съвсем различно. Геополитическите последици от решението на Русия да заобиколи Украйна би могло да бъдат значими; Този ход вероятно ще бъде тълкуван от Съединените щати и някои от европейските им съюзници като по- нататъшен опит да притиснат Украйна, за да я принудят да постигне по-добри условия със своя източен съсед.

В момента изглежда, че САЩ не могат да направят толкова много, за да отговорят на решението на Русия. Въпреки силния натиск на президента Тръмп, Германия е категорична че ще реализира Северен поток 2.

Що се отнася до Турски поток, американските карти не толкова ограничени, но също толкова трудни за изиграване. Като се има предвид сегашното напрежение между между Вашингтон и Анкара, е съмнително, че натискът на Тръмп ще промени решението на президента Ердоган да участва в този проект; да не забравяме, че Турция е ангажирана в сложна геополитическа игра заедно с Русия и Иран, по отношение на Сирия и е фокусирана върху доста деликатния кюрдски въпрос, приоритет за Анкара. Съмнително е, че натискът от страна на Америка и в крайна сметка на европейския натиск би могъл да повлияе значително върху решенията на Сърбия и Унгария да разрешат транзита на природен газ през Турски поток. Защо Белград и Будапеща трябва да приемат да направят нещо, което Германия досега отказа?

Слабото звено в уравнението Турски поток може да бъде България, обикновено по- ангажирана и чувствителна към морално убеждаване от страна на Вашингтон, и определено в много по-добри отношения с Европейския съюз отколкото Унгария.

По-ясна картина, но не непременно по- предсказуема, би могла да бъде налице едва след изхода на украинските президентски избори, където тоталния аутсайдер, комикът Володимир Зеленски, който води изборите срещу двамата по- опитни кандидати като Юлия Тимошенко и сегашния президент Петро Порошенко - може да се окаже новия президент на Украйна след втория тур, насрочен за 21 април.

 

Marco Carnelos, valdaiclub.com

 

Преводът е публикуван в Бюлетина на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща