Алтернативна гледна точка: Политиците и факторите определящи циклите на климатичните промени
На Конференцията на ООН за жизнената среда на човека в Стокхолм, 1972 г. международната общност се събра за първи път, за да обсъди нуждите на глобалната среда и устойчивото развитие. Създадена бе Програмата на ООН за околна среда - UNEP. От тогава до днес темата се моделира, насочи се срещу завишаването на средната температура на Земята и се концентрира върху климатичните промени. Определени корпоративни сили, преследвайки користни интереси, сътвориха мита за предстоящ климатичен апокалипсис. Широко мащабна и богато финансирана от тях пропаганда създаде глобална страхова психоза за фатални промени на климата. Чрез псевдонаучни теории основани на неверни, манипулирани статистически данни се сатанизира въглеродният диоксид в атмосферата като основен причинител на критичните климатични промени.
Дълги години докладите по изменението на климата в ООН се движеха между крайностите – отрицание и възхвала. След това постепенно науката започна да следва логиката на политическата и бизнес целесъобразност, защото зад високите цели за намаляване на въглеродните емисии, стоят конкретни бизнес интереси и геополитика. С течение на времето, финансирането на научните изследвания върви почти изключително в полза на тезите, които доказват и подкрепят основната мантра – климатът се променя и това е свързано с човешките дейности – енергетика, индустрия, селско стопанство и бит.
За основен причинител на тези промени бе набеден въглеродния диоксид, който се емитира от тях. Към ООН бе създадена Междуправителствена комисия по изменението на климата. В нея са привлечени учени от различни страни, на които целево е възложено да докажат от името на световния научен елит, че изменението на климата се дължи на въглеродния диоксид. Но научните обяснения на основните фактори и сложните взаимодействия между тях, които предизвикват промените на климата през различни по времетраене периоди, под натиска на тази комисия са потискани, игнорирани и скривани от вниманието на широката общественост. Но примерите за цикличния характер на промените в денонощен, тримесечен, годишен и многогодишен аспект са много. Силите, които ги причиняват са комплексни и си взаимодействат с положителни и негативни последствия за обитателите на планетата. Те са както от земен ,така и от около земен характер, от близки и далечни космически сили и явления.
Наблюденията и знанията върху циклите с период в рамките на един човешки живот или на няколко поредни поколения са намерили трайно практическо приложение в бита. Те се предават от поколенията и са залегнали в учебници и инженерни справочници. С тях се съобразяват специалистите от различни професии. Така например многогодишният житейски опит е установил някои от климатичните цикли, които са влезли в хидроинженерната практика. В нея са въведени понятията за двадесет годишна, стогодишна и хилядагодишна дъждовна вълна. Те се прилагат при изчисляването и оразмеряването на отговорни строителни съоръжения, като язовирни стени, предпазни открити и подземни канали, дюкери, мостове над реки и други отговорни дълговременни съоръжения с цел да поемат и пропуснат големи количества дъждовни води и такива от топящ се сняг, които се случват един път на двадесет, сто или хиляда години. Преоразмеряването на тези съоръжения е съобразено и със сеизмологията на съответния регион и гарантира сигурността им, здравето и живота на хората при извънредни, екстремни, сеизмични и климатични събития. То е наложено в съответствие с натрупания хилядолетен опит на човечеството, преживяло многобройни природни бедствия, предизвикани от цикличните климатични промени от времето на библейския Всемирен потоп, който е настъпил след 40 денонощия непрекъснати проливни дъждове, а водата се е издигала над земята сто и петдесет дни. (Първа книга Мойсеева – Битие, глави 6, 7, 8 и 9). Апокалиптичното събитие, останало в преданията, се е случило преди хиляди години, когато човешката популация на Земята не е била толкова многолюдна и не може да й се вмени вина, че го е предизвикала с житейските си дейности. Древни писмени паметници в Индия, от древния Вавилон и Шумерия, от различни исторически периоди, описват подобни катастрофални наводнения.
Тези екстремни климатични явления се проявяват и днес. Те са свидетелство, че предизвиканите наводнения в Западна Европа от проливните дъждове в началото на тази година не се случват за пръв път. През август 1342 г. подобни дъждове заливат цяла Европа, наводненията влизат в историческите хроники и учебниците по метеорология като най-разрушителния потоп в историята на цивилизацията. На 10 август същата година водата помита Юдитовия мост - предшественика на Карловия мост в Прага. Апокалиптичното събитие е 400 години преди началото на европейската индустриална революция.
Водещи учени обясняват циклите на климатичните промени като следствие преди всичко от периодични влияния на мощни сили и лъчения от близкия и от далечния Космос върху Земята. Ще се опитам да обясня по възможно по-достъпен начин механизма на някои от тези космически влияния.
На първо място е денонощното влиянието на Луната, най-близкото космическо тяло до Земята. По своите размери тя е нищожно малка на фона на безкрайния Космос. Въпреки това тя оказва съществено влияние върху някои земни процеси благодарение на гравитационното си поле. Приливът е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а отливът е периодичното й отстъпателно движение от сушата под влияние на Луната и Слънцето. Причината за тяхната поява са различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната, се притегля с по-голяма сила в сравнение с отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от планетата преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи.
Схематично нехомогенното гравитационно поле на Луната на повърхността на Земята е показано на снимка 2. Слънцето също допринася за цикличността на приливите и отливите, но с много по-малък ефект. Те са най-значителни по време на новолуние и пълнолуние, когато Луната, Земята и Слънцето са на една линия и ефектът от Слънцето и Луната се наслагва. По това време се засилва и вероятността от земетресения, понеже разликите в гравитационното привличане влияят не само на моретата и океаните, но и на твърдата земя. Повдигането на нивото на океаните е около 1 метър над средното, което означава, че между прилив и отлив разликата е обикновено 2 метра. По същия начин, когато слънчевата активност е ниска, нивото на морето се повишава в северните и южните високи географски ширини близо до полюсите и нивото на водата намалява в среден период от време в екваториалната зона. (Wysmuller, Mörner, Corbyn, Assunçao). Движението на океанското ниво нагоре и надолу въздейства върху огромни маси от атмосферата и предизвиква движението на определени въздушни потоци към сушата и обратно, и влияе на метеорологичната обстановка в крайбрежните региони в денонощен аспект.
Земната ос, около която Земята се върти и описва пълен кръг за 24 часа е наклонена спрямо плоскостта на орбитата, която описва нашата планета около Слънцето. Наклонът на оста е 23,45°. Той се запазва един и същ в различните части на земната орбита – ефект, определящ цикъла на земните сезони в годишен аспект. В едната половина на орбитата оста е наклонена в посока към Слънцето. Тогава северното полукълбо е близо до Слънцето и е лято, защото получава повече светлина отколкото южното, където е зима. В другата половина, оста е наклонена в посока, обратна на Слънцето, южното полукълбо е по близо до Слънцето и получава повече светлина и там е лято, а в северното полукълбо е зима. Това определя климатичните цикли на Земята в интервала на една година, времето, за което тя прави пълна обиколка около Слънцето. Наклонът на земната ос води до бавно изменение на настъпването на сезоните спрямо положението на Земята по нейната орбита. Климатът на планетата зависи и от ексцентрицитета на земната орбита – колкото е по-голям той, толкова по-резки изменения на климата могат да настъпят.
Периодично сложните процеси, които са в непрекъсната развитие в слънчевото тяло, се активират /снимка 3/. Тези периоди се проявяват приблизително през 11 години и се характеризират с многократно увеличаване на слънчевата радиация. Тя достига до нашата планета. Заредени частици с висока енергия навлизат в земната магнитосфера, която обгръща цялата планета и ни пази от слънчевата и космическата радиация, както и от други вредни влияния от космоса. Ако земното магнитно поле отслабне, то ще се увеличи количеството слънчева радиация, която достига до земната повърхност и ще предизвика повишаване на температурата й. Земното магнитно поле се дължи на върте ливото движение на разтопената магма в сърцевината на планетата ни. То е сменяло полярността си няколко пъти през около 250 000 години.
През последните години учените алармират за драстично намаляване на неговата сила, като Северният магнитен полюс се придвижва със скорост 40 – 50 км/годишно от северното крайбрежие на Канада към Сибир, Русия. Магнитното поле е едно от най-важните фактори за съществуването на живот на нашата планета. От него зависят метеорологичните условия, сезони, миграцията на животните, реколтите. Свързано е директно и със земетресенията и други природни бедствия. Геомагнитните бури са производни на активизацията на слънчевите процеси. Предизвиква ги енергията на плазмените потоци, която е по-голяма от максималната енергия на частица, която може да бъде спряна от земното магнитно поле. Частици с такава енергия биват излъчвани от Слънцето при явления като коронарни изхвърляния на маса или от поток бърз слънчев вятър, който идва от коронарни дупки. Такива бури, причинени от коронарни изхвърляния на маса се наблюдават, когато сме по-близо до максимума на слънчевата активност, а потоците бърз слънчев вятър, доминират потока високо енергийни заредени частици в периодите, близо до минимума на слънчевата активност.
Върху климата на Земята влияе както електромагнитната слънчева радиация, така и корпускулярната радиация от слънчев и галактически характер. Не пряко, косвено участващи между слънчевите и климатичните параметри са така наречените геомагнитни индекси, характеризиращи вариациите на геомагнитното поле. Слънчевите промени в излъчването засягат климата главно чрез взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата на Земята. Цикличните промени в емисиите на слънчевия вятър генерират съответно промени в скоростта на въртене на Земята. Това влияе не само на атмосферната циркулация, но също така и на теченията на водните маси в океана. Тъй като водата на океана е с много висок температурен капацитет, промените в океанската циркулация оказват силно влияние върху регионалния климат и на сушата.
Друг съществен фактор, който влияе върху земния климат са космически лъчи идващи от други галактики. Те увеличават аерозолите в атмосферата чрез каскада физически процеси. Галактическите космически лъчи, както и слънчевите лъчи, които са свързани с изригвания, причиняват увеличаване на аерозолите в атмосферата на Земята, които водят до повече облаци. Облаците пък причиняват два ефекта – от една страна повече дъждове, от друга страна, като има повече облаци, се увеличава обратното отразяване на светлината, която пада върху повърхността на Земята, тоест връща се, не стига до Земята. А инфрачервените лъчения от Земята се отразяват обратно към нея. Така през зимните нощи липсата на облаци определя силното понижение на приземните температури и голямата разлика с тези през следващите ги безоблачни и слънчеви дни /снимка 4/.
Слънчевата система е съставена от осем планети: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. В различни фази от движението си по своите орбити около Слънцето, те се подреждат в различни конфигурации, които упражняват гравитационни влияния по между си. В Слънчевата система проникват космически лъчи, радиация и гравитационни сили от слънца извън нея. Тя е част от галактиката Млечен път и се движи по определена траектория, като периодично попада под въздействието на други слънчеви системи, които са много по-големи от нея. По някои изчисления тя се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от галактическия център. Движи се със скорост от 220 км/s по орбитата си около този център и извършва едно пълно завъртане за 226 милиона години. Слънчевата система се движи и спрямо Галактическата равнина, като периодично изскача над равнината на диска или потъва под нея.
Траекторията на това движение наподобява синусоида, която пресича равнината веднъж на 33 милиона години, а всеки период трае около 65 милиона години. Самата галактика Млечен път се движи в безкрайния Космос по някаква траектория, като попада под влиянието на други галактики. Процесите в тези необятни простори са в непрекъснато развитие и взаимодействие. Раждат се и умират гигантски слънца. Появяват се и изчезват черни дупки, при което се излъчват или поглъщат огромни количества енергия под формата на мощни радиоактивни, електромагнитни и други лъчения. Те се наслагват и усилват или взаимно се отслабват, но тяхното влияние, както и това на гравитационните сили достигат до Слънчевата система и до нашата планета. Периодичността им е многократно по-дълга от продължителността на един човешки живот и затова липсват исторически сведения, как въздействат върху цикличността на климатичните промени на Земята.
Предвид гореизложеното е много трудно да се определят конкретните сили, които предизвикват климатичните промени вълнуващи човечеството през последните години. Користни корпоративни и геополитически интереси последователно игнорират научните обяснения. Те тенденциозно внушават страх от предстояща климатична катастрофа, предизвикана от въглеродният диоксид, който емитират въглищните ТЕЦ, индустрията и селското стопанство в атмосферата. Те го определят за основен фактор, причиняващ климатичните промени. Неправителствени организации и новосъздадени „зелени” политически партии станаха носители и пропагандатори на така наречените иновационни „зелени” идеи. Те настойчиво лобират в полза на възстановяемите енергийни източници на базата на слънчевата и вятърната енергии. За съжаление „здравите европейски, зелени сили” надделяха над здравия разум. Шарл Мишел - председател на Европейския съвет и Урсула фон дер Лайен - председател на Европейската комисия се оказаха ревностни ВЕИ-лобисти. По време на 25-та Конференция на ООН в Мадрид през декември миналата година те заявиха амбицията си Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Обявиха се за „зелена революция”, която да противодейства на изменението на климата и същевременно, да подкрепя създаването на работни места, иновациите и високото качество на живот. Европейският пионерски ентусиазъм и призиви бяха посрещнати по-скоро равнодушно от най-големите замърсители на планетата. За разлика от предишните конференции организаторите останаха разочаровани. Руският президент Владимир Путин оцени обявената „зелената революция” като „харакири” над европейските енергетика, икономика и бъдещата им конкурентна способност. САЩ се оттеглиха демонстративно от Парижкото споразумение. Във формалното съобщение към ООН американският държавен секретар Майк Помпейо подчертава, че споразумението е "несправедливо икономическо бреме" върху икономиката на Съединените щати. Австралия, която е най-големият износител на въглища в света, няма намерение да ограничи добива на въглища и експорта им. Канада, Индия и Бразилия останаха резервирани към предлаганите текстове за решения. Индийските и Китайските представители учтиво се усмихваха, клатеха глави без да поемат някакви ангажименти относно намаляването на емисиите на СО2. Китай е най-големият замърсител в света, произвеждащ повече от една четвърт от промишлените парникови газове на планетата и залива световните пазари с евтина промишлена продукция. В момента Индия произвежда най-много парникови газове, което означава, че страната е готова да надмине Китай като водещ замърсител на планетата. Двете страни емитират над 50% от количествата СО2 в света. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е много разочарован. Но за разлика от него тези държавни ръководители мислят прагматично и осъзнават отговорността си пред своите сънародиници. Опазването на чистотата на въздуха поставят на втори план в зависимост от сигурността на енергетиката и икономическия просперитет на страните си. Първостепенна цел за тях е повишаване благосъстоянието и социалната сигурност на жителите на ръководените от тях държави, а преходът към „зеленото” бъдеще ще бъде плавен и подчинен на главната цел.
Какъв ще бъде изборът на малка и бедна България? Тя има прекрасна природа, благодарение на която е въглеродно неутрална и зелена. Затова ние - българите имаме пълното основание да не искаме, да сме „зелени и бедни”. Искаме да сме богати и след това „зелени”!