COVID-19 обърна тенденцията на европейските електроенергийни борси

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2979
article picture alt description

След като седмици наред европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ демонстрираха уверен ръст и изглеждаше, че не е далеч времето, в което средната цена от 50 евро за MWh е постижима, изминалата седмица зададе нов тон. Причината – бързото развитие на втората вълна от коронавируса. Броят на болните в света достигна 42 млн. 900 хил. и 032, според данните на института „Джон Хопкинс“. Почти всички страни въведоха строги ограничителни мерки, вечерен част, затваряне на заведения. Това съответно се отразява на производството, потреблението и ценовите нива на електроенергията на свободния пазар. COVID-19 остава на този етап водещият фактор и това се отразява в обръщане на тенденцията. Засега икономиката остава отворена, но безспорно засягането на работниците и служителите се отразява.

През последната седмица се наблюдава спад на цените на някои от европейските електроенергийни борси, както спрямо тези, регистрирани преди месец, така и преди година. При други се наблюдава намаляване на разликата в ценовите нива отпреди година. Ако доскоро можеше да се говори, че цените са с около 8 до 10 евро за MWh, по-високи в сравнение с постигнатите преди година, то сега става въпрос за разлика от около 2 до 4-5 евро. Разбира се това не е явление, засягащо сто  процента дейността и отразяващо се в статистиката, но подобни проявление не са радостни, напротив – тревожни, въпреки че са характерни по-скоро за почивните дни. Накъде ще се насочи тенденцията е трудно да се прогнозира. Отговорът естествено трябва да се търси в развитието на ситуацията около коронавируса.  

Най-високите стойности, постигнати в сегмента „пазар ден напред“ на европейските електроенергийни борси бяха отчетени в двата последователни дни – с ден за доставка 21, 22 и 23 октомври. Най-високата постигната стойност на Българската независима електроенергийна борса в сегмента „пазар ден напред“ е с ден за доставка 23 октомври – 51.07 евро за MWh.  

Европейските електроенергийни борси стартират новата седмица и по-точно 26 октомври с цени, по-ниски в сравнение с тези, отчетени с ден за доставка 19 октомври. Това става ясно при проследяване на статистиката на energylive.cloud.

Така например, постигнатата стойност в „пазар ден напред“ на електроенергийната борса в Германия през миналия понеделник, 19 октомври  е 44.64 евро за MWh. Цената с ден за доставка 26 октомври е от порядъка на 30.58 евро за MWh.

Такава е и статистиката за Франция – 44.53 евро за MWh с ден за доставка 19 октомври, 31.18 евро за MWh – за 26 октомври.

На Италианската електроенергийна борса постигнатата цена за 19 октомври е 51.67 евро за MWh, 41.51 евро за MWh за 26 октомври.

Що се касае за страните, с които България има физическа граница, например Румъния, отчетената стойност за 19 октомври е 48.46 евро за MWh и 42.71 евро за MWh – за 26 октомври. В Сърбия – 44.65 евро за MWh за 19 октомври и 43.41 евро за MWh. В Гърция – 41.94 евро за MWh на 19 октомври и 42.71 евро за MWh с ден за доставка 26 октомври.

Прави впечатление и завръщането на високата волативност на всички електроенергийни борси в Европа за първия работен ден от седмицата спрямо цените, отчетени през уикенда. Тя варира от 2.1 % за Гърция  и 10.8 % за Румъния до 67.4 % за Франция, 119.5 % за Германия и 133 % за Испания и Португалия.

Цените на БНЕБ

Цените на базовата електроенергия, търгувана в сегмента „пазар ден напред“ на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) през  петте работни дни  на миналата седмица се движиха в диапазона –  91.58 лв. за MWh (с ден за доставка 19 октомври)  до 99.88 лв. за MWh (с ден за доставка 23 октомври).

Според статистиката на борсата, най-ниската средна цена за базова енергия, постигната през работните дни на изминалата седмица е при търговията с ден за доставка – 20 октомври (вторник) – 85.33 лв. за MWh.

Най-високата  постигната цена е в петък (23 октомври) – 99.88 лв. за MWh. Тогава в часовете 18 – 19 часа борсовата цена на електроенергията в посочения сегмент достига до 136.22 лв. за MWh. Почти два пъти по-ниска е във времето 23 -  24 часа – 69.45 лв. за MWh. Като цяло цените на БНЕБ остават малко по-високи от тези на някои от западните европейски електроенергийни борси – с около 10 до 12 лв. за MWh.

Търгуваното количество нараства от  46261.7 MWh на 19 октомври до 46657.7 MWh на 23 октомври, сочи статистиката на БНЕБ. С наближаването на почивните дни стойността на търгуваната електроенергия в сегмента „пазар ден напред“ намалява до 77.70 лв. за MWh с ден за доставка 24 октомври, а в неделя, тоест с ден за доставка 25 октомври спада и до 51.78 лв. за MWh.

БНЕБ стартира новата седмица – 26 октомври, в този основен за пазара сегмент, както и другите европейски електроенергийни борси, с цена по-ниска от регистрираната през миналата. За сравнение, ако постигнатата цена с ден за доставка 19 октомври на БНЕБ е на ниво от 91.58 лв. за MWh или 46.83 евро за MWh, то с ден за доставка 26 октомври  стойността спада до 76.27 лв. за MWh или 39.00 евро.  Преди месец в този сегмент постигнатата стойност е била значително по-висока – 44.30 евро за MWh.

Безспорно европейските електроенергийни борси, както вече неведнъж е коментирано отчитат състоянието на икономиката в Европа от една страна и напредъка по различни проекти, свързани с осъществяването на европейската зелена сделка. Напоследък обаче се наблюдава определен  скептицизъм в частност около водородната стратегия. Причината, според някои наблюдатели е заради формалното отношение на европейската комисия към регулаторните механизми и липсата на амбиция за обновяване на рамката, неяснотата за бъдещите стимули и предизвикателството, свързано с огромните инвестиции.

Разбира се, европейските електроенергийни борси няма как да останат встрани и от случващото се на петролния пазар, което се отразява и на спотовите цени на газа и съответно засяга и мощностите за производство на електроенергия. Според последните данни финансовите институции, обявили отказът си от финансиране на инвестициите в нефт и газ вече са 50 на брой. Само за настоящата 2020 г. банките, обявили отказът си от финансиране на изкопаемите горива са 23. Безспорно това се отразява на ценовите нива, въпреки че ако се проследи статистиката на въглеродните емисии става ясно, че има страни, които претендират за „зелена икономика“ и „зелен ток“, но интензитета на въглеродните емисии не е така нисък.

Интензитета на въглеродните емисии - СО2 през изминалата седмица например варира от 406 g (gCO₂eq/kWh) за 19 октомври до 472  g (gCO₂eq/kWh) за 22 октомври. В частност това се дължеше и на факта, че шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в планов ремонт, което изисква участието по-големи мощности от ТЕЦ-овете на въглища. Естествено в неделя, след като енергийния блок отново бе пуснат в експлоатация интензитета на СО2 намаля до 344g. Доста по-висок е интензитета на въглеродните емисии в съседна Турция, които към 17 часа българско време на 23 октомври достигат до 486  g (gCO₂eq/kWh). Два пъти по-ниски са емисиите в съседна Румъния – 218 g(gCO₂eq/kWh).

Прави впечатление, че интензитета на въглеродните емисии в Германия също в определени моменти е висок , като през миналата седмица бяха отчетени например 440 g(gCO₂eq/kWh). Въпреки че страната претендира да е „зелена“  и иска затварянето на останалите ядрени мощности в петък следобед бе отчетено, че 11.24 % от електроенергията е от АЕЦ, а 38,72 % от въглища.     


Наблюдателите на борсовите и финансовите пазари, а естествено и на електроенергийните няма как да пренебрегнат и политическата съставляваща, макар и в малка степен – предстоящите избори за президент в САЩ.  Допуска се, че през предстоящата седмица волативността на пазарите може да се увеличи, а инвеститорите да преминат в режима „risk off”. На това би могло да попречи сключването на сделка между демократите и администрацията на САЩ по новия пакет от икономически стимули, въпреки, че процесът се затяга, а крайното решение може да се отложи за периода след президентските избори.

Като цяло обаче дори и политическата обстановка остава под влиянието на COVID-19. Настоящата здравна криза може да обърне тенденцията не само на електроенергийните пазари. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща