Красен Станчев: За сигурност на България в „Балкански поток“ са нужни клаузи като в „Северен поток“
За сигурността на България в „Балкански поток“ са нужни клаузи като в „Северен поток“. Това каза в обзорното Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, в интервю за Радио Фокус.Според него в договорите по „Северен поток“ няма риск за страната-домакин.
„Там Германия няма задължението да плати, ако не се вземат количествата, планирани за доставка, докато в нашия случай има подобни клаузи. Чисто българските проблеми са, че „Булгартрансгаз“ няма онези активи, нужни за получаване на кредит. Трябва някой друг да гарантира кредита, но ако БЕХ изпадне в трудно положение, тогава изход ще бъде само българската държава“, обясни Станчев.
По отношение на опасенията, че газопреносната система е чужда собственост, той заяви, че това не е проблем, но въпросът е кой може да бъде доставчик.
„Когато има съчетание на двете, тогава има зависимост. Тръбите и в Саудитска Арабия, и в Казахстан, и в Либия са международна собственост, което не е проблем. Важното е, кой може да я ползва“, каза още експертът.
Според Станчев България няма да бъде голям газоразпределителен център, тъй като доставчикът е един и чужди доставки няма да успеят да преминат по тръбата.
Експертът видя и руска зависимост в проекта. „Балкански поток“ не е газов проект за Балканите, а е за руски интереси. Русия има право да иска каквото прецени, проблемът у нас е, че много хора искат да им помогнем. Това не е пропуск, а желание за помощ на руски държавни проекти, осъществени от техни държавни компании. Те имат интерес да поставят в зависимост други страни, което ще е трудно за Балканите, защото ресурсите са местни, а България не е така“, заяви още Станчев.
Той допълни, че плановете са мрежата да бъде изцяло българска собственост, но ако не могат да се върнат средствата, взети назаем за изграждане, то тогава собственик ще бъде този, който е дал финансирането. „Няма логично обяснение на това, което се случва, освен корупция. Има много въпроси без отговор. Трябва да се пита за бизнес-плана и защо няма изгодни клаузи за страната-домакин, каквито са в „Северен поток“; защо компания, която няма достатъчно активи, ще изгражда проекта. Парламентарният контрол се занимава с много неща, но не и с руски държавни проекти и те се случват от десетилетия по един и същ начин, но сметките се плащат след това“, допълни още Станчев.