Даниела Бобева: Трябва да се преосмисли начина и скоростта, с която се правят реформите към зелените политики

Икономика / България
3E news
363
article picture alt description

Източник: Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

България прави прогрес в зеления преход, заяви каза пред журналисти проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Изказването си тя направи преди началото на днешната конференция "Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Национални и европейски предизвикателства на прехода към зелена икономика", която се провежда в сградата на Института. По думите й, цитирани от БТА, страната ни има изключително ефективна работа на финансовите институции по отношение на изпълнението на ангажиментите. Освен това в България има частен сектор, който много бързо се "обръща" към зелените проекти и към  самофинансирането.

"Ние като цяло започнахме зеления преход без пари. Първите пари дойдоха едва в началото на тази година и досега са усвоени само 183 милиона, от които по-голямата част са за метрото в София", заяви проф. Бобева. Според нея по някои показатели България е в много по-добро състояние в сравнение със средноевропейските. Тя даде за пример защитените зони и намаляването на въглеродните емисии спрямо 1990 г. Най-зле е страната ни по показателите в кръговата икономика и отпадъците, където България изостава от повечето страни. "Аз си мисля, че с едни бързи и ефективни мерки ние ще преодолеем изоставянето в тази област", коментира проф. Бобева.

Проф. Бобева добави, че България е направила голям прогрес през последните две години в изграждането на възобновяеми енергийни източници, само че цените се сринаха и сега голяма част от фотоволтаиците не работят или имат затруднения в изплащането на кредитите си. "Ето един дефект на прекалено бързия преход – да се оформят едни балони в различни сектори на икономиката", заяви проф. Бобева.  Тя препоръча да се преосмисли не само начина, но и скоростта, с която се правят реформите. 

Големият дефицит е, че технологиите изоставят спрямо амбициите. "Къде е водородът, къде са батериите?", попита проф. Бобева.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща