The Economist: Защо е време за пенсионирането на „Доктор мед“

Известно е, че лекарите не са склонни да прекратяват кариерата си. Но за всеки лекар идва момент, когато уменията му започват да намаляват и навременният отказ е най-добрият вариант, както за него, така и за пациентите му. Същото се отнася и за техните символични двойници във финансовия свят, чиято способност да диагностицират пазарните условия се променя с времето. Сега, може би, кариерата на най-известния от тях, „Доктор мед“ ( Dr Copper.), е към своя край.

Медта, металът, имащ ключово значение за производството на различни крепежни елементи, тръби и проводници, получи прозвището си на Уолстрийт благодарение на способността да предсказва състоянието на световната индустрия. Резкият ръст на цената на медта се смята за първи признак за икономически подем, а значителният спад е предвестник на рецесия, или в краен случай на спад на производството.

Какво се случва към настоящия момент? Производството намалява. Обемът на световното промишлено производство се е увеличило само с 0,5% на годишна база, което е значително под средния показател на ниво от 2,6% през последните двадесет години, а богатият свят преживява индустриален спад. Колебания от аналогичен мащаб през 2015 година сринаха медта с около 25%. През тази година обаче спадът е само около 6%. Фючърсите със срок на погасяване през 2025 г. остават на предишното ниво, а фючърсите със срок на погасяване през 2026 г. леко се повишиха.

Нарушаването на обичайните правила е най-забележимо в Китай, който потребява повече от половината от годишния обем на световните доставки на мед. Заради проблема на пазара на имоти би могло да се мисли, че металът е обречен. Инвестициите в недвижими имоти, които някога бяха ключов фактор за ръста на търсенето на мед спаднаха с 9% на годишна база. Учудващо обаче, търсенето на метала в Китай е скочило през тази година с 10 %.

Това е свързано с кардинална промяна в енергийната система. По данни на Goldman Sachs, през тази година Китай е пуснал в експлоатация около 150 ГВт слънчеви електроцентрали с използването на мед, което почти два пъти надхвърля миналогодишният обем. Освен това  металът е необходим и за съхранението на енергия. Като пример може да бъде дадена хидроакумулираща система, която включва прехвърлянето на вода от един резервоар в друг за съхранение или освобождаването на вятърна и слънчева енергия. В Китай вече са съсредоточени 30% от световните мощности за съхранение на хидроенергия – 50 ГВт. Сега се изгражда хранилище с капацитет от 89 ГВт, така че е необходимо огромно количество мед.

Смяна на ориентирите

Други страни също отделят огромни средства за енергийния преход и приемат закони, които повишават търсенето на метала. Рейтинговата агенция S&P Global смята, че търсенето на рафинирана мед практически ще се удвои през 2035 година, достигайки 49 млн. тона. Акумулаторите, системите за пренос на електричество, слънчевите батерии, транспортът – за всичко това е необходим мед. В Европа продажбата на нови бензинови автомобили ще бъде забранена от 2035 година.

Съответно ще се наблюдава рекорден натиск върху доставките, което означава, че изключително високите цени на медта вече няма да сигнализират за оптимизма от страна на строителни фирми, производители на промишлено оборудване, електроника и т.н. Вместо това нарастващото търсене на мед все повече ще отразява желанието на политиците да използват по-екологични енергийни източници, а понякога за намаляване на зависимостта от вноса.

В нормални времена, изграждането на електрически мрежи от нула би било поне признак за ръст на икономическата активност в бъдеще. Енергийният преход обаче е насочен към замяна на настоящите дейности, а не да ги допълни. Що се касае до енергийната инфраструктура, то инвестициите на Китай в слънчевата енергетика през тази година може да генерират 150 ГВтч при работа на пълна мощност, което се равнява на 900 000 барела петрол на час. Сега Китай няма нужда да купува тези енергоносители от чужди производители. Резултатът може да бъде позитивен за планетата, но той няма да окаже голямо влияние върху икономическата активност.

Като се има предвид това нарастване на търсенето на мед, което до голяма степен се обуславя от законодателен диктат, с течение на времето цената на метала ще стане по-малко показателна за състоянието на световната икономика и все повече за процеса на енергиен преход. Оказва се, че цените на медта все още заслужават внимание, макар и по различни причини. Инвеститорите, които търсят представа за състоянието на световната икономика, ще бъдат заменени от политици, стремящи се да разберат как се развиват техните екологични политики. Излизането на „Доктор мед“ в пенсия може да е тъжно събитие, но това не е краят на историята.