„Green Transition 2023”: Зеленият преход и пазарът чакат от властта спешни решения, при това не само в енергийната област

Автор: Славчо Нейков

Енергийната сигурност и бъдещето на базовите енергийни мощности ще дискутират участниците в първия ден на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден. От 20-и до 22 юни, за трета поредна година Dir.bg и 3e-news организират конференцията Green Week, като този път ще се включат над 130 панелисти от 10 държави. Важене елемент от тази дискусия ще бъде и планираната кръгла маса, на която ще бъде поставен въпроса какво се случва с енергийната стратегия на България? Модератор на кръглата маса ще е експертът по енергийни политики Славчо Нейков.

Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>

Предстоящата тази седмица международна конференция „GREEN TRANSITION 2023“ ще събере за трета поредна година политици, министри, еврокомисари, представители на Европейския парламент, а също и  на бизнеса, неправителствения сектор и др., които да обсъдят актуалните предизвикателства относно зеления преход към нисковъглеродната икономика – при това в цялото многообразие на темата. Впечатляващият брой участници от редица страни от централна и източна Европа, както и нивото им, е поредно потвърждение за важността на дискусиите.

И ако водещите въпроси като енергийната сигурност, енергийната свързаност, новите технологии и др. са всъщност добре познати, погледът към тях този път е в условията на съвсем нови реалности и предизвикателства, възникнали в последните месеци. Такива са току-що отшумяла енергийна криза; геополитически промени, до голяма степен освободили Европа от зависимостта от руски газ; безпрецедентно по мащабите си навлизане на възобновяеми енергийни източници; технологичен бум и т.н. Накратко – за около година светът като цяло и Европа конкретно направиха неочаквани по размерите си крачки извън познатия ни доскоро канон, които  особено на национално ниво налагат пълно преосмисляне на средносрочната и краткосрочна визия за енергийната политика и за икономическото развитие в неговата цялост. Особено чувствителните теми като енергийната бедност, инвестициите, кръговата икономика, продоволствената сигурност, дигитализацията и др. допълват акцентите на събитието.

А какво точно правим у нас?

Посочените по-горе тенденции и теми не подминават и България – и в този контекст принципният въпрос е имат ли институциите ясна визия накъде отиваме и отчитат ли, че зеленият преход не прелита над страната ни, а обективно отдавна е тук. От такава гледна точка форумът със сигурност ще изиграе особено важна роля да се чуят и мненията, и очакванията на тези, които реално правят реформите – а те отдавна са в ръцете на бизнеса и на представителите на научните среди, и често се случват въпреки усилията на политиците.

Подобни конференции се готвят с месеци – така и тази случайно съвпада по време с идването на новото редовно правителство и поредното издание на българския парламент. Въпросът е дали тези институции са готови да слушат и да вземат съответни властови решения съобразно правомощията си. А всъщност, нещата като че ли могат да бъдат обобщени с едно изречение към властта, което чух неотдавна – „не ни пречете, а помагайте“! И това реално е валидно послание независимо дали става дума за трансформацията на въглищни мощности, за развитие на ВЕИ технологии или за нормативната и регулаторна рамка в нейната цялост.

Въпросите май за пореден път са повече от отговорите. А политиците ни продължават да дават коренно противоположни сигнали по основни теми, свързани с българския енергиен сектор, които имат пряко отношение към зеления преход. Ето няколко примера.

За някои въглищата ще бъдат водещи за  производството на електроенергия поне до 2038 г. – нищо, че след извънредната  с енергийната си криза 2022, от началото на 2023 г. се регистрира огромен спад в работата на ТЕЦ на въглища поради смазващата ги конкуренция от страна на ВЕИ, която тенденция неизбежно ще продължи. Паралелно, докато в някои региони неправителственият сектор печели проекти за изграждане на водородни долини, в същите тези региони е налице активна съпротива с цел запазване на въглищното статукво – при това често с безумни политически приказки в името на някой и друг глас на изборите, но без икономически аргументи.

За други изграждането на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ следва да започне веднага, тъй като го считат за гарант за любимата на политиците дъвка, наречена „енергийна независимост“. Никой от тези поддръжници на проекта не споменава обаче, че той отдавна е обрасъл с фактически, юридически и регулаторни проблеми и че липсва яснота за цената му. Явно като пренебрежим детайл остава и фактът, че въобще не е ясно кога биха могли да започнат строителните дейности, както и че след това начало ще са нужни поне десетина години до започване на някаква редовна експлоатация на централата.

Нормативната база, свързана с присъединяването на нови възобновяеми мощности, уж върви напред, но въпросите и отговорите, свързани с подпомагане развитието на електроенергийните мрежи въобще не са еднозначни.

Кой знае защо темата за горивата продължава да се третира абстрактно самостоятелно извън общия енергиен контекст - в който обаче се засяга темата за електромобилите напр. и т.н. и т.н.

За институциите и техните задачи

Програмата на конференцията предвижда дискусии по редица концептуални въпроси, свързани с правомощия и на правителството, и на Народното събрание, които със сигурност ще засегнат болни въпроси, свързани със зеления преход като напр.:

-        Какво става с териториалните планове за справедлив преход за въглищните региони;

-        Какъв е графикът относно Плана за възстановяване и устойчивост, кои енергийни проекти са приоритет и при какъв времеви срок на реализация;

-        Готова ли е дължимата към края на юни т.г. ревизия на Интегрирания план за енергетика и климат;

-        Подпомагат ли се достатъчно научните изследвания и обучението на кадри и др.

На този фон формираното буквално преди дни редовно правителство вече има летящ старт, докато неизбежно ще разчита и на работата на тези преди него.  Функциониращото от около два месеца 49 Народно събрание като че ли най-после започва срамежливо да се фокусира върху някаква по-същностна работа  - при това след като доскоро ни забавляваше с опити да състави комисии без председатели, както и с някакъв уж парламентарен контрол за запълване на времето.

А с оглед компетенциите им, и пред двете институции стои една особено важна тема - липсата на актуална енергийна стратегия. И по време на конференцията именно този въпрос ще бъде конкретно обсъден с цел подпомагането им най-после такава да бъде приета.

Предстои и актуализиране състава на КЕВР, където парламентът отново е длъжник, вкл. и за стабилизиране на институцията – Комисията безспорно ще има огромна роля за успешното реализиране на стъпките по зеления преход.

Ясно е, че подобен форум като международната конференция „GREEN TRANSITION 2023” не може да замести работата на институциите  на национално ниво – но безспорно може да я стимулира с идеи и конкретни предложения относно зеления преход в цялото му многообразие, което далече надхвърля енергийния сектор.

На изходната позиция обаче си остава реалността, че този преход е не само неизбежен – той създава конкретни възможности за национална, регионална и европейска сигурност на база на модернизация на вижданията и респ. модернизация на икономиката в нейната цялост, при това със силна социална насоченост. И това следва да бъде не само ясно заявявано от властимащите, но и облечено в конкретни систематизирани действия по посочените по-горе проблеми, които всички очакваме в най-скоро време – за съжаление, поради политически неразбории и липса на политическа визия изоставането в национален план е реалност в много направления.

Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>

__________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом ,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.