Проф. Джефри Сакс: България трябва да приеме еврото, но да имаш обща валута не е лесно

Трябва нова глобална финансова система с по-високи данъци за богатите, за да може светът да се справи с бедността, казва икономистът

Финанси
3E news
655
article picture alt description

Източник: Стопкадър YouTube/OxfordUnion

Би било добре България да стане част от еврозоната. Това е правилен ход. Хубаво е и Европа да продължи да разширява ролята на еврото. Такава препоръка отправи икономистът проф. Джерфи Сакс към нашата страна и Евросъюза в интервю за Нова телевизия. Но в същото време предупреди, че да си част от единна валутна система не е лесна задача. И това много ясно се е видяло след финансовата криза от 2008 г., когато еврозоната почти се е сринала. Според проф. Сакс основната причина за това състояние тогава е била грешната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) години наред - твърде многото строги икономии, тевърде малко финансиране. Всичко това дори е поставило на карта оцеляването на еврозоната. Според него нещата са се стабилизирали едва, когато Марио Драги е станал президент на ЕЦБ (1 ноември 2011 г. - бел.ред.) и тогава еврозоната е успяла да се възстанови. „Така че да имаш еврозона не е лесно, но е голямо предимство за Европа, ако се управлява правилно. А за целта е необходимо добро ръководство в ЕЦБ. Така че има работа за вършене“, казва икономистът. Но принципният му съвет е България да се присъедини към еврозоната, а към ЕС – тя да бъде разширявана.

Сакс отрече, че приемането на еврото има каквато и да била връзка с влошаването на качеството на живот, за което има сериозни опасения у нас. Но предупреди, че единната европейска валутна система трябва да се управлява и работи правилно и за това трябва да работят всичките й членове. Защото в обратния случай всички в нея ще страдат. „Ако работи добре, тогава членовете й процъфтяват или поне се възстановяват“, смята Сакс. И даде пример с кризата в Гърция след глобалната финансова 2008 г. „В първите години Гърция страдаше ужасно много от лошото управление на еврозоната. Но напоследък страната печели много от нея, защото сега, в една по-добре управлявана еврозона, Гърция може да взема заеми на много ниска цена. И така е в състояние да финансира бюджета и развитието си при много изгодни условия. Така че няма директна връзка между това да си член на еврозоната и да си богат или беден“, категоричен е икономистът.

Според него за Европа, като цяло, е много важно да има единна валута, особено в днешния свят на големи сили като САЩ и Китай. „Да си истинска част от Европа, според мен, до голяма степен означава да си част от еврозоната“, смята Сакс.

По отношение на глобалния проблем с бедността, икономистът смята, че прогнозата му от 2005 г., когато издава книгата си „Краят на бедността“, че тя ще приключи през 2025 г., очевидно няма да се сбъдне. Причината, според него, е отказът на големите държави и техните правителства да изпълнят съветите, които е написал във въпросната книга. „Основното беше да бъдат щедри и да помагат на развиващите се страни повече, за да могат те да инвестират в образованието на децата си, в здравеопазването. Но живеем в много егоистичен свят. САЩ, за съжаление, са много богати, но и много егоистични. Така че много от нещата, които трябваше да направят, не бяха направени. И така се стигна до глобални кризи, разделения и масова миграция. Защото не се грижим за себе си както трябва. И не, няма да сложим край на глобалната бедност до 2025 г.“, каза Сакс.

Той даде пример с Китай, който е успял да сложи точка на крайната бедност в страната през миналата година. И то при положение, че преди 40 години е била почти напълно бедна страна. От което следва изводът, че ликвидирането на бедността е напълно възможно, но изисква политиката да бъде дългосрочно насочена към устойчиво развитие, а не към властта, към политическите битки и огромната корупция.

За да успее светът да се справи с бедността, според Сакс, трябва да бъде наложена нова глобална финансова система, която да облага с данъци богатите хора, милиардерите, големите компании. И да гарантира, че приходите от това ще бъдат насочени именно към намаляване на бедността. Лошото, според икономиста, е в многото алчност сред политиците и богатите хора по света, поради което не може да се изпълни всеобщата декларация за правата на човека, приета още през 1948 г. от ООН, а именно в нея е заложено справянето с бедността навсякъде. Но към момента светът не може да изпълни това, което сам си е обещал, смята Сакс.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща