Пеканов: По-добре е редовен кабинет да внесе Плана, ако скоро няма, ще го направим ние
Забавянето от няколко месеца не е фатално, но проблемът ще е за бюджета за догодина, ако нещата не се случат до края на тази, казва вицепремиерът
Все още няма яснота кога България ще представи пред Европейската комисия своя План за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно от думите на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който говори в рубриката на Министерски съвет "Властта говори! Открито". По думите му това зависи и от доста сложната политическа обстановка, в която се намираме в момента. Затова Пеканов е предизвикал дискусия по темата и сред парламентарно представените партии. Според вицепремиера така е редно, защото този План ще се изпълнява в рамките на следващите 7 години, поради което, с надеждата, че скоро ще има редовно правителство, то трябва да бъде вносител на проектните предложения, тъй като всичко, което ще се изгражда, строи, реновира, трябва да бъде правено от съответните министерства от бъдещата изпълнителна власт.
Пеканов отбеляза и че наличието на работещо Народно събрание също е от съществено значение както за внасянето, така и за изпълнението на българския План за възстановяване, както и за получаването и разходването на средствата, които ще получим за него. „Реформите в него са много важни, това е едно от основните изисквания на ЕК, а те трябва да бъдат приети от със законови промени парламента. И всичко това трябва да се прави от правителствата в следващите 7 години“, каза Пеканов. Поради тази причина, според него, парламентарните групи трябва да бъдат съгласни с Плана. Именно затова той е започнал дискусии с тях, имал е и изслушване в Народното събрание, провел е срещи с отделните парламентарни групи, за да се види дали има приемственост, каквато се изисква и от службите на ЕК.
„В случай, че в скоро време няма редовно правителство, служебното ще трябва да внесе за разглеждане Плана в много кратки срокове“, каза вицепремиерът.
От думите му стана ясно, че както и при еврофондовете, при Плана за възстановяване също има риск от Брюксел да спрат парите в даден момент. А това може да се случи, ако не се осъществяват необходимите реформи. „Затова в Плана за възстановяване са създадени системи за мониторинг, чрез които да се следи дали се случват реформите, а не само се взимат парите“, обясни Пеканов. И допълни, че ще има и информационен сайт, в който ще се публикува информация за реализацията на всеки един от проектите, напредъкът по всеки от тях ще може да се следи, така че и обществото ще може да се информира дали наистина всичко планирано се случва.
Много важно, според Пеканов, е в Плана за възстановяване да не се допуска една от грешките, които сме правили до момента с европрограмите – да се финансират проекти само в отделни региони и най-вече в София. „Не трябва европейските средства да подпомагат дивергенцията в страната, т.е. да се фокусират в един район. В Плана имаше такъв елемент – специално за София бяха отделени 560 млн. лв. Да, може би от 12.6 млрд. те не изглеждат толкова много, но всъщност са много, защото това е единственият град, за който има специално отделени такива средства, а за нито един друг – няма отделни, всички други програми са за цялата страна, а два проекта бяха фокусирани в София“, отбеляза вицепремиерът.
В тази връзка той обясни, че служебното правителство при редакцията на Плана е намалило сумата по единия от тези проекти за София с 200 млн. лв., но за втория не е успяло поради обективни причини. „Имахме такова желание и за другия, но имахме силна и доста разгорещена дискусия с г-жа Фандъкова, която в общи линии каза, че няма възможност да финансира своя собствен проект за метрото и затова той остана“, обясни Пеканов.
Според думите му правилният начин е проекти и средства да се разпределят точно по обратния начин – към останалите райони извън София и особено към Северна България. Но в краткия срок, с който е разполагало служебното правителство, за да направи корекции по Плана, не е имало възможност да започнат да се разглеждат отделни градове, техните нужди, например в транспортната сфера или в някоя друга, тъй като такъв подход е щял да забави изключително много внасянето на Плана в Брюксел. „Това нямаше как да се случи за няколко седмици, щеше да бъде риск“, обясни Пеканов. Той допълни, че вече сме получавали забележки от ЕК, например, че по ОП „Транспорт“ не може да се финансира само изграждането на метрото в София, а трябва да се финансира транспортът и в другите градове. Което Пеканов смята за правилно. „Във всички бъдещи планове и бюджетиране трябва да имаме това предвид, как да развиваме проекти и в другите градове“, подчерта той.
Според думите на Пеканов, кога ще внесем Плана си в ЕК може да породи и друг проблем, който се изразява в това колко могат да закъснеят авансовите плащания по него. „Забавянето на първо време не бе проблем. Дълго време се спекулираше, че всички страни вече са получили техните пари, само ни не сме. Напротив, едва сега през август първите държави, които през май са си подали плановете, започват да получават средства. Дали тези средства ще дойдат през август или през октомври и ноември, макроикономически няма голямо значение. В момента икономиката така или иначе е в етап на доста силно възстановяване, през лятото средствата не са толкова нужни, през есента ще са нужни. Едно забавяне обаче извън рамките на настоящата година може да бъде по-проблемно от гледна точка на бюджета. Също така макроикономически дали ще дойдат през декември или януари не е толкова голям проблем, но е проблем за бюджета“, разясни Пеканов.
Затова, според него, трябва да се стремим към кратък срок за представяне на Плана в ЕК. „Моят апел към парламентарните групи е да мислят за Плана, защото има отворени точки, които само те могат да зададат как да бъдат решени, особено в сферата на върховенството на закона. Т.е. скорошното изпращане зависи и от това ние да стигнем до някакво реалистично решение на тези отворени точки“, отбеляза Пеканов.
Според него обаче липсата на парламент може до голяма степен да застраши и Плана. „Това е важно да се каже, защото мисля, че не се разбира. Задали сме реформи в него, които трябва да се случват, някои от които още в края на т.г. Но при липса на парламент те няма да могат да се случат, защото няма да могат да се правят законови промени. Това ще застраши и първите плащания. Ако народните представители не могат да намерят консенсус и не се направи стабилно правителство, това ще застраши и тези първи плащания“, категоричен е вицепремиерът.