НАЧАЛО » технологии

IRENA: Потенциалът от ВЕИ в Югоизточна Европа остава неоползотворен

fb
3E news
fb
29-01-2017 11:51:00
fb

Потенциалът на производството от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Ютоизточна Европа в частност и в България остава неоползотворен. Това става ясно от доклада на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) за конкурентоспособността и потенциала на енергията от ВЕИ в региона, публикуван преди дни (Cost-Competitive renewable power generation: Potential across South East Europe). Извън този обхват остават единствено за големите хидроенергийни централи. В частност от документа става ясно например, че потенциалът за малките ВЕЦ-ове в България вече е почти изчерпан.
Документът анализира електрическия потенциал на всички ВЕИ-възможности в региона - вятър, фотоволтаици, хидроенергия, биомаса и геотермална енергия.  Направен е анализ на настоящото състояние и потенциала и инвестиционните възможности на отделните държави, като целта е от една страна подобрявана, а от друга  коригиране на настоящите данни за потенциала и разходите за строителство на вятърни и фотоволтаични централи.

Изследването обхваща както страните членки на ЕС, като България, Хърватия, Румъния и Словения, така и държавите, които са извън общността - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Молдова, Сърбия, Македония и Украйна. Югоизточна Европа е от ключово значение при вземането на решение за оптималната
стратегия за постигането на бъдеще с намалени въглеродни емисии и чиста,
устойчиви източници на енергия за постигането на бъдещ икономически растеж. Това посочва в обръщението си генералният директор на IRENA Adnan Z. Amin.

Инсталираните електропроизводствени мощности в региона през 2015 г. са общо 118 GW, включително 36 GW ВЕИ, 75% от които – ВЕЦ и годишна
консумация на електроенергия от 334 тераватчаса (Twh). В същото време документът разграничава неравномерността на разпределението.

Например, докато Албания разчита на покриване на нуждите си почти изцяло от водна енергия, Косово, предимно на лигнитни въглища, то други страни формират микс на хидроенергия и изкопаеми горива,.

България, Румъния и Украйна са единствените страни, които вече имат значителен капацитет от инсталирана слънчева вятърна енергия, възлизащи на около
7.8 GW, се посочва в доклада. Основните елементи на енергийната инфраструктура (например, големи ТЕЦ-ове и водноелектрически централи) са построени през 1960 и 1970 г. (МАЕ, 2008 г.). Тази концентрация на остарели мощности, в съчетание с неподходяща поддръжка през 1990-те години е в основата на сериозни технически и политически
предизвикателства. В резултат, налице е спешна необходимост от значителна рехабилитация и замяна на тази инфраструктура, констатират авторите на доклада. (IEA, 2008; Lazzaroli, 2011). В същото време, консумацията на електроенергия се очаква да се увеличи в повечето от страните от Югоизточна Европа, което води до неизбежната необходимост от обсъждане на
бъдещият енергиен микс в региона.
 
Значителен дял вятърни и фотоволтаични мощности има само в България, Румъния и Украйна (общо около 7.8 GW през 2015). За сравнение регионът има огромен неусвоен потенциал от около 740 GW (532 GW от ВяЕЦ и 120 GW от ФВЕЦ).
Според доклада, 98 GW ВяЕЦ и 5.2 GW ФВЕЦ могат да бъдат веднага изградени според сценариите за средносрочни средни капиталови разходи (приведена цена на електроенергията (LCOE) от €82/MWh за ВяЕЦ и €88/MWh за ФВЕЦ). Като за най-подходящите региони от гледна точка на наличие на ресурси и близост до мрежата разходите са по-ниски. ВЕЦ остават най-икономичният избор с приведена цена LCOE от €56/MWh за допълнителните икономически най-ефективни 18 GW (от общ технически потенциал 61 GW). Предвиден е и достъпен потенциал за до 4.7 GW мощности на биомаса с приведена цена LCOE от €72/MWh.
С по-нататъшното поевтиняване на технологичните и капиталови разходи конкурентността на разходите за ВяЕЦ и ФВЕЦ ще позволяват усвояването на почти целия технически потенциал на тези технологии до 2030 от общо 650 GW инсталирани електропроизводствени мощности. Тъй като това развитие е изключително чувствително към капиталовите разходи, подходящата регулаторна и инвестиционна среда е от критично значение за реализацията му.
Докладът обръща внимание на големият брой пречки, пред които са изправени страните в региона.  В частност сава въпрос за административните бариери и достъпа до пазара, включително и мрежата, моделите на схемите за подкрепа и дългосрочни договори за изкупуване на енергията, интеграцията към мрежите и достъпа до финансиране. В някои от страните липсва дори техническа възможност за присъединяване към съществуващата мрежа, става ясно още от доклада.
Редица държави предприемат стъпки за въвеждане на пазарно базирани схеми за подкрепа, посочват авторите на документа, но в същото време  поставят въпрос дали провеждането на търгове е подходящото решение за този регион при липсата на конкуренция на енергийните пазари и като цяло ограниченото развитие на ВЕИ (85 стр.).

България

По отношение на настоящото състояние на България в доклада се отчита, че страната ни покрива чрез внос търсенето на повече от 70% от брутния енергия. Традиционно този внос е от Русия.  В допълнение, страната разчита изцяло и на руският внос на ядрено гориво, се посочва в доклада, като се отбелязва, че въпреки това България е направила важни стъпки за разнообразяване на енергийната си система и разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници.
Потреблението на електроенергия в страната почти се е удвоило в периода между 2005 г. и 2014 г., кто очакването е  да се стабилизира през 2020 г.
България вече е постигнала общата си цел за възобновяемата енергия от 16% през 2020 г., главно за сметка на разширяване на използването на ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането, както и на слънчевата и вятърна енергия. В резултат на това и в интерес на намаляване на разходите за възобновяема енергия и стабилизиране на цените на електроенергията България вече не оказва почти никаква подкрепа за сектора на възобновяемите енергийни източници, се посочва в доклада. В него се описват и последните негативни практики от периода 2011 – 2012 г. включително и някои законодателни промени от 2016 г. и резултатите от прилагането им. В докладът се твърди, че страната ни все още има потенциал за енергията от вятър (18 GW) и слънце (6 GW), от биомаса (1 GW) и хидроенергия (1.6 GW).. Докато мощностите за енергия от вятър са привлекателни при цени ,
 под 60 EUR / MWh, то фотоволтаични панели могат да бъдат инсталирани на цена малко над 70 евро / MWh, става ясно още от доклада.

 

Докладът може да бъде намерен на : http://www.irena.org/DocumentDownloads/Publications/IRENA_Cost-competitive_power_potential_SEE_2017.pdf

 

IRENA
ВЕИ
потенциал от ВЕИ мощности
вятърна енергия
слънчева енергия
По статията работи:

Маринела Арабаджиева