Технологията за улавяне и съхранение на СО2 със съмнително бъдеще?

Намаляването на изхвърлянията на парникови газове е задача, която е от изключително значение за човечеството. Активните стъпки за решаване на проблема започват още през 90-те години на миналия век.

Една от технологиите, на които се залагаше за решаване на проблема е технологията за улавяне и съхранение на въглерод (carbon capture and storage — CCS). Технологията дава възможност за използване на съществуващата енергийна инфраструктура, а именно на газовите и въглищни електроцентрали,  с много малко отражение за околната среда. С други думи, тя дава надеждата, че принципно в структурата на енергетиката може да не се променя съществено нищо, а просто да се купи допълнително оборудване, което да ликвидира „изхвърлянията“.

В тази връзка през 2007 г. в ЕС бе приет план за строителство на 12 експериментални електроцентрали, снабдени с CCS към 2015 г. Към днешна дата обаче няма осъществен реално нито един проект, а съществуващите планове и реализирането на текущите проекти и под голям въпрос...

Нека видим какво представлява по своята същност технологията за улавяне и съхранение на въглерод.

Електроцентрала, снабдена със системата CCS при изгаряне на съответно гориво, с помощта на специално оборудване извлича въглеродния двуокис от отработилите газове. По-нататък, в повечето случаи, СО2 се транспортира по тръбопроводи до места за съхранение и се нагнетява в подземни резервоари, например, празни находища на петрол и газ, солни находища и други подходящи за целта подземни кухини. След като съответно хранилище се запълни, то се запечатва. Обектът се контролира при определена температура общо – взето  „вечно“.

Това „изчистване“ от своя страна води до значително повишение на инвестиционните и оперативни разходи, които във въглищната енергетика и без това са много високи. Става въпрос за придобиване на оборудване, строителство на тръбопроводи и обслужване на това богатство, допълнителни разходи за енергията, необходима за по-големият брой инсталации и пр.

В статия на портала Energypost в таблица се прави  доста любопитно сравнение за икономията на различните видове генерации, като се посочват и източниците на данни.  http://energypost.eu/carbon-capture-and-storage-too-expensive-for-reducing-power-sector-emissions/

Сравняват се 1) въглищна електроцентрала, работеща по супер свръхкритична технология 2) въглищна електроцентрала, снабдена с CCS (улавяне на 90% от въглерода) 3) континентална вятърна електроцентрала и 4) фотоволтаична електроцентрала.
Както се вижда, дори обикновена съвременна ефективна въглищна електроцентрала съществено губи на американския пазар на вятърна и слънчева енергия в САЩ. Още повече електроцентрала, оборудване със системи за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Произвежданата от нея 1 кВтч е до три пъти по-скъп от същото производство от вятърна електроцентрала.

Вижте таблицата

http://renen.ru/wp-content/uploads/2017/08/CCS-Energy-Innovation-2.png

Възможно ли е технологията CCS да стане с времето по-евтина и конкурентоспособна при по-нататъшно техническо усъвършенстване ? Опитът, натрупан досега поставя под въпрос подобна възможност.

На първо място има физически ограничения. За работата на такива електроцентрали винаги има необходимост от допълнително гориво.
Независимо от построените големи мощности оборудването за въглищните електроцентрали едва ли е спаднало кой знае колко за десетилетието.
На второ място трябва да се отбележи, че при осъществяване на пилотните проекти за електроцентрали с CCS винаги има надхвърляне на първоначално заложените бюджети. Например американският проект за въглищната електроцентрала Kemper Plant с мощност от 552 МВт e предвиждал инвестиция от 2,2 млрд. долара. Бюджетът нараства обаче до 7,3 млрд. долара, а впоследствие е закрит.

Същата е съдбата и на холандският проект за улавяне и съхранение на въглерод ROAD (Rotterdam Opslag en Afvang Demonstratieproject или Rotterdam Capture and Storage Demonstration Project). Независимо от това, че Европейската комисия заделя сумата от 180 млн. евро, а холандското правителство до 150 млн. евро, участниците в проекта в лицето на големите енергийни компании Uniper и Engie прекратиха работата над тях. Тоест дори големите държавни субсидии не успяха да подобрят жизнеспособността на проекта.

Рискът за инвестиции в технологията CCS в Европа е по-висок и заради последните виждания на ЕС, свързани като цяло с индустрията на въглища. Не на последно място трябва да се посочи поевтиняването на слънчевата и вятърна енергия. В същото време предвид целите на Парижкото споразумение за изменение на климата вероятно за този тип проекти ще се търси реализация. В частност става въпрос за прилагането на технологията за съхранение и улавяне на въглерод.

В началото на годината в САЩ започна да действа проекта Petra Nova на стойност 1 млрд. долара. Проектът е съвместен между американската енергийна компания NRG Energy и японската JX Nippon Oil & Gas Exploration Corp.  Мощността на предприятието е за улавяне на 1,6 млн. тона СО2 годишно, емитиран в резултат на изгарянето на въглища от огромната електроцентрала (2,5 ГВт) - NRG (Parish power plant). Проектът дава възможност за улавяне на 90% от въглерода, отделян при работата на 240-мегаватовия въглищен блок. Технологията за улавяне е базирана на Amine gas treating и е разработена от японски експерти от Mitsubishi Heavy Industries and Kansai Electric Power. 

Повече за проекта: http://www.nrg.com/generation/projects/petra-nova/

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари