Технологичният напредък на българската индустрия има потенциала да се случва по-бързо от очакваното.

Предизвикателствата на Индустрия 4.0 бяха дискутирани на форум в София

Камен Колев

„Динамичните промени в развитието на технологиите са неизменна част и водещ фактор в развитието на индустрията. През 2017 г. страната ни се нарежда на 27-о място по Индекса за дигитална икономика и общество (Digital Economy and Society Index - DESI). Като пречка в по-нататъшното развитие на цифровата икономика в България са слабите резултати по отношение на уменията в областта на цифровите технологии и цифровизацията на стопанските и обществените услуги. Положителна тенденция е, че делът на специалистите по ИКТ в работната сила нараства“. Това каза Камен Колев, зам.-председател на БСК, при откриването на конференция „Индустрия 4.0 – предизвикателства и последици за икономическото и социалното развитие на България“.

 

„Дигитализация в индустрията: Екосистема за устойчив иновативен растеж“, „Дигитална трансформация и образование“ и „Създаване на споделена стойност: бизнес инициативи и социално въздействие“ бяха сред основните дискутирани теми по време на форума. Обект на обсъждане беше и проектът на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. Беше споделен и опитът на малките и средните предприятия в Германия в процеса на ускорена цифровизация. Специално внимание по време на форума беше отделено на гледната точка на бизнеса и на синдикатите по отношение новите икономически реалности, породени от четвъртата индустриална революция.

„Около 2000 г. имаше световна тенденция държавите да се оттеглят от производството и да наблягат на услугите. България и Германия не се поддадоха на тази тенденция, а продължиха да залагат на своето индустриално производство“, каза при откриването на форума д-р Хелене Кортлендер, директор на Фондация „Фридрих Еберт“. Тя подчерта, че фондацията поставя акцент върху справедливост и равенство във всички аспекти на икономическия и обществен живот. „Новите дигитални тенденции вървят ръка за ръка с новото индустриално производство. Индустрия 4.0 ще остави силно отражение върху пазара на труда, но трябва да знаем, че дигитализацията не е символ на безработица, а на добро сътрудничество“, каза още д-р Кортлендер.

Според зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, цифровата трансформация на индустрията има голям потенциал за създаване на работни места, повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията. „Ефектът от дигитализацията ще бъде по-бърз икономически растеж по-високи нива на добавена стойност и конкурентоспособна икономика“, каза още той. По думите му създаването на Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия и разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция е с голяма значимост, тъй като държавата трябва да бъде факторът, който да подпомогне бизнеса и да създаде по-добрата среда за по–висока производителност, водеща до по–бързо социално икономическо развитие и по-високи заплати. Борисов допълни, че визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

Представяйки германския опит, проф. д-р инж. Живка Овчарова – директор и основател на Лабораторията за сътрудничество в Индустрия 4.0 към Техническия институт в Карлсруе, Германия (Karlsruhe Institute of Technology - KIT), разказа за т.нар. «дигитална пясъчна кутия», чрез която се предлагат, обсъждат и изпробват по достъпен начин, под формата на игра, нови технологични решения. Използвайки «дигиталната пясъчна кутия», предприятията намаляват инвестиционните рискове, тъй като инвестициите се активират, само ако новите усилия докажат, че имат измерими предимства. Този процес съществува под формата "използване - печалба - обществени поръчки" вместо обичайната процедура "обществени поръчки - използване - печалба". Инвестиционният риск се свежда до минимум, преди идеите да бъдат прилагани оперативно в по-голям мащаб. Тази концепция понастоящем се прилага успешно от ELABO от Crailsheim, Баден-Вюртемберг. „Няма универсално решение за цифровизация - всеки бизнес е уникален, всяко решение е индивидуално. В този смисъл, МСП демонстрират огромни предимства, тъй като по своята същност те са по-гъвкави, по-приспособими и се стремят да постигнат напредък с ограничени ресурси и възможности“, каза проф. Овчарова.

Българският опит в прехода към Индустрия 4.0 беше предеставен през дейността на фирма «Спесима» ООД. Собственикът и управител на компанията д-р инж. Венцислав Славков, който е и председател на Клъстер „Мехатроника и автоматизация“ и член на УС на БСК, запозна участниците в конференцията с отделите, продуктите и пазарите на «Спесима» ООД. Той представи проблемите, пред които се изправят МСП в България в процеса на цифровизация, и сподели как «Спесима» ООД преодолява някои от тях. Като добри практики в тази насока инж. Славков посочи примери за клъстерна организация, виртуални фабрики и центрове за обучение.

Директорът на Института по информационни и комуникационни технологии (ИКТ) при БАН, чл.-кор. д.м.н. Светозар Маргенов направи кратък обзор на реализираната визия на Сименс за дигитално управление на продуктовия цикъл (Siemens PLM’s vision of Digital Twins), както и възможностите на „умната лаборатория“ (Smart Lab), изградена към Института по ИКТ.

„Цифровата трансформация предполага дълбока промяна на процеси, компетенции и модели за ускоряващо въздействие в обществото по стратегически и приоритизиран начин, като се имат предвид настоящи и бъдещи промени във всички сфери на икономиката и технологиите. Затова е от ключово значение как университетите ще съумеят да променят настоящия си модел на обучение. Новите технологии променят изискванията към професиите, а това изисква адекватна промяна на образователните планове и цели, както и на начините на преподаване и учене“, сподели проф. д-р инж. Георги Тодоров, декан на Машинно-технологичния факултет при Техническия университет – София.

Пред участниците във форума Желяз Енев, директор на Дирекция "Икономически политики за насърчаване" към Министерството на икономиката (МИ), представи основните цели, мерки и приоритети, включени в проекта на Стратегията за участието на България в Четвъртата индустриална революция, като подчерта, че освен да създаде предпоставки за модернизиране, автоматизиране и конкурентно позициониране на българската икономика, ролята на стратегията е да координира усилията на правителството, бизнеса и академичните среди в общата посока на налагане на страната ни като иновативна дигитална притегателна точка. Според представителя на МИ, множеството нови, креативни индустрии, появяващи се на икономическата карта на страната, където дигиталното номадство е норма при организацията на работата, дават възможност да се разпръснат инвестиции в българските региони. Със себе си те носят платежоспособно търсене на местни продукти и услуги, доставки на материали и техника и постепенно оформят нови центрове на икономическа активност, успоредно на растящите традиционни зони на засилен инвеститорски интерес.

Любослав Костов – икономически анализатор от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, очерта основните предизвикателства, пред които са изправени отделните икономики (включително и България), а именно: недостатъчна и несъответстваща квалификация на работниците и служителите; нови области и търговски практики, които изискват регулация; рискът от загуба на работни места, без да бъдат заменени, по-конкретно нискоквалифицирани такива; липса на адекватни умения, за да се ускори преходът към Четвъртата индустриална революция, както и опасност от възникване на висока и трайна структурна безработица. „Освен предизвикателствата, съществуват и предимства. Новата индустриална революция има потенциала да подобри производителността, както и живота и качеството на работните места, ако бъде надлежно придружена от стабилен микс от политики за приобщаващ и устойчив, задвижван от иновациите растеж“, каза още Л. Костов. Според него, държавата трябва повече да подкрепя иновациите в предприятията от индустриалния сектор, защото страната ни изхожда от много ниско базово ниво. В България инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) като дял от БВП са на последно място в сравнение с останалите държави-членки на ЕС28. В момента те все още са по-малко от 1% при средноевропейско равнище от около 3%. Необходимо е, също така, да се предприемат мерки в областта на образованието – да се подобри комуникацията между средното образование, висшето образование и пазара на труда.

Форумът се проведе  в София в четвъртък, а организатор бе Българската стопанска камара, с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“. В конференцията участваха представители на браншови организации, индустриални предприятия и предприемачи – членове на БСК, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, представители на БАН, университети, научни и технически съюзи, експерти от Министерство на икономиката, Министерство на образованието и науката, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Българска агенция за инвестиции, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, и др. институции, които участват в Работната група за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция.

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари